Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ ще доведат до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро/ МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч. през 2050 г. Това е извод в доклада на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за трите възможни сценария за декарбонизация на българската енергетика в следващите 30 години.
„При тази проектирана усреднена цена на електроенергията през 2050 г., въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности би било неоправдано, тъй като единичната цена на електроенергията която би позволила проектът „Белене” да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч.“, пише в доклада.
Центърът е разработил по модел на Европейската комисия три сценария за бъдещото развитие на сектор енергетика до 2050 г. Първият от тях е „Без цел” – той отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики, включително изпълнението на целите на ЕС за възобновяема енергия до 2020г., както и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране, съчетано с повишаваща се цена на въглеродните емисии, но без целите на намаляването им към 2050г.
Вторият сценарий е „Декарбонизация” – отразява дългосрочната стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7% в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ.
Сценарият „Забавена декарбонизация” е третият и включва първоначално изпълнение на настоящите национални инвестиционни планове, последвани от промяна посоката на политиката след 2030г. Това води до реализиране на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария декарбонизация.
Резултатите от моделирането за България показват, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ страната ще има енергиен микс от 53%-54% ВЕИ до 2050г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, както и ВЕЦ.
В анализа се посочват следните последици за енергийната сигурност:
Декарбонизацията на електроенергийния сектор носи значителни последствия за българската енергийна сигурност, които оказват сериозно влияние върху дългосрочната политическа рамка за сигурността на доставките и достъпността на енергията.
Резултатите от модела SEERMAP показват, че най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергийния сектор в България би бил замяна на остарелите въглищни електроцентрали с възобновяеми енергийни източници – предимно вятърни и соларни централи.
Според анализаторите при всички сценарии разходът на домакинствата за електроенергия като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5% през 2050г. Това представлява значителен риск за увеличаване на енергийната бедност в страната, което обаче би трябвало да се компенсира от икономическия растеж.
При сценария „Декарбонизация” и нивото на БВП е средно около 2% по високо към 2050г. в сравнение с базовия сценарий за икономическо развитие на страната.
