Руснаците ще гласуват на 1 юли поредица от конституционни реформи, след като президентът Владимир Путин в понеделник пренасрочи гласуването, забавено от пандемията на коронавируса. Той обяви реформите по-рано тази година и те бяха бързо одобрени от двете камари на парламента на Русия.
Първоначалното публично гласуване беше планирано за 22 април, но трябваше да бъде отложено, тъй като в Русия беше налице скок в броя на коронавирусните болни.
Ето преглед на промените, направени в конституцията на Русия, първите реформи в основния закон на страната от 1993 г.:
Нови президентски условия
Потенциално най-важното изменение рестартира конституционно ограничения срок за Путин като президент от нулата.
Путин за пръв път дойде на власт като министър-председател през 1999 г. при Борис Елцин, преди да стане президент през 2000 г. Той изкара максимума от два поредни мандата между 2000 и 2008 г., преди четиригодишна „почивка“ като министър-председател.
Той се завърна в Кремъл през 2012 г. за нов, разширен шестгодишен мандат и беше преизбран през 2018 година.
Други промени в конституцията донякъде разширяват ролята на парламента, но също така засилват и вече мощната роля на президента.
Президентът ще има право да разпусне парламента, ако три пъти подред откаже да подкрепи кандидатурата на министър, предложена от държавния глава.
Президентът също ще има по-голямо мнение по отношение на работата на конституционните и върховните съдилища и прокурорите.
Реформата също засилва ролята на Държавния съвет, понастоящем консултативен орган.
Консервативни ценности
В съответствие с консервативните възгледи на Путин, реформите задържат споменаването на „вярата в Бог“ на руснаците, въпреки дългата история на Русия като светска страна.
Реформата също така предвижда, че бракът е съюз между мъж и жена, като фактически забранява гей браковете.
Новите изменения също така забраняват раздаването на руска територия и забраняват всякакви призиви, насърчаващи подобен ход. Подобно изменение би гарантирало, че Русия запазва Крим, който анексира от Украйна през 2014 г., или Курилските острови – оспорвани с Япония от десетилетия.
Поправките се стремят също да защитят „историческата истина“ за ролята на страната във Втората световна война и да почетат паметта на „защитниците на отечеството“.
Руският лидер многократно се изправя срещу опити за „пренаписване“ на историята и се оплаква, че Западът не оценява напълно огромните загуби, претърпени от Съветския съюз по време на Втората световна война.
Социални гаранции
Конституционната реформа гарантира минимална работна заплата, която не трябва да бъде под равнището на издръжка и държавните пенсии, редовно коригирани спрямо инфлацията.
Измененията определят принципите на „справедливост и солидарност между поколенията“, за да се гарантира правилното функциониране на пенсионната система.
Наблюдателите казват, че шефът на Кремъл може да е включил социалните гаранции в основния закон на страната, за да увеличи подкрепата за предложенията сред обществеността.
