Един от най-великите герои в Гръцката митология Ахил. Според легендите, той бил необичайно силен, смел и верен, но имал едно слабо място – петата му. Епичната поема на Омир „Илиада” разказва за приключенията на Ахил по време на последната година от Троянската война.
РАННИ ГОДИНИ
Също като много митологични герои, Ахил имал сложно родословно дърво. Баща му Пелей, смъртоносният крал на Мирмодоните – народ, който според легендата е бил изключително безстрашен и опитен войник. Майка му била морската богиня Тетида.
Според легендите, появили се много след написването на „Илиада”, Тетида била изключително загрижена за смъртността на сина си. Тя направила всичко, за да бъде Ахил безсмъртен – всяка нощ го запалвала, след което мажела раните му с амброзиален мехлем. После го потапяла в река Стикс – говорело се, че водите й превръщавали боговете в неуязвими създания.
Докато го топяла обаче здраво го държава за крака – толкова силна била хватка й, че водата не докосвала петата на малкия Ахил. Ето защо това станало единственото му слабо място.
Когато бил на 9 години, един пророк предрекъл, че Ахил ще умре героично в битка срещу троянците. Когато чула това, Тетида облякла сина си в женски дрехи и го изпратила да живее при цар Ликомед, владетел на остров Скирос.
Съдбата на Ахил обаче била предопределена – да бъде велик войн. Скоро той напуснал острова и се присъединил към гръцката армия.
В последния си опит да спаси сина си, Тетида поискала божественият ковач Хефест да направи меч и щит на сина й, които да му осигурят безопасността.
Бронята, която Хефест създал за Ахил не го направила безсмъртен, но била достатъчно разпознаваема и се различавала драстично от тези на останалите войници.
Когато Омир написал „Илиада” през 720 г. пр. Хр., читатели и слушателите му не знаели нищо за тази легенда. Те били чували само, че Ахил е велик герой, че има свръхчовешка сила и смелост и че е изключително красив. Омир обаче успял да изгради по-многопластова картина за Ахил – той описал героя като отмъстителен и като човек, който бързо се ядосвал. Омир написал, че гръцкият войник бил лоялен и склонен за пожертва всичко за приятелите и семейството си.
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА
Според легендата, Троянската война започнала, когато бог Зевс решил да „редуцира” смъртното население на Земята. Затова той организирал войната между гърците и троянците. Изборът му на съперници не били случайни – Зевс решил да противопостави двата народа заради дългогодишните им политически и емоционални връзки.
На едно пиршество, организирано от родителите на Ахил, Зевс поканил принца на Троя – млад мъж на име Парис – който бил жури на конкурс за красота, в който участвали само богини – Хера, Атина и Афродита.
Всяка от богините предлагала на Парис подкуп, за да гласува за нея. Афродита предлагала най-много изкушения – тя обещала да даде на младия принц най-красивата жена на планетата за негова съпруга в замяна на гласа му.
Друга легенда твърди, че всички богове били поканени на сватбата на Пелей и Тетида, с изключение на Ерида. Обидена, невидима, тя отишла на празника и подхвърлила под масата златната ябълка на раздора, на която пишело Kallisti (На най-красивата).
За ябълката заспорили Хера, Атина и Афродита. Свадата станала ожесточена, но никой от боговете не смеел да отсъди за коя е ябълката, за да не си навлече омразата на другите две богини.
За да разреши спора, Зевс поръчал на Хермес да заведе богините в планината Ида, където млад троянски принц пасял стадата -Парис (той бил заточен, защото според едно пророчество, той щял да подпали Троя) и той да отсъди.
Богините се опитали да подкупят Парис. Атина му обещала мъдрост, умения в битка и възможността да стане един от най-великите войни. Хера му обещала политическа власт и контрол над цяла Азия. Афродита му обещала любовта на най-красивата жена на света.
За съжалението въпросната красавица била Елена – дъщерята на Зевс. Тя обаче била омъжена за друг – Менелай – царят на Спарта. По желание на Афродита, Парис отишъл в Спарта, за да спечели сърцето на Елена и я откраднал (заедно с голямо богатство) и я завел в Троя.
Менелай поискал да си отмъсти за дързостта на младия принц. Той събрал армия от най-великите гръцки войни, включително Ахил и мирмидоните (митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци – бел.ред.)
Според разказа на Омир, Троянската война продължила 10 години.
„ИЛИАДА”
Троянската война вече продължавала 9 години, когато се случило Омир започнал да пише „Илиада”. Ахил, главният герой в поемата, водил битка след битка и имал огромен успех. Всъщност, до този момент той бил абсолютно непобедим.
Омир се фокусирал изключително много не върху победите на гърците, а върху вътрешния конфликт между Ахил и Агамемнон (братът на Менелай).
В една от битките, Агамемнон откраднал една троянка – Хризеида, дъщерята на Хриз, жрец на Аполон и Бризеида.
Хризеида била дадена на Агамемнон, а Бризеида останала при Ахил. Когато баща ѝ Хриз се опитал да откупи дъщеря си, Агамемнон отказал и тогава Хриз се обърнал към Аполон с молба да накаже гърците. Аполон пратил чума по войската им. С отказа на Агамемнон да върне Хризеида започнала първата глава на „Илиада“.
След дълги спорове между Ахил и Агамемнон, Хризеида се върнала при баща си. За отмъщение Агамемон взел любовницата на Ахил – Бризеида. Ядосаният Ахил, напуснал лагера на гърците със своите мирмидонци, които били сред най-добрите воини във войската. Ахил помолил майка си, богинята Тетида, да отмъсти за него и тя придумала Зевс да направи така, че гърците да загубят войната, ако Агамемнон не се извини на Ахил. На следващия ден гърците загубили битката и много войни били тежко ранени.
Троянците, предвождани от Хектор напреднали сериозно към гръцките позиции. Виждайки опасността от загуба, Ахил дал своите доспехи на Патрокъл и му казал да предвожда войската. Патрокъл бил убит от Хектор, който взел и златните доспехи на Ахил. Полудял от мъка, Ахил искал отмъщение за смъртта на своя приятел.
Хефест му изковал нови доспехи, Ахил влязъл в боя и убил Хектор. След това влачил тялото му с колесницата си, обикаляйки Троя три пъти.
Ахил отказвал да даде тялото на Хектор, за да го погребат както подобава. Накрая Приам с покровителството на боговете го помолил и Ахил се смилил над опечаления баща. Битките спрели за 12 дни, докато Хектор не бил погребан.
СМЪРТТА НА АХИЛ
В своята „Илиада” Омир не е описал какво точно се е случило с Ахил. Но според легенди, появили се по-късно, войникът се завърнал в Троя след погребението на Хектор, за да търси реванш заради смъртта на приятеля му Патрокъл.
Аполон предупредил брат си Хектор, че Ахил идва. Парис, който не бил чак толкова смел войник, организирал засада на Ахил, когато влязъл в Троя.
Той изстрелял една стрела към нищо неподозиращия си враг. Самата стрела била насочвана от Аполон, който знаел кое е единственото слабо място на Ахил – петата му.
Според някои автори Ахил бил убит от самия Аполон, или от стрелата на Аполон, който бил приел образа на Парис.
