Александър Симов е роден на 11 юли 1977г. в Стара Загора България. По професия е журналист. Член на БСП. Има богат парламентарен опит, действащ народен представител.

Защо останалите партии не пожелаха да ви подкрепят в разговорите за правителство?

Мога да дам много отговори. Една част от тях са крайни. Ще отдам всичко това на невъзможността тези партии да преодолеят собственото си его. На тяхната неспособност да водят автентичен диалог. Никой не е казал, че този диалог е лесен. Аз осъзнавам, че между нас и Демократична България, Манолова и ИТН има различия. Но изборът, пред който беше изправена България от гледна точка на БСП, беше „Или правим работещ кабинет, или казваме на българските граждани, че техните интереси изобщо не са важни за нас, а ние се отдаваме на лукса да се плюем и да си правим парламентарни схемички“. БСП единствена преодоля своя вътрешно-партиен егоизъм. Това го показахме още 2019-та. На изборите в София бяхме изправени пред много тежък избор – на много места на балотаж бяха ГЕРБ и ДБ. На никой социалист не му е било лесно да гласува за човек за ДБ. Сега Демократична България не прояви това и съжалявам да го кажа. Те трайно се заформят като „пъпчивият тийнейджър, който тропа с крак и иска всичко да е негово”.

Как ще коментирате факта, че не дойдоха на срещата, инициирана от вас?

Това беше стратегическа грешка. Само два дни след това видяхме, че Христо Иванов започна да отправя послания към БСП. Никой не го е карал да подкрепя какъвто и да е кабинет. Тази среща беше инициирана, за да видим дали имаме още поле за действие. Да си говорим през медиите не е политика. Това не е нормално поведение и неидването им на срещата беше стратегическа грешка и част от симпатизантите им вече го разбират.

Според вас така наречените партии на протеста искат ли наистина съдебна реформа и при отказа да се включат в парламентарната игра, ще се състои ли реформата?

Това е въпрос, който терзае и мен. Виждате, че сега най-накрая, знаейки, че този парламент няма никакво техническо време те се разбързаха с идеята да приемат някакви закони. Нинова го каза много добре. „Тези, които щяха да борят Гешев, считат за най-голямо постижение, че му махнаха охраната“. Това не е съдебна реформа. Съдебната реформа се нужда от осмисляне, време и прецизна дейност. Те не ни дадоха време и сега казват – дайте да приемем наложителни закони. Съмнявам се в тяхната искреност за съдебна реформа. В този парламент имаше коалиция анти-Гешев. Имаше безкрайни и досадни изслушвания на министри, а най-накрая се сетиха, за да има какво да кажат на избирателите си за тези избори.

Според вас докога ще продължи животът на парламента и какво може да се случи, освен актуализацията на бюджета?

Ако се приеме актуализацията на бюджета, която включва и актуализация на пенсиите, този парламент все пак ще остави някаква светла диря, макар и измъчена. Но ние сме в голям риск. За първи път сме в такава патова ситуация – ще приемаме актуализация на бюджета без ясно парламентарно мнозинство. Това е парламент, в който всички са в опозиция и не се знае кой ще носи отговорност. Повечето от идеите са едно голямо наддаване, което е опасно. Все пак се надявам, че в цялото това клокочене на скандали и интриги, все пак да има някакъв здрав разум и да няма този деконструктивен дух. Парламентът съществува, за да адресира проблеми. После няма защо да се чудим защо парламентът е на дъното по рейтинг.

Кой е виновен за тази патова ситуация – избирателите или партиите?

Избирателите не са виновни, те са гласували по този начин. Свещеното им право е НА всеки е да има политически позиции. Когато са създали фрагментиран парламент, идва голямата отговорност – тези, които са тук трябва да покажат могат ли да изградят мостове. Тук вместо да се води диалог се гориха мостове. Политическите сили са виновни за тази криза. Така наречените партии на протеста не осъзнаха своята отговорност, не разбраха защо са тук и сега плащаме цената. Няма нищо, което да може да стане след следващите избори, което да не може да стане така. Очаква ни една безкрайна кампания, в която основният въпрос ще бъде кой е виновен. Бях оптимист и романтично наивен.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук