Носталгията по комунизма е носталгия към младостта. Това каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ скулпторът Андрей Врабчев, който през последните месеци се прочу с инсталацията си „Мумията на комунизма“ и с „Кървавия фонтан” по случай 9-ти септември.
„Всеки си спомня младостта като някакъв период, в който всичко е било по-хубаво. Един от големите полски дисиденти, на въпрос дали има носталгия, казва: „Разбира се, аз бях на 25”. Смятам, че умело се злоупотребява от някои кръгове с това нещо”, каза той.
Според него на хората им липсва чувството, че нищо не зависи от тях.
„Това чувство, че нищо не зависи от теб е много удобно, много комфортно. Когато се примириш с това, заживяваш много спокойно. Това е спокойствието на роба. Той знае, че господарят ще го нахрани, стига да не се бунтува. По това страдат много хора. Страдат по това, че е имало малко, но нищо не зависи от теб и не носиш отговорност. В една истинска свобода, когато човек е истински свободен, той иска да прави нещата сам, те да зависят от него, той да има избор. Това означава да носи отговорност и да понася много по-голяма тежест, отколкото ако е на заплата и всичко е малко, но гарантирано”, коментира Врабчев.
И добави:
„Въпросът е, че комунизмът успя да извади на преден план като жизненоважни качества лошотията и примиренчеството. Това бяха качества, които гарантираха развитие. Ако ти си примирен (не смирен, защото има разлика) с всичко, ако си готов да доносничиш и да сътрудничиш на тази система, ти си нахранен. Друг голям проблем е, че в България гледаме на щастието и на успеха в храна и лични придобивки. Ако това го има, нещата са добре. Но не си задаваме въпроса какво губим. Както е казал Ботев: „да си доволна свиня”. И като че ли, това стана много важно. По-важни са други неща”.
Цялото интервю със скулптура Андрей Врабчев може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ
