Летните горещини често причиняват горски пожари на Балканския полуостров и по принцип в Южна Европа, но случилото се в Гърция през последните няколко дни се превърна в огнен ужас, който взе нечуван брой жертви. Причините тепърва ще се анализират, ще се разменят обвинения и ще има разследвания. Факт е, обаче, че страна като Гърция, която би трябвало да има солиден опит в такива ситуации, се оказа уязвима от стихията в неочаквано висока степен.
Разбира се, мащабът на трагедията преди всичко се дължи на стечение на неблагоприятни обстоятелства. Като оставим настрана недоизяснения въпрос как е започнал, пожарът се е разразил с главоломна скорост поради високите горещини и силните ветрове.
От това, което се знае, огънят е пламнал в понеделник късно следобед в борова гора в селището Кинета, на 50 км западно от Атина, а второто и по-голямо огнище се е оформило на изток от столицата – в селищено Мати, в района на град Рафина. Именно там бяха намерни телата на 26 от жертвите, събрани на едно място в опит да избягнат стихията. Изказани бяха няколко предположения за причината за пожара. В даден момент изглеждаше, че най-подкрепена е версията за повреда в електропреносната мрежа, но според последните информации от Гърция като че ли се налага версията за палеж. Жегата и вятърът са свършили останалото.
И двата големи пожара, които причиниха огромни щети и взеха толкова животи, са бушували практически по крайбрежието на Егейско море. Това всъщност се смята и за причина за смъртта на 26-те души в Мати, намерени на пътно разширение на скалите над плажа. Според версията на спасителните служби хората се опитали да стигнат до водата, за да се отърват, но това била измамна надежда. Те били притиснати от огъня към скалния ръб и с ужас открили, че от това място няма достъп надолу до морския бряг.
Това е само част от човешките трагедии през двата дни на огнения апокалипсис, който взе поне 81 жертви /според последните публикации на „Катимерини“ – 85, Би Би Си – 83/, като се очаква броят на загиналите да се повиши, тъй като сред 60-те души, които още са в болница, има 11, намиращи се в интензивното отделение.
Материалните щети са също огромни – около 1 500 къщи и стотици автомобили, някои от които са били, според сведенията, „стопени“. Увредените горски площи, по данни от кмета на Рафина, са 2 100 хектара.
Причината за светкавичното разпродстранение на огъня е силният вятър, който е насочил пожара в Мати през жилищната част на града към морето и това е принудило хората да бягат към брега. Стотици жители се спасиха от огъня, като изчакаха във водата да ги приберат. Други не успяха.
До вторник пожарите са се разраствали едновременно в 14 огнища на 3 успоредни фронта в източната част на Атика, а скоростта на вятъра е достигала до 80 км/ч, като после дори се покачи до 120 км/ч. 40-градусовата жега, задържала се от началото на юли, е вторият фактор огънят да поглъща всичко с невиждана скорост.
Гърция впрегна целия си достъпен ресурс за справяне с огнената стихия, но това не предотврати десетките жертви, повечето от които бяха именно в курартното селище Мати. Жертви има още и в Нео Вуцас и Кокино Лиманаки.
„Целият механизъм на държавата продължава да полага огромни усилия както за справяне с последствията от вчерашните унищожителни пожари, така и за гасенето на продължаващите горски огнища“, заяви във вторник Димитрис Дзанакопулос, говорител на правителството в Атина.
Кораби на бреговата охрана са извършвали постоянно наблюдение на бреговата ивица, за да открият хора, които евентуално са останали блокирани на сушата. До вторник вечерта са били евакуирани 715 души.
Гърция получи помощ под най-различна форма от ЕС, Турция, Македония и Израел. Късно във вторник пожарите бяха овладени, но спасителните и издирващите операции продължават.
100 души са изчезнали, съдбата им засега е неизвестна и има вероятност много от тях да се окажат загинали.
Ударът, който нанесе бедствието, получи и своите политически измерения. Както обикновено става в такива случаи, се надигнаха гласове, които се усъмниха в адекватността на действията на институциите и дори в компетентността на правителството. Според някои анализатори един още по-голям брой на жертвите би поставил под съмнение съществуването на кабината „Ципрас“. Самият премиер се върна от чужбина по спешност и обяви тридневен траур.
Медиите посочиха редица случаи на лоша координация и липса на план в действията на огнеборците и спасителите, но най-важна като че ли бе дискусията за незаконното строителство. Оказа се, че редица незаконни постройки в Мати и другите пострадали крайбрежни селища са затворили някои от пътищата за отстъпление пред стихията и така са станали причина за голяма част от жертвите. При посещението на военния министър Панос Каменос в района на Мати той бе обвинен от отчаяните местни жители, че ги е изоставил. Каменос не се съгласи с това и изтъкна именно проблемите, които е причинило незаконното строителство в гористите площи.
По думите на лидера на партия „Независими гърци“ действията в миналото на част от местните жители са затворили някои пътища за евакуация.
„Това е престъпление от миналото. По брега на Атика са всички онези имоти, които в болшинството си са без разрешителни, и те бяха заели бреговата линия без всякакви правила“ – каза министърът.
Пепелището на атическото крайбрежие стана сцена и на още неприятни истории – за мародерство. Само ден след трагедията, в опожарения курорт Нео Вуцас бяха арестувани четирима младежи, ограбили опразнена къща.
Огънят засега стихна, но сътресението, което причини на Гърция не само в материален, но и в обеществено-политически план, тепърва ще напомня за себе си чрез вторични трусове.
