Банско

Историята на Банско започва в далечната 1576 година. Оттогава са първите документални свидетелства в тогавашния османски регистър. Селището се появява след обединяването на няколко махали.

До ХVIII в. банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори.

Банско – от занаятчийски център до огнище на Българското Възраждане

В периода на национално Възраждане Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици и табахани за щавене на кожи.

Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Кервани с дърводелски, кожарски и железарски стоки се отправят към Беломорието, в Серско и Драмско и докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи.

 

 

Снимка:www.bansko.bg/

В много градове на Европа – Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия, Лондон – са открити търговски кантори на банскалии. Много от децата на замогналите се родове се образоват в чужбина.

Разширените контакти с външния свят още от ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане.

Банско е родно място на неговия основоположник и автор на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773).

През този период тук е роден и живял и видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) – монах, учител и художник, определян като „патриарх на българските учители и книжовници”.

В последните седмици се разрази спор  за родното място на Неофит Рилски, след като в с. Баня беше открит бюст-паметник на просветителя. Стигна се до намесата на БАН, откъдето се произнесоха официално, че родното място на Неофит Рилски е Банско.

На снимката: Дворът на къщата-музей „Неофит Рилски“

В Банско са родени още Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера (1750-?), основател на живописна школа с огромен принос за развитието на националните традиции в религиозното изобразително изкуство, Марко Теодорович Везньов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел, както и поетът Никола Йонков Вапцаров (1909-1942).

Банско
На снимката къщата музей „Никола Вапцаров“

Икономически подем

Икономическият и духовен подем през ХVІІІ в. и особено през ХІХ в. се проявява и в актовете на местното самоуправление в тогавашното село Банско.

Около 1850 г. е основана Банската българска община, като продължение на сформирания през 1833 г. общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица” (осветена през 1835 г.).

В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 1838 г. в църковния двор е построено помещение за килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище.

Снимка: banskocity.bg

По инициатива на Банската българска община през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина.

Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Св. Троица“ в 1850 г. и монтирането на часовников механизъм в 1865 г.

През 60-те и 70-те години на ХІХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото.

Снимка: www.bansko.bg/

Общината подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание и на Илинденско-Преображенското въстание и предприема ред други обществени инициативи след Освобождението от османското присъствие през 1912 г.

Икономическото благосъстояние се отразява и в характеристиките на жилищната народна архитектура от ХVІІІ и ХІХ век.

 В края на ХІХ и началото на ХХ век Банско е най-голямото селище в Разложката каза. Според данните, посочени в труда „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов, през 1900 г. „в него живеят 6500 българи-християни”.

Център на национално-освободителните борби

През този период Банско се превръща в център на национално-освободителните борби. Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879) е опит за освобождение на Кресненско-Разложката долина, останала в пределите на Османската империя по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).

Почти цялото местно население взима участие във въстанието, което има временен успех – установено е т.нар. „Разложко царство” с център Банско, което просъществува седем дни. Потушаването на въстанието е съпътствано от терор над населението.

През 1896 г., по време на учителствуването на Гоце Делчев в Банско, селото се превръща в околийски център на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и важно звено в конспиративната комитска мрежа.

Кулминация на национално-освободителното движение в региона е Илинденско – Преображенското въстание (1903 г.). Банскалии участват активно в освободителния процес. Откроява се подвигът на местния учител Радон Тодев и неговата чета, които по време на въстанието намират смъртта си в Годлевската планина.

Територията на настоящата общината е включена в пределите на България през 1912 година.

Снимка: www.bansko.bg

Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов.

 След Първата световна война главният поминък в Банско е земеделието, скотовъдството, добив на дървен материал за строителството и за дърводелство – изработване на мебели и други изделия за бита. Покрай р. Глазне е имало много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница.

През 1914 година село Банско официално е обявено за град. По това време населението му наброява 4550 жители.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!