Каква е ролята на следващия лидер на Германия за Европа и световния ред? Напускането на Ангела Меркел като германски канцлер ще предопредели посоката не само на най-голямата европейска икономика, но и на баланса на силите на континента. Списъкът с кандидатите, които се борят за наследник на Ангела Меркел, вече е ясен – както и незавидната купчина глобални проблеми, които евентуалният победител ще наследи.
Меркел – 16 години канцлер
Предстоящото напускане на Меркел след около 16 години като германски канцлер идва в момент, в който светът все повече се определя от съперничество на велики сили, напомнящо на 19-ти век. Победителят във федералните избори ще се изправи пред международните изисквания още от самото начало.
Байдън търси подкрепа за Русия и Китай
Администрацията на Байдън вече търси ясна линия от Берлин по въпроси като Китай и Русия или борбата за контрол над ключови технологии. Германия е изправена пред неяснота колко тясно да се придържа към Вашингтон, докато Европейският съюз се опитва да играе по-глобална роля за 27-членния блок.
Пандемията
Пандемията от Covid-19 добавя още един натиск, тъй като надпреварата за осигуряване на ваксини, съчетана с продължаващите последици от напускането на Великобритания, сигнализира за завръщане към действия на страните сами за себе си, нещо от което Германия отдавна се е отрекла.
Шпионският скандал
Тези външни тежести кацат пред вратата на Берлин в навечерието на вероятно най-непредсказуемия вот след шпионския скандал от Студената война, довел до оставката на социалдемократа Вили Бранд като западногермански канцлер през 1974 г.
Въпросът сега е дали следващият канцлер е готов да изгради ниво на глобална отговорност, което да наподоби нивото на доминираща сила в Европа. Предоставянето на отговор ще падне на плещите на един от редицата кандидати, сравнително неизпитани на международната сцена.
Армин Лашет, премиер на най-гъсто населената провинция в Германия, Северен Рейн-Вестфалия, е избраният кандидат от Християндемократическия съюз на Меркел и – поне според анкетите, публикувани късно във вторник – фаворитът да я наследи като канцлер. Въпреки че се очаква той да поддържа центристкия курс на Меркел, показната и много публична битка за консервативния пост го постави начело на кампания, притеснителна от самото начало, което ще остане като предупреждение, дори ако спечели най-висшия пост.
Политически разпри у дома
Има риск следващото ръководство на Германия да се обърне по-навътре, за да се справи с политическите разделения у дома, оставяйки Европа без една от най-големите си опори за проблеми, които засягат континента.
Докато блокът на Меркел вече се е подготвил за урните тази година, пълният ефект от напускането на канцлера тепърва предстои, според Джейкъб Киркегор, топ сътрудник в Института за международна икономика Питърсън. Консервативният алианс може да се изправи пред по-нататъшен срив, особено след това, което беше наречено „доста неприятна битка на нож“ между Лашет и неговия съперник за кандидатурата Маркус Зьодер, каза той.
Единството на блока
Киркегор предполага, че предимството на блока на Меркел над Зелените от четири процентни пункта се е смалило от седем пункта само за седмица. Заедно с предупрежденията за нестабилност на изборите, това поражда очаквания за кандидата на Зелените Аналена Бербок, която не е служила в правителството на федерално или провинциално ниво.
Олаф Шолц, финансов министър в коалицията на Меркел и кандидат на Социалдемократическа партия, има най-много опит в управлението, но неговата партия е далеч останала трета.
Зелените клонят към Русия и Китай
Тъй като общата тенденция от социологическите проучвания предполага, че Зелените са готови да играят роля в правителството, това ще означава по-твърда линия към Русия и Китай, „което би означавало, че меркантилният подход към външната политика, който Меркел в много отношения, със сигурност по отношение на Китай, демонстрира, наистина приключва“, каза Киркегор.
По време на криза Европа се обръща към Германия за силно лидерство, а фискалните и икономическите предизвикателства от пандемията ще изискват силна ръка. Отстъпката на Меркел да позволи ограничения на европейските дългови продажби, отвориха пътя към фонда за възстановяване на ЕС, стъпка, която остава спорна сред нейния блок, ако не и за Зелените. Тя помогна в управлението на Европа на дълговата криза в еврозоната, заедно с тогавашния шеф на Европейската централна банка Марио Драги, който днес е италиански премиер.
Путин вкара напрежение
Междувременно президентът Владимир Путин въдвори геополитическо напрежение, което се увеличи с натрупването на руски войски на границата с Украйна, докато опозиционният лидер Алексей Навални е в лошо здравословно състояние в затворническа болница край Москва.
Западните лидери предупредиха за нов спад във връзките с Москва, ако Навални умре, и за по-нататъшни репресии. По същия начин Меркел многократно се обяви за поддържане на комуникационните линии с Москва и е човек, с когото Путин поне няма против да разговаря. Нейният наследник ще трябва да поеме водеща роля в навигацията на връзките с Русия в потенциално едни от най-трудните времена след Студената война.
Проблемите на Бисмарк са актуални и днес
Въпросите около ролята на страната са толкова стари, колкото Германската империя, изкована през 1871 г. „от „кръв и желязо“, по думите на Ото фон Бисмарк, нейният архитект и първи канцлер.
Империята, известна още като Втория райх, обединява територии от западната част на река Рейн до днешната руска област Калининград под управлението на кайзер Вилхелм I, когато Прусия е доминиращата сила. Но единството, което позволи формирането ѝ, стана чрез разгръщането на целенасочена военна агресия на Бисмарк срещу Дания, последвана от Австрия и Франция.
Има ли изострен национализъм в Германия?
Честванията на 150-годишнината от основаването ѝ бяха притъпени. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер, който през януари проведе симпозиум с историци, за да отбележи събитието, отбеляза някои съвременни паралели. Развитието на империята като „глобална военна и икономическа сила“ ни напомня за възхода на Китай днес, каза той. Бързата модернизация на Германия породи чувство на безпокойство, национализъм и популизъм, които се появяват отново, този път подхранвани от опасения за глобализацията.
Германия е дясната тежест на Европа
Създаването на Германската империя „изцяло наклони баланса на силите и създаде дясна тежест в сърцето на Европа“ и въпросът за геополитическото ѝ позициониране „остава по същество нерешен“, каза Катя Хойер, историк и автор на „Кръв и желязо: Възход и Падение на Германската империя 1871-1918 г.“
През втората половина на 20-ти век Германия предприе сдържаност във външните работи като контрапункт на войнствеността ѝ през първата половина. Това колебание стана още по-остро, когато обединението през 1990 г. отрази европейска сила, която все още не иска да приеме по-активно международно присъствие по въпроси, различни от търговията.
Разходите за отбрана
Канцлерът Герхард Шрьодер придвижи Германия напред и Меркел повиши хоризонтите на страната, но теми като разходите за отбрана остават силно противоречиви за обществеността. Нейният наследник ще бъде изправен пред натиск да накара Германия да се включи по-активно в това.
Емили Хабер, посланик на Германия в САЩ, вижда Китай и състезанието между „технологични демокрации и технологични автокрации“ като определящ въпрос за нашето време. Германия вече е на борда, помага на Европа да измени позицията си, така че тя и администрацията на президента Джо Байдън сега трябва „да постигнат съгласие по основите на това“, каза тя по време на събитие на германския фонд „Маршал“ за трансатлантически отношения.
„Германия има този вечен проблем, мисля от 1871 г., за това каква иска да бъде и къде е нейното място в света и в Европа“, каза тя. „Ще бъде интересно да видим какво ще направи следващият канцлер занапред по този проблем.“
Анализът е на Алън Крофорд за „Блумбърг“. Заглавието е на „ДЕБАТИ.БГ“
