Германската армия обмисля дали да наеме граждани на други страни от ЕС, като един от вариантите за запълване на експертни позиции. Това каза главният инспектор на армията Еберхард Цорн, цитиран от Би Би Си. Според него е нужно Бундесверът да „гледа във всички посоки“ във време, в което му липсва квалифициран персонал – включително лекари и ИТ специалисти.
Германия отмени наборната служба преди 7 години. В последно време страната е под натиск да увеличи разходите си за отбрана и планира да го направи – от 1.2% до 1.5% от брутния си вътрешен продукт (БВП), до 2024. Това е част от ангажимента, поет от страните членки на НАТО, за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП.
Днес министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен каза, че германската армия наброява 182 хил. военнослужещи, а до 7 г. броят им трябва да се увеличи до 203 хил.
Цорн обяснява, че от чужбина могат да се вземат единствено хора, които ще работят като специалисти в определени сектори (сега на цивилни позиции Бундесверът наема близо 900 чужди граждани). Освен това действащото в момента законодателство не позволява чужденци да бъдат войници в германската армия. Правителството вече е обсъдило идеята с партньори от ЕС и повечето засега са реагирали сдържано, особено в Източна Европа, пише „Вестдойче алгемайне цайтунг“.
Според сп. „Шпигел“, България е една от страните, които се притесняват от възможно изтичане на кадри и емиграция. Дописката гласи, че в момента близо 530 хил. граждани на ЕС на възраст между 18 и 30 г., които потенциално могат да бъдат наети, живеят в Германия. Проблемът с недостига на ресурси в армията се прояви особено изразително в началото на месеца. Тогава на канцлера Ангела Меркел се наложи да закъснее за срещата на Г-20 в Аржентина заради технически проблем на самолета на Бундесвера, с който пътуваше. Някои германски политици смятат, че работата с чужденци в армията би била съвсем нормална – например и в момента войници са с двойно гражданство или имат произход, свързан с друга държава.
