Потъването на „Титаник“ е една от големите трагедии на ХХ век. Инцидентът с британския лайнер, най-голям пътнически параход за съвремието си, става през 1912 г. По време на първия си трансатлантически рейс от Саутхемптън до Ню Йорк той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април, след като се разцепва на две части. В момента на катастрофата на борда му се намират 1 316 пътници и 891-членен екипаж или общо 2 207 човека. От тях оцеляват 705, а 1 502 загиват.
Един от спасените е японецът Масабуми Хосоно. Държавният служител в Министерството на транспорта обаче не знае, че неговите сънародници няма да са щастливи от факта, че е излъгал смъртта.
Той е роден на 8 ноември 1870 г. През 1896 г. завършва Висшето търговско училище в Токио и започва работа в „Мицубиши“. 10 години по-късно завършва курс по руски език в Токийската езикова гимназия и малко след това става мениджър в отдел „Счетоводство и разследване“ на Имперския железопътен офис. През 1910 г. вече като служител в Министерството на транспорта на Япония е изпратен в Русия за изследване на местната железопътна система. Неговото пътуване обратно до Страната на изгряващото слънце го води първо в Лондон, където остава за кратко, след което отива до Саутхемптън, за да се качи на „Титаник“ на 10 април 1912 г. като пътник от втора класа. Той е единственият японец на борда (бел.а. българите са били най-малко 38).
По време на сблъсъка с айсберга Хосоно е спял. Естествено, бързо се събудил от създалата се паника, но трудно се добрал до мостика, от където спускали спасителните лодки, тъй като от екипажа го сметнали за пътуващ в трета класа. Когато все пак стигнал, бил шокиран от гледката. Десетки хора скачали към лодките, други падали в ледената вода, а около него се изстрелвали сигналните ракети, които трябвало евентуално да привикат близки плавателни съдове за помощ.
Понеже е имало заповед в лодките да се качват първо жените и децата, той дълго време е помагал на дамите и малчуганите. Около него обаче е имало много мъже, които са правели всичко възможно да се спасят. Един се преоблякъл като жена, друг скочил директно в лодката, казвайки, че се е подхлъзнал, а бизнесмени се опитвали да подкупят членове на екипажа да им осигурят спасителни места. Докато стоял на потъващия кораб, паниката обзела Масабуми и той не спирал да си мисли как няма да види повече семейството си. Докато се примирявал в мислите си, че това е съдбата му, чул човек от екипажа да казва – „Тук има две места“. В този момент един мъж скочил в лодката, а японецът инстинктивно също решил да се възползва от този шанс. Възползвал се и от факта, че е тъмно и няма как да се разбере кой е мъж и кой жена, пък и отговорните хора от екипажа били достатъчно заети в паническата ситуация, че да следят стриктно кой е в лодките.
Отдалечавайки се от кораба, Хосоно станал свидетел на разкъсването на „Титаник“ на две и потъването му. Както и на ужасяващите звуци, издавани от давещите се и замръзващи пътници. В лодката му също се чували подтискащи писъци и викове на плачещи деца и жени, загрижени за безопасността на техните съпрузи и бащи. Самият Масабуми признава по-късно, че се е чувствал ужасно в тази ситуация.
Около 8 часа сутринта на 15 април пътниците от неговаталодка били спасени от кораба RMS Carpathia. След това японецът стигнал до Ню Йорк, откъдето търсил варианти да се прибере у дома. Оттам се добрал до Сан Франциско в търсене на кораб, който да го откара до азиатската му родина. Понеже бил единственият от родината си, успял да се спаси, медиите в Страната на изгряващото слънце му веднага го нарекли „щастливият японец“. Това е и първоначалната реакция в родината му, но впоследствие Хосоно е заклеймен от сънародниците си. Когато се завърнал у дома, реакцията била променена. В Япония Масабуми Хосоно бил обявен за страхливец и бил уволнен от работа. Окачествили го като безчестен и неморален човек, който се спасил, предавайки древния дух на самураите и техният дълг за саможертва. Японците смятали, че той трябвало да се удави на кораба наред с останалите жертви.
В много по-късна статия – от 1997 г., дори се твърди, че учебниците от съвремието му го описват като пример за това как да бъдем неуважителни, и, че той е бил обявен за неморален от професор по етика. Все пак години след уволнението му, Хосоно е върнат на работа, тъй като е ценен кадър и продължава да работи за министерството до смъртта си, която го застига в навечерието на Втората световна война – на 14 март 1939 г.
За още интересни статии и материали харесайте страницата на Debati.bg във facebook!
