Както навремето викаше Симеон, когато самолетите се забиха в близнаците в Ню Йорк – това е далече от България. Далече, далече, ама тоя път е на около 2000 км от София. Доналд Тръмп нареди ракетни удари на сирийска територия и това е тема №1 през последните 12 часа.
На първо четене американският президент претърпя почти светкавична метаморфоза, след като през последните три-четири години систематично критикуваше предшественика си Обама за сирийската му политика и наричаше Сирия тресавище, в което САЩ не трябва да затъват.
Но направи това, което Обама не се реши.
Разправят се разни сърцераздирателни истории, че Тръмп видял „умиращите красиви бебета“ и импулсивно наредил ударите. Може и да е така.
Гледано от българската ниска камбанария, с ударите Тръмп си решава основен вътрешнополитически проблем. Вече никой не може да му вика, че е путиняк.
Става това, което нормалните хора казваха, че ще стане, когато Тръмп влезе в Белия дом. Той може да се харесва на путинофилите (вече – вярвам – не толкова), на русофилите, на българските неокомунисти, които дори направиха българско Тръмп общество, на разните радикали по света, но е президент на Съедининените американски щати. А президентът на САЩ си е президент на САЩ, най-могъщата държава в света.
В международен план решението на Тръмп на този етап по никакъв начин не дава индикации, че може да придвижи напред уреждането на сирийската криза. Може и да може, но на този етап усложнява отношенията с Русия, с Иран, донякъде и с Китай и формално погледнато ще навлече критики към Америка, доколкото тя действа без каквато и да е международна санкция.
Както и да го въртим, това, което Тръмп направи, няма никаква юридическа основа. То е правото на по-силния. Американският президент взе решение, армията го изпълни и никой не може да му направи нищо.
Другият аспект е, че Тръмп показа на света кой господарува. Русия се оказа в случая неспособна да защити протежето си Асад. Това е унижение и Путин няма да го забрави.
За Европа и за България американските удари в Сирия означават, че Тръмп е по-скоро решен да даде отпор на руснаците. Люшкането е на път да свърши.
Ще трябва да се взимат решения. Америка вече се определи. След нея – и останалият западен свят.
Да видим наш`те каква ще я свършат. Като знам как обичат да се снишават, не съм оптимист.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
