От Джасмин Фокс-Скели, BBC
Исторически хората са съществували ръка за ръка с бактериите и вирусите. Човечеството се е развило благодарение на способността си да им се противопоставя, а болестите откриват нови пътища, водещи до заразяването ни.
Почти цял век имаме антибиотици, откакто Александър Флеминг откри пеницилина. Бактериите пък развиха антибиотична устойчивост.
Какво би станало обаче, ако изведнъж се изложим на смъртоносни вируси и бактерии, които са липсвали от лицето на Земята в продължение на хиляди години, или такива с каквито не сме се срещали досега ?
Човечеството може би е на път да разбере отговора на този въпрос. Климатичните промени топят вечно замръзнали почви и докато трае процеса се освобождават древни вируси и бактерии.
През 2016-та година, на Ямалския полуостров, отдалечен край на сибирската тундра близо до Северния полярен кръг, 12-годишно момче почина, а поне 20 души бяха приети в болница, след като се заразиха с антракс.
Разпространената теория гласеше, че преди 75 години, северен елен заразен с антракс е починал и трупът му е останал във вечно замръзналите ледове. Мъртвото животно е боло замразено до лятото на 2016-та година, когато необичайно топлото време разтопило гроба му.
Процесът, изложил на открито трупа на елена и освободения антракс заразил близката вода и почва, а в последствие и хранителните запаси. Заразата обхванала и повече от 2,000 северни елена.
Все по-голям е страхът, че това няма да е изолиран случай.
Все повече вечни ледове ще се топят, докато Земята се затопля.
Вечно замръзналата почва е перфектната среда за бактериите и те остават живи за много дълги периоди от време, дори за милиони години. Това означава, че топенето на леда има потенциала да отвори Кутията на Пандора.
Температурата в Северния полярен кръг се повишава бързо, около три пъти повече спрямо останалата част на света.
„Вечно замръзналите ледове са много добра среда за микробите и вирусите, защото са студени, няма кислород, и е тъмно”, споделя биолога Жан-Мишел Клаверие от Марсилския университет.”Патогенните вируси, които могат да заразят хора или животни, може да са се запазили в старите слоеве на вечно замръзналите ледове, включително такива, довели до глобални епидемии в миналото.”
В началото на 20-ти век, повече от милион северни елена са починали от антракс. По това време не е било лесна задача да се копаят масови гробове, и поради този факт повечето от животните са били заровени близо до повърхността. Това е довело до повече от 7,000 масови гроба из цяла северна Русия. Големият страх на хората обаче се крие във въпроса, какво друго може да се спотайва под замръзналата почва ?
Още през 2011-та година, Борис Ревич и Марина Подолная пишат в научен труд: „Като последица от топенето на вечните ледове, можем да предположим съживяването на инфекции от 18-ти и 19-ти век особено около гробищата, където са били положени жертвите на тези заболявания.
Известно е, че през периода 1890-1900 година, в Сибир е върлувала епидемия от дребна шарка. Достигнало се е до там, че цял град загубил до 40% от населението си. Телата им са били заровени под горните слоеве на вечните ледове край бреговете на река Колима. 120 години по-късно, течащите води на реката са започнали процес на ерозиране на бреговете и благодарение на това топенето на вечните ледове се е ускорило.
В изследване от 2005-та година, учени от НАСА успешно съживяват бактерия, лежала заспала в малко езерце в Аляска в продължение на 32,000 години. Микробите, наречени Carnobacterium pleistocenium, са били замразени още от плиоцена, когато мамутите са били господарите на Земята. След като ледът се разтопил, микробите започнали да плуват наоколо. Веднъж съживени, те бързо станали заразни.
Две години по-късно, учени успели да съживят бактерия на възраст от 8 милиона години, която лежала заспала в леда, под повърхността на глетчер в долините Бийкън и Мулинс, Антрактида. В същото изследване, учените успели да вдъхнат живот и на бактерия намерена под леда на възраст от 100,000 хиляди години.
Въпреки това, не всички бактерии, които са замразени във вечните ледове, могат да се върнат обратно към живота. Бактерията антракс може да оцелее, тъй като тя произвежда спори, които са много устойчиви и могат да прекарат повече от сто години в ледовете.
Други бактерии, които произвеждат спори и могат да оцелеят във вечните ледове, са тетанус и Clostridium botulinum – патогенен микроорганизъм отговорен за ботулизма: рядка болест, която може да доведе до парализа и смърт.
Екип, воден от Клаверие, възкреси два вируса, които са били в сибирските вечни ледове в продължение на 30,000 хиляди години. Познати като Pithovirus sibericum и Mollivirus sibericum, те са от така наречения тип „гигантски” вируси, заради факта, че за разлика от повечето, са достатъчно големи за да бъдат наблюдавани с обикновен микроскоп. Вирусите са били открити на дълбочина от 150 метра в дивата тундра.
Веднъж съживени, вирусите моментално се превърнали в заразни. За късмет на човечеството, точно тези двата атакуват само едноклетъчни амеби. Въпреки това, изследването загатва, че вируси, които могат да навредят на човека, могат да възкръснат по същия метод.
„До този момент, регионите в Сибир в по-голямата си част са ненаселени и дълбоките слоеве на вечни ледове са непокътнати”, споделя Клаверие.”Обаче, ако тези древни ледове бъдат разкрити от действия свързани с добиването на полезни изкопаеми, това би означавало само едно: бедствие!”
„Повечето вируси бързо умират извън топлите приемници, заради светлина, изсушаване или спонтанна биохимична деградация”, казва Клаверие.”Например, ако тяхното ДНК е толкова наранено, че всяка поправка е невъзможна, то те не са заразни. Въпреки това, сред познатите ни вируси, „гигантските” са доста по-устойчиви и е почти невъзможно да бъдат „наранени”.
Според Клаверие, е възможно да се освободят вируси, от времето на първите хора, населявали Арктическия полярен кръг.
„Възможността, че можем да хванем вирус от отдавна изчезнал неандерталец, отхвърля идеята, че вирус може да бъде „заличен” от лицето на планетата,” заявява Клаверие.”Точно заради това, ние трябва да се сдобием със запаси от ваксини.”
През февруари 2017-та година, НАСА обяви, че е намерена бактерия на възраст от 10-50,000 хиляди години. Местоположението й – вътрешността на кристали в мексиканска мина ! Някак си бактерията е развила имунитет към 18 типа антибиотици. Тя е била локализирана в Пещерата на Кристалите, част от мина в Найка, северно Мексико. Пещерата съдържа множество снежно-бели кристали от минерала селенит, който се формира в продължение на стотици хиляди години.
Бактерията се е намирала в малки, течни джобове в кристалите, но веднъж намерила се извън капана, тя се съживила и започнала да се размножава. Микробите са уникални и може би са нов вид, но изследователите все още не са публикували труда си.
Бактерията някак си е развила имунитет към 18 вида антибиотици, включително лекарства смятащи се за „последно оръжие” в борбата с инфекциите. В изследване публикувано през декември 2016-та година, учени открили бактерия позната като Paenibacillus sp.LC231, която е развила устойчивост към 70% от познатите антибиотици.
„Нашата работа, както и работата на много други, предполага, че устойчивостта към антибиотиците не е тема за литературни романи,” заявява микробиолога Хейзъл Бартън от Университета в Акрон, Охайо.
Въпреки, че самата Paenibacillus не е заразна за хората, на теория тя би могла да предаде своята устойчивост и на други патогенни микроорганизми.
„Възможността патогенни микроби да бъдат съживени и да ни заразят не е нулева,” сподели Клаверие.”Доколко това би се случило не мога да кажа, но шансът съществува. Може да е бактерия, която би се подала на лечение с антибиотици, или устойчива бактерия или пък вирус. Ако патогенните микроорганизми не са били в контакт с хора от много дълго време, тогава нашата имунна система не е подготвена. Така че, да, това би било опасно.”
