София е решена да даде тласък на важни теми в европейския дневен ред, което определено говори за самочувствие, пише германската преса. На европредседателството си България гледа и като на шанс да излъска малко имиджа си.
Обширната статия в германския „Ди Велт“ по темата за българското еврепредседателство е озаглавена „Часът на източноевропейците“.
Авторите Ханелоре Кроли и Борис Калноки пишат за българското европредседателство с много факти и го разглеждат в различните му аспекти. В началото на статията става дума за брошурата „30 факти за България“, с която правителството в София представя своята страна: България е на трето място в света като производител на храни за астронавти, световният рекорд на висок скок за жени вече от 30 години е притежание на българката Стефка Костадинова, а песента „Излел е Дельо хайдутин“ от 1977 година пътешества в космоса с „Вояджър“.
„Най-бедната държава-членка на ЕС е твърдо решена през шестте месеца на своето председателство да подобри както своя, така и имиджа на целия регион на Западните Балкани“, пишат авторите. И още : „Много амбициозно звучат плановете на София: да подработи перспективата за членство на страните от Западните Балкани, да прехвърли мост между Изтока и Запада, да постигне консенсус в областта на сигурността и миграцията, да придвижи напред работата по Брекзита, да подготви бюджетната рамка на ЕС, да повиши конкурентоспособността на дигиталната икономика.
Разбира се, тези цели и задачи по никакъв начин не могат да бъдат изцяло осъществени, но те демонстрират самочувствие. А за българите и за други източноевропейци, които в Европа често пъти се чувстват като граждани втора категория, дори само тази нагласа е балсам за душата“, пишат още авторите на статията, в която става дума още и за различията между София и Вишеградската четворка и за наблюдението, на което страната все още е подложена от Европейската комисия.
Две статии за българското европредседателство излязоха в левия берлински вестник „Нойес Дойчланд“. Под заглавие „София не е Вишеград“ Нели Тюгел се спира най-вече на политиката на българското правителство по миграцията и бежанците. Авторката между другото пише: „Въпреки че в правителството участват десните „Обединени патриоти“, по въпроса за преразпределянето България заема по-скоро позицията на Еврокомисията. По време на българското европредседателство не може да се очаква подсилване на Вишеградската група.“
„Съединението прави силата“
За бежанците и мигрантите и българското европредседателство става дума и в статията в икономическия всекидневник „Ханделсблат“, която носи многозначително заглавие „Охранителят на Меркел“ („охранител“ в смисъл „охрана на входа“, б.ред.): „За Бойко Борисов се сбъдва едно отдавнашно желание. От началото на годината България за пръв път поема председателство на Европейския съвет за половин година.
В това начинание българският министър-председател иска да се представи като европеец за пример. Дали това желание на 58-годишния ще се сбъдне – можем само да гадаем. Защото шефът на консервативната партия ГЕРБ след предсрочните избори управлява страната в коалиция с дясноекстремистките „Обединени патриоти“, които в голямата си част са антиевропейски настроени. От тази гледна точка звучи малко иронично, че за европредседателството Борисов е избрал точно мотото „Съединението прави силата“.
Здраво сложеният политик вече за трети път е премиер на „бедняшката колиба“ в ЕС. Бившият телохранител иска да заеме позиция най-вече като привърженик на приемането на Западните Балкани в ЕС. Но като имаме предвид големия скептицизъм в ЕС по темата за бързото разширяване, това ще бъде трудна мисия.
За мото на председателството София избра лозунга „Съединението прави силата“
За председателството на Европейския съвет бившият кмет на София залага на подкрепата на германската канцлерка.
Борисов многократно е признавал, че е фен на Ангела Меркел – въпреки вътрешнополитическите критики. От своя страна и канцлерката цени българския си колега. „Борисов от много години владее капиталистическата олигархична система. Ето защо той е стабилизиращ фактор в региона“, казва Гунтер Дойбер, главен анализатор за Източна Европа на австрийската „Райфайзенбанк“. А в момента не са много източноевропейските премиери, които предлагат стабилност“, пише „Ханделсблат“.
Между нервност и надежди
В началото на репортажа си в „Нойес Дойчланд“ Томас Розер описва така изходната позиция на България като председател на ЕС: „Обикновено бива забелязван само мимоходом, но сега този спътник в кризисния съюз на благоденстващите в Европа изведнъж се оказва в центъра. (…) Преди премиерата настроенията в София се колебаеха между нервност и изпълнено с надежди очакване. Не само дясно-националното правителство, но и мнозина българи се надяват, че председателството на ЕС ще поизлъска спорния имидж на страната, която се смята за особено корумпирана и относително изостанала.“
Ето накрая и няколко цитата от репортажа на Клеменс Ференкоте за „Дойчландфунк“:
„Над портала на парламента в София със златни букви е изписано „Съединението прави силата“. Това мото българското правителство взе и за своето председателство на Европейския съвет, едновременно като апел и като изискване: към всички държави-членки на ЕС и към държавите от Западните Балкани, които виждат своето бъдеще в Евросъюза.“ Авторът цитира министър Лиляна Павлова за целите, които си поставя София като европредседател.
Пред репортера заместник-председателката на парламента Деница Златева изразява надеждата, че страната ще влезе в Шенген и ще бъде освободена от Механизма за сътрудничество и наблюдение. В края на репортажа социологът Първан Симеонов казва, че подкрепата, която дават българите на ЕС, си остава трайно висока: „Българите са народ, който има повече доверие в европейските институции, отколкото в собственото си правителство“, твърди Симеонов пред „Дойчландфунк“.
