Владимир Путин, Ангела Меркел
на снимката: президентът на Русия Владимир Путин и канцлерът на Германия Ангела Меркел

Един от най-успешните тезиси, умело внедрен в съзнанието на руснаците, се заключава в това, че в политическия живот няма демокрация, има само лъжи на властниците за лековерната публика.

Затова всеки път, когато през последните години някой публично повдигаше въпроса за несменяемия Путин и пребиваването му вече 18 години във властта, защитниците на сегашния господар в Кремъл тутакси си спомняха за Ангела Меркел. Те неизменно изтъкваха: „Нищо не казвате за нейната несменяемост. С какво не ви угоди Путин?“

Дългото пребиваване на Меркел на канцлерския пост все пак е по-кратко от властването на Путин. А в конституцията на Германия няма посочени ограничения за това една и съща личност да заема повече от веднъж поста на правителствен ръководител.

Между другото разликата между Меркел и Путин и тяхната власт е в няколко много важни детайла. Първо, Ангела Меркел не е държавен глава, а правителствен ръководител. Второ, тя получаваше своя мандат в хода на парламентарно гласуване, а не чрез преки избори.

И трето, Меркел никога и по никакъв начин не се е опитвала да излезе от рамките на еднозначно тълкуваемото законодателство, за да продължи своето съществуване в политиката, никога не е пречила на действията на опонентите си и не е била замесена във фалшификаци.

Сравнение на несравняемото

Перспективата, че Меркел слиза от политическата сцена, трябва да е зарадвала обитателите на Кремъл. Те винаги тълкуват всички промени на Запад в своя полза. Поне в началото.

Но с оглед на всичко казано дотук, заявлението на Ангела Меркел, че отначало ще се откаже от председателския пост в ХДС, а после и от поста канцлер, не изглежда толкова добре във вътрешноруски контекст.

В резултат на това тя все едно си отива, но не в рамките на някаква игра в тандем. Тя слиза от германската политическата сцена. За пореден път се оказва, че всяко дълго управление има своя край.

При това не непременно революционен или физиологически, а съвсем нормален, предвиден от законите, традициите и простото желание човек да си отиде достойно. Като че ли цялата логика със съвършено неуместното сравняване на несравняемото би следвало да заработи срещу Путин.

Ангела Меркел си отива, а Путин – не. Във всеки случай Путин изобщо не е правил заявления, че след четвъртия си президентски мандат ще се оттегли от всички постове и от политиката. И едва ли си заслужава да чакаме подобно нещо.

На фона на обявеното приключване на политическата кариера на Меркел, фактът че при упоменатите в руската конституция два мандата, Путин е президент за четвърти път, изглежда достатъчно безутешен в смисъл на някаква надежда за промени.

Едва ли трябва да очакваме също тъй просветление в съзнанието на онези, които не виждат и не искат да видят разликата между двамата.

Те веднага ще кажат: Ангела Меркел просто загуби власт и влияние и затова си отива. А Путин става все по-популярен и влиятелен и затова не си отива. В действителност това е вярно. Ангела Меркел преживява трудни времена като канцлерка.

И изпитва по-скоро разбираема човешка умора. Разликата е в това, че демократичното устройство на Германия създава много условия, така че недоволството на обществото от управлението на правителството и умората от несменяемия правителствен ръководител да не бъдат игнорирани безкрайно.

За съжаление в Русия няма действащи демократични механизми и колкото и да се възмущават гражданите по повод някои непопулярни решения, държавният глава може съвършено спокойно да продължава своя курс, без да среща никакви възражения нито в правителството, нито в парламента.

Ангела Меркел си отива, защото в демократичния модел на организацията на властта е заложен принципът на нейното обновление. Всеки западен политик винаги помни, че някога трябва да си отиде и да отстъпи място на някой друг.

Всеки нови избори обновяват елита, издигат се нови амбициозни политици и те не виждат нищо осъдително в това да претендират за властта и да критикуват по-старшите си колеги. И това е нещо нормално.

Владимир Путин остава на власт не защото е безкрайно популярен сред населението, а защото демокрацията в Русия отдавна се е превърнала във фикция и цялата политическа система работи за собственото си съхранение и за съхранението на всички свързани с нея.

И преди всичко за съхранението на Владимир Путин. И ако той сам не поиска да се оттегли от властта по някакви чисто човешки причини, никакви политически кризи няма да го принудят да са откаже доброволно от нея.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!