Помпей Велики (Cnaeus Pompeius Magnus – на латински) е познат като някогашния съюзник на Юлий Цезар, а по-късно негов враг в политиката и войната.
Помпей е сравняван по интелект и военни способности с Александър Велики и безспорно е бил един от най-великите военни командири в цялата човешка история.
ПРОИЗХОД
Помпей идвал от малко влиятелно семейство. Баща му бил богат човек, известен пълководец и политик, но кариерата му била неуспешна. Семейството не било част от установената римска аристокрация.
До 23-годишна възраст Помпей не бил заемал публична длъжност. Едва след това събрал своя армия.
НЕИЗБРНИЯТ ГЕНЕРАЛ
През 83г. пр. Хр. Рим бил разкъсван от гражданска война. Помпей използвал богатството, оставено му от баща му, събрал три легиона от семейната стража и военни ветерани, които се борили на страната на баща му.
Военният си опит Помпей придобил в щаба на баща си.
Според римските закони, военните генерали били избирани, но тъй като времената били необикновени, се налагали и необичайни решения.
Помпей бил на страната на военачалника Луций Корнелий Сула Феликс (или само Сула, както е записан в историческите сведения). Двама били практически непобедими и успехите им в Италия, Сицилия и Северна Африка не закъснели. След края на гражданската война, Помпей се окичил с титлите „Магнус” и „Великият”.
Въпреки военните си успехи, Помпей не проявил амбиция да участва в изборите за Сената и на практика се отказал от властта, която това би му донесло. Вместо това, Помпей започнал да гради активна военна кариера… извън официалните разпоредби на римските територии.
По това време, той решил да си създаде работа и започнал да създава проблеми в цял Рим.
СПАРТАК И КРАС
През 73 г. пр. Хр. няколко гладиатори, предвождани от Спартак, се вдигнали на въстание. Това събитие разтърсило из основи елита на Рим. Тези „нисши” хора предизвикали такава паника сред населението, та дори и сред римските легиони.
През 72г. пр. Хр., друг мъж, служил при Сула – Маркус Красус бил натоварен със задачата да потуши бунта. И успял! Спартак бил убит в битка, а хиляди негови привърженици били разпнати на кръст.
Помпей обаче се върнал твърде късно, за да се справи с бунтовниците. За да спаси честта си, започнал да избива малкото останали последователи на Спартак, а след това се опитал да си присвои заслугите за потувашането на въстанието, омаловажавайки стореното от Крас.
В крайна сметка, смелите римляни решили, че заедно биха били по-силни. Обединени се включили в изборите за Сенат – използвайки богатството на Крас и популярността на Помпей в „предизборната си кампания”, двама мъже успели да станал консули.
ПИРАТИТЕ
След четири години като политик в Рим, Помпей искал отново да влезе в битка. И така, през 67 г. пр. Хр. взел 500 военни кораба, 120 000 пехотинци и 5000 конници и тръгнал срещу пиратите, които заплашвали корабите със зърно, предназначени за Римската империя.
Войниците му навлезли в морето, което предварително било разделено на 13 участъка, всеки един поверен на отделен легат. Помпей бил решил да очисти от пирати още в Сицилийските и Африканските води, което успял да направи само за 40 дни.
След това с 40-те си най-добри кораба той се отправил към Киликия – сборното място на пиратите, превзел Антикраг, разрушил много домове, пленил около 400 кораба, избил повече от 10 000 души и с това войната в източната част на морето приключила.
ИЗТОКЪТ
Междувременно, след първия закон на Габиний, Лукул бил отзован от Мала Азия и на негово място е изпратен Глабрион, но по това време Помпей бил приключил с пиратите и очаквал да получи пълномощия за война с Митридат.
Един от привържениците му, трибунът Гай Манилий, внесъл в Народното събрание предложение за назначаването на Помпей за наместник на Витиния и Киликия, както и да му бъде възложена войната срещу Тигран и Митридат, като му се запазят и предишните пълномощия. Новият закон бил приет с невероятно единодушие.
Никога дотогава в Рим не се било случвало толкова огромна власт да бъде съсредоточавана в ръцете на един човек.
Използвайки властта си като губернатор, Помпей обиколил Близкия изток, провеждайки десетки военни кампании и административни реформи. Той се намесвал в местните раздори, един вид като извинение за разширяването на римската власт. Войниците на Помпей дори се включило в юдейска гражданска война и превзели Йерусалим.
ПЪРВИЯТ ТРИУМВИРАТ
Помпей бил един от най-могъщите хора в Рим без политически съперник. Много от сенаторите се страхували от неконтролируемата му власт и радикални действия.
Най-лошото за противниците на Помпей обаче предстояло. Друга изгряваща звезда – Юлий Цезар, бързо набирал популярност.
Обединявайки Помпей и Крас, Цезар създал таен политически съюз, известен като Триумвират. С богатството на Крас, военната мощ на Помпей, политическата легитимност на Цезар и тяхната популярност, те били непоклатими в доминирането си на римската политика.
През 59г. пр. Хр. Цезар станал консул. Същата година били въведени закони, потвърждаващи направените от Помпей назначения на изток и в Кампания се раздавали поземлени участъци за ветераните.
Благодарение на войската, която била на разположение на триумвирата, благоразположението на народа и поддръжката на прослойката на конниците, които получили значителни облекчения, сенатската партия претърпяла поражение и властта преминала изцяло в ръцете на триумвирата.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ
Макар, че Триумвиратът бил безкрайно могъщ, проблемите не закъснели. Трима толкова амбициозни и силни мъже неизбежно влизали в конфликт.
Около 58г. пр. Хр. политическите „кукли” и уличните бандити, играещи на страната на Цезар и Помпей, разкъсали връзката между двамата мъже. Крас ги събрал отново заедно през 56г. пр. Хр., и с цел да закрепи съюза, Цезар дал дъщеря си Юлия за съпруга на Помпей.
Две години по-късно Джулия умряла при раждане. На следващата година Крас бил убит в битката при Карха. Политическото насилие продължило да разлива кръв по улиците на Рим. През 52 г. пр.Хр. Помпей се оженил за дъщерята на Пулий Метелей Сципио, противник на Цезар. И какво се досещате, крехкото им партньорство било разбито.
ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА
Цезар искал политическа кариера и знаел, че за да се сдобие с нея, трябва да се върне в Рим без армията, която бил предвождал до Галия. Той обаче се страхувал, че Помпей ще откаже да го защитава и затова взел войниците със себе си.
През 49 г. пр. Хр. Цезар и армията му незаконно пресекли река Рубикон и влезли в Рим. И така започнала гражданската война.
След два месеца, Цезар успял да изгони Помпей от Италия. И докато великият пълководец минавал през Гърция, Цезар и неговите последователи свалили привържениците на Помпей в Сената.
Бъдещият император превкусвсал победата.
На 9 август 48 г. пр. Хр., двамата мъже се сблъскали за последен път в битката при Фарсала. Помпей, някога велик командир, бил победен от страхотните стратегически умения на бившия си съюзник.
КРАЯТ
Помпей отплавал за Египет. В империя, в която имало толкова много размирици и с възкачването на Цезар на престола, великият стратег знаел, че има врагове навсякъде. В крайна сметка, на 28 септември бил убит. Главата и тялото му били предадени на Цезар.
Помпей бил един от най-успешните военни командири в Рим. Явно обаче да си един от най-успешните не било достатъчно. Не и за най-успeлите!
Той бил един от най-близките приятели на Помпей, но и един от най-големите му врагове. Той е ЦЕЗАР. Вижте историята му ТУК.
Прочетете 10 брутални факта за легионите – ТУК.
Всичко за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.
За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.
Кой е последният велик герой на Западната Римска империя може да прочетете ТУК.
Вижте невероятната история на КЕЛТИТЕ ТУК
Знаете ли кой е Александър Велики? Може да научите ТУК.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук.
 е познат като някогашния съюзник на Юлий Цезар, а по-късно негов враг в политиката и войната){kind=link}