Аркади Шарков
На снимката: Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист от ЕКИП с опит в здравните политики за публичния и частен сектори. Знанията му са в областта на здравната икономика, устойчивото развитие и данъчната политика. Той е магистър по публични политики от Университета в Маастрихт и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизиране на публичните разходи в областта на здравеопазването, както и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е на Консултативния съвет към Българския лекарски съюз, а също и участник и член в обществения съвет на „Индекс на болниците“.

 

Около 5 милиарда лева се очаква да отидат за здравеопазване.  Как ще бъдат разпределени и за какво на практика отиват?

От тази година бюджетът на НЗОК се очаква да нарасне на 5 млрд. лв., това е номинално увеличение спрямо предходната, като се очаква голяма част от средствата да бъдат заделени за перо „Болнична медицинска помощ“, следвани от извънболничната помощ, а при лекарствата бюджетът да бъде оставен на нивата от предходната година. През годините трендът на разходите се запазва, като те са най-високи за болнична помощ (средно 51%), следвани от лекарства (средно 29%) и извънболнична помощ (19%). Ако се сравни със средните за Съюза нива, то следва бюджетът за болнична помощ да се оптимизира и прехвърли частично към извънболничната, за да се наблегне върху превенцията и профилактиката на заболяванията, докато при лекарствата говорим за оптимизация на ресурса с прогенерични и пробиоподобни политики.

Кои сектори в здравеопазването остават недофинансирани?

Недофинансирана остава извънболничната помощ, вследствие на което и повече българи се лекуват в болница, отколкото амбулаторно. Излиза, че сме изключително болно население, вследствие на статистиката при хоспитализациите, а реално не е така. Много от дейностите в болничната помощ могат да бъдат преместени в извънболничната. Когато говорим за лекарства – недофинансирането е по отношение на % доплащане. Средно българинът доплаща около 60-65% за лекарства и то именно за тези от първа необходимост, касаещи лечението на сърдечно-съдови заболявания. НЗОК реимбурсира 25% от референтата стойност на тези лекарства, а останалото се доплаща от пациените. Повишаването на този процент, би спомогнало и до подобряване на достъпа до животоподдържащи терапии, както и олекотяване на финансовата тежест върху пациентите, които вече са в пенсионна възраст.

Защо винаги се налага да се правят актуализации на Бюджета на НЗОК и винаги не достигат парите за болничната помощ? Въпрос на неправилно планиране ли е или се харчи неконтролирано?

Тази година парите за болнична помощ стигнаха, дори останаха. Това обаче не е вследствие на оптимизация, а се дължи на факта, че около 3 месеца болниците не приемаха пациенти за планови операции и дейности, а впоследствие страхът от COVID-19 накара някои пациенти да си останат у тях и да усложнят заболяването си, вместо да потърсят навременна медицинска помощ. Това ще се отрази негативно на дългосрочната статистика за заболеваемост в страната. Основното, заради което се актуализира бюджетът са онкологичните лекарства, които създават преразход за НЗОК. Тук следва въпросът да бъде обърнат към лечебните заведения и дали лекарите там следват фармакотерапевтичните ръководства за предписване на лечение.

Правителството обеща повишаване на средствата за здравеопазването в Бюджет 2021. Знае ли се вече какво ще бъде увеличението и как ще бъдат разпределени?

По отношение средствата, които ще се отделят за НЗОК – основно парите ще бъдат за болничната помощ, малка част за извънболничната помощ, а при лекарствата се очаква замразяване. Премиерът обеща 460 млн., но те касаят проект за психиатричната помощ, който ще се изпълнява в следващите 10 години и частично общинските бюджети за здравеопазване.

Управителят на НЗОК вече даде сигнал, че догодина се очаква по-скромен ръст в бюджета на здравния фонд спрямо предходните години. Как това ще се отрази на здравната система, която и без това страда от недофинансиране?

Ще бъде проблем за здравната система, особено във време на икономическа криза, когато заболеваемостта се покачва. Но здравните системи в целия свят поглъщат огромен ресурс. Повишаването на бюджетите за здраве е естествен ход, тъй като има напредване на технологиите, откриват се нови начини за лечение на различни заболявания, много смъртноносни заболявания се превръщат в хронични, създават се нови лекарства. Всичко това води и до повишаването на средната продължителност на живота, в т.ч. и за България. Очакваният минимален ръст се дължи и на очакването за намаляване постъпленията от осигуровки, като естествен ход от повишаването на безработицата, защото сме в рецесия. Така че и НЗОК се налага да работи „с материали на клиента“.

Лансирахте идея целево да се заделят за здравеопазване 1%, 5% или 10% от постъпленията от акцизи върху тютюневите изделия, алхокола и горивата и с тях да се финансира лечението на заболявания, свързани с употребата на тези стоки. Какъв е очакваният финансов ефект ?

Финансовият ефект, ако се заделят дори само 10% от тези средства са постъпления от около средно 550 млн. на годишна база за бюджета на НЗОК или на друго ведомство, което да преразпределя тези средства за профилактика, превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на тези стоки. Това не са политики, които измисляме в България – подобен тип целево заделяне има в целия Европейски съюз, защото се осъзнава ролята на акцизите – от една страна да намалят възможността за употреба на даден вид вредна стока, а от друга – да финансират лечението на заболяванията, свързани с употребата ѝ.

Личните лекари ще издават направления за PCR тестове. Как това ще се отрази на Бюджета на здравната каса?

Това ще се отрази върху бюджета за извънболничната медицинска помощ, но пък ще олекоти наплива към лечебните заведения, като ще даде възможност скринингът на пациентите да бъде извършен в извънболничната, както е редно. Разбира се това, трябва да бъде и съпроводено със сериозни противоепидемични мерки, особено, ако пациентите са със съмнение, че са вирусоносители.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!