Георги Стоев
На снимката: Икономистът Георги Стоев

Георги Стоев e макроикономист. В момента е председател на Trakia tech, стратегическо звено, което налага България като технологична и стартъп дестинация.

 

В края и на тази година сме свидетели на извънредни разходи, този път те бяха оправдани с коронавируса. Редно ли е да се разпределят по този начин бюджетни средства?

 Такива разходи наблюдаваме всяка година и те се правят по този начин. Може би разликата тази година е, че изпълнението на приходите тази година е по-лошо. Но традицията е да се залагат относително консервативни приходи т.е обикновено има преизпълнение и когато тези пари останат в касата на държавата те се харчат над одобрените от парламента разходи. Това обаче не е нещо необичайно, такава е бюджетната традиция и такова е нивото на отчетност. Със сигурност не е нещо положително това да се запазва като тенденция, защото парите на данъкоплатците, това са вашите, моите пари, е хубаво да минават поне през санкцията на хората, за които сме гласували, най-малкото, дори да е формално това. Дори и времената да са по-странни мисля, че е съвсем нормално това да се прави чрез бюджетна актуализация като народните представители казват да или не на предложените разходи.

Казвате, че не е изненада това извънредно харчене в края на годината, но пък сега, когато очевидно приходите са по-малко не беше ли редно да има някакво преразпределение на разходите?

 Беше редно да има преосмисляне на разходите. На първо място в такива ситуации т.е когато има криза в приходната част трябва да се анализира какви са били буферите, които са заложени. В бюджетната традиция както на България, така и на други страни първите разходи, които се режат в такива моменти са капиталовите разходи т.е замразяват се проекти с инвестиционна цел и съответно се ограничават разходите за тези проекти- например за строителство или за някакво оборудване или някакви ремонти. Това не са проекти, които се канселират, а просто се отлагат във времето за един по-добър период, защото е важно да има приходи, които да посрещат текущите нужди, които са свързани с издръжка, включително и заплати на администрацията. Но не само има пера, които касаят бюджета на МВР, на армията и т.н. Не трябва да пропускаме и големият процент за социални разходи, основно за пенсии. Основният фокус на един кризисен бюджет е да си покрие текущите нужди от ликвидност, от пари в касата, за да посрещне текущите разходи.

С колко нараснаха безработните и ще има ли достатъчно средства във фонд „Безработица“ или ще се наложи държавата да налива още средства?

Всъщност последните месеци те не растяха непрекъснато. Имаше две вълни на безработни. Едната беше през пролетта, която беше свързана най-вече с ограниченията, които касаеха заведенията, хотелите и донякъде магазините. Там наистина имаше един много бърз скок безработните през март и април. Но през следващите месеци имаше нормализиране, откриха се работни места, най-вече в индустрията, която пък почна да получава отново поръчки от партньорите си от Европа. И всъщност имахме относително спокойно лято и начало на есента относно безработицата и съответно натиск към бюджета по тази линия. Вторият пик всъщност дойде края  на октомври, началото на ноември. Тогава беше втората голяма вълна от безработни, тя отново е свързана с ограничението на дейности от страна на правителството заради пандемията. Донякъде е свързано и с това, че част от индустрията не можа да се възстанови т.е много работодатели отлагаха момента на съкращения с всички възможни средства. Имаше платени отпуски, неплатени, почасови посещения, но в крайна сметка един бизнес, който 5-6 месеца е държал хората на някаква заплата, най-малкото заплати е плащал. В един момент поради липса на ликвидност трябва да затвори част от своите дейности и да съкрати част от персонала така, че сега започваме да виждаме този ефект. Надеждите и повечето прогнози в индустрията са за кратка криза т.е не типичния бизнес цикъл, при който възстановяването е примерно година и половина или две. По-бавните бизнеси, които зависят от доставки от Китай може би ще трябва да се възстановяват следващите месеци, може и цяла зима. Повечето прогнози, които чувам, с които мога да се съглася, са за по-кратка, макар и по-дълбока от типичната криза, което означава, че тези безработни не би следвало да са безработни твърде дълго време. Това е възможно най-конкретният отговор на въпроса.

Т.е няма да се наложи държавата да „налива” още средства с идеята, че тези хора няма да останат трайно безработни?

Общото очакване е, че тези хора ще има къде да работят стига да са готови да опитат нещо по-различно. Например ако някой е бил барман и е свикнал да работи на гъвкаво работно време, а сега му се предлага да работи в производствено предприятие, независимо дали в администрацията, в производството или в маркетинга, в крайна сметка става въпрос за работно време от 9 до 17 от понеделник до петък и ако този човек не може да се адаптира към тези условия той няма да приеме тази възможност за работа. Факт е, че в момента имаме отворени позиции в индустрията и в същото време има много хора, които продължават да се регистрират като безработни. Най-вече от сферата на туризма и ресторантьорския бранш. Има от сферата на забавленията, спорт, отдих, търговия на дребно, все сектори, които са пряко засегнати от ограниченията. Но истината е, че тези хора могат да намерят реализация, но в друг сектор. Въпросът е дори не е толкова до квалификация, защото повечето работодатели са готови да обучават и изискванията не са толкова високи за персонал със среден набор от умения. Така, че по-скоро говорим за желание от страна на потенциалните служители и някаква гъвкавост, някаква адаптивност у тях, а не толкова нужда да се тотална преквалификация в някакъв друг занаят- например всички да станат шлосери или заварчици, без да подценявам нуждата от такъв тип хора. Масовото търсене разбира се е за хора, които бързо могат да бъдат обучени да работят на дадено работно място.

Беше ли възможно  и имаше ли смисъл парите, които се наливат за безработните да бяха дадени на бизнеса, за да има на практика по-малко безработни?

Доста пари бяха насочени към бизнеса именно с формалното обяснение, че тези работни места трябва да бъдат запазени. Сега е много трудно да се направи оценка колко точно работни места са запазени от тези, които биха били съкратени при други равни условия, такъв анализ е невъзможен. Има притеснения, че част от бизнесите са взимали пари за работни места, които не биха съкратили т.е тези пари са отишли не по предназначение и е можело да бъдат насочени към нещо по-смислено. Истината е, че това са политики, които се взимат очевидно като пожарогасител, в такава ситуация, в много малък хоризонт и анализ на ефектите и много трудна предвидимост какви ще са резултатите от тези политики, просто защото няма с какво да бъде сравнена тази ситуация, няма такава контролна група, както се казва. Хубаво е да се види дали има фирми, които не са получавали помощи и дали те са съкратили персонал или не са съкратили. Но правителството раздаваше пари и на работодателите, не само за социални дейности и това може да бъде анализирано като нещо положително т.е дава глътка въздух на някои компании. От друга страна се вижда, че в момента, в който дойде втората вълна на безработица нищо не може да спре един работодател, който е притиснат до стената от липса на пазари и на поръчки да направи необходимите съкращения или да затвори изобщо своята дейност. Много труден въпрос, обикновено надеждата някой да обяснява и да аргументира такъв тип политика е върху тези, които предлагат тази политика. Аз виждам, че доста колеги извън правителството се съгласяваха с тези мерки и дори подкрепяха социалното министерство и правителството. Но досега не съм видял макроикономически анализ, който да подкрепи всъщност, че има смисъл да се дават пари на работодател, който в единия сценарий така или иначе би съкратил това място през ноември. Защо да му даваш пари август, само да задържи този човек три месеца в една агония общо взето, вместо да започне да си търси работа още през август, когато шансовете са много по-големи, а не по средата на зимата. А вторият сценарий е работодател, който не би съкратил тези  работни места, въпреки това взима пари от държавата, което пък няма смисъл. Така, че съм доста резервиран точно към този види мерки, при които правителството раздава пари на бизнеса, особено с цел запазване на работни места.

Беше ли възможно в този момент на извънредни харчове заради кризата да не се вдигат с 10% заплатите на чиновниците – най-малкото от солидарност към хората в частния сектор, които изкарват техните заплати?

Технически можеше, но може би по-правилният ход политически и от гледна точка на имиджа на правителството би бил всяко едно увеличение на администрацията  да върви  ръка за ръка с някакво поне  формално увеличение на нейната производителност  т.е ако тези хора, които в момента  работят да речем в МВР и да речем изпълняват същата функция, която са изпълнявали през 2019-та година ако 10% по-малко хора могат да свършат същата работа защо на останалите да не увеличат заплатата т. е същите пари да се разпределят върху 90% от персонала, който е правил едно и също. И не говоря за полицаи, които се грижат за  обществения ред или разкриват престъпления. Говоря за хора, които изпълняват административни  дейности. Като КАТ, които регистрират  автомобили или които вдигат бариери пред някакви общини, такъв тип служители.  Говоря за полицаи, които работят на гише. Ако два пъти по-малко полицаи могат да свършат същата работа, ами на останалите спокойно може да се вдигне заплатата два пъти. Така, че 10-те процента сами по себе си  не са проблем, проблем са, когато не са съпроводени с необходимите структурни промени, които да водят до по-ефективна, по-бърза и по-надеждна администрация, което в общия случай означава по-малко хора да вършат същата или повече работа. Това разбира се е съпроводено с това, че все повече хора използват дистанционно административни услуги т.е  няма нужда от толкова гишета, включително, няма  нужда от охрана, паркинги…, всякакви административни сгради. Такъв тип разходи могат да се съкратят, издръжката  на едно работно място не е само заплатата. Тя е и отопление, може и в някои случаи и паркомясто и т.н.  Тези разходи биха могли да отидат за увеличаване на заплатите на останалите служители, които все пак изпълняват някаква смислена обществена дейност.

Морално ли е в период на извънредни харчове и коронавирус да се дава 13-та заплата за бюджетните служители?

То проблемът с бюджетната сфера е,че там има всякакви хора. Има работещи в министерство на здравеопазването и сега в момента се борят за справяне с епидемията, има хора, които работят в армията и се грижат за участието на българските сили в НАТО да речем или в общи мисии. В същото време има хора, които работят в областните администрации и са  без особено ясна функция за живота на хората. Проблемът е, че всички тези хора получават 13-та заплата. Въпросът е, че няма  диференциране, кой точно е заслужил да получи 13-та заплата. А тези, които са заслужили са хората, които са били по-натоварени или са изпълнили по-значима  обществена функция или пък се е случило така, че са свършили работата на свой колега, който е отсъствал по време на пандемията. Но даване на пари на общо основание, никой гласоподавател няма да го изтълкува като нещо положително.

Казахте, че според Вас кризата, че е кратка. Смятате ли, че може да се очаква по-сериозен икономически растеж след това, ваши колеги говорят дори за сериозен икономически бум като в следвоенен период?

Чак такъв оптимист не бих бил. Със сигурност можем да кажем, че пред България се отварят определени шансове. Дори и в такава тежка година България получи своята покана за членство в Еврозоната, което увеличи инвеститорския интерес към страната. Инвеститорите, които са в сферата на производството, най-вече в сферата на мехатрониката и на автомобилните компоненти, те не са спрели да разглеждат България като атрактивна инвестиционна дестинация. В същото време се конкурираме с шест-седем страни в Централна и Източна Европа, които „не спят”, пишат си домашното, взимат своите решения и правят необходимото инвеститорите да се чувстват там все по-добре. Така, че когато говорим за увеличени шансове за  просперитет и за по-бързо нарастване на доходите и заплатите на българите това означава предпоставки за инвестиции в технологии, в капитал, които да направят всяко едно работно място по-производително , за да  може да носи по-висока заплата. Такъв тип предпоставки е важно да анализираме и да предлагаме, но е важно да сме бързи, защото нашите конкуренти в Румъния, в Полша и в по-малките страни, включително и в Хърватия, Латвия са по-бързи, по-динамични, по-бързо се изкачват в класациите за условия за правене на бизнес. Моята прогноза е да, има шансове, но те не гарантират успех. За него е нужно все пак и политическо визионерство и някаква рационална мисъл в икономическата политика, която да бъде по-притегателна за инвеститорите, с повече синхрон между отделните държавни институции, с по-ясен фокус как си представяме България като икономика след 5-6 година и в тази посока да вложим общи усилия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!