Иван Димитров е председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност и най-вече за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа. Федерация “Български пациентски форум” има за цел да защитава правата на хора с различни заболявания, техният навременен достъп до качествено лечение и подходяща за състоянието им терапия.  

 

В позиция до медиите няколко пациентски организации остро възразиха срещу заповедта на здравния министър Костадин Ангелов за спиране на плановия прием и плановите операции в болниците в страната. Как тази мярка ще се отрази на пациентите?

Още при така наречената „първа вълна” написахме официално писмо до Щаба и министерствата, за да обясним, че спирането на приема на пациенти ще бъде само във вреда на пациентите. За съжаление прогнозите ни се оказаха верни. Министерството на здравеопазването не иска да излезе с една обобщена информация да каже колко са починалите не от Ковид за първите шест месеца, защото цифрата ще е наистина доста потресаваща поради това, че много хронични пациенти за съжаление си отидоха, защото не можеха да стигнат до лекари. Включително и моята майка си отиде в 21 век от лупус, защото лекарите не знаеха какво да правят, което е безумно. Получаваме обаждания от притеснени пациенти, които наистина не знаят какво да правят. Положението не е добро и за медиците, защото в крайна сметка този вирус същестувва, но не е краят на света. И в другите цивилизовани държави, в които за съжаление България явно не влиза, приемът продължава и се отделят специални болници, в които се приемат тези хора. Не се смесват потоците и животът продължава с всичките му правила. При нас е факт, че хроничните пациенти бяхме изоставени от здравната система.

  

Казвате, че в други държави не е спиран по този начин плановият прием, така ли?

Ние сме членове на други европейски пациентски организации и имаме непрекъсната комуникация онлайн с всички останали. В момента, в който ние започнем да обясняваме как стоят при нас нещата те са изумени. Там никой не си позволява лукса да изостави хронично болните пациенти. Ние тук гледахме как по една от националните телевизии проф. Иво Петров каза, че само за един ден са починали 300 пациенти с кардиологични заболявания, а ние знаем за още много хора. Проблемът е драстичен и няма нищо общо с медицината. След като в Европа могат да продължават да приемат трябва да може да се случва и в България.

 

Все по-често се съобщава за случаи за отказ за преглед на пациенти заради съмнения за коронавирус. Защо се стига до подобни ситуации?

Проблемът е, че здравната система не знае какво да прави, но не иска и да се научи. Това е истината. Непрекъснато получаваме обаждания от пациенти, които имат съмнение за коронавирус. Скоро имаше един трансплантиран пациент със съмнение за Ковид, но той е и с астма. Той казва аз не съм болен от Ковид, но получавам пристъпи заради астмата. Отказаха да го приемат навсякъде докато не си направи тест за коронавирус. Но никой не му прави теста. Той трябваше да обикаля по лаборатории, да чака на опашки. В един момент от лабораторията казват ами вече не можем, до 14 часа ще взимаме проби. Тръгва по други лаборатории. И в целия този хаос този човечец изпадна в тотална безтегловност, защото не знае какво се случва. И то се случва с хиляди български граждани. 112 отказва, болници отказват, защото трябва да си направят тестове. Това го няма в Европа. При съмнение за Ковид моментално отиваш в болница, взима ти се проба, проверява се, през това време ти си под наблюдение, защото може да си лек, но може и да не си лек. А каквото и да си говорим българският пациент е най-болният пациент в цяла Европа.  И почти няма пациент без хронично заболяване. Всеки втори българин има хронично заболяване. Всеки втори-трети пие лекарства за кръвно или с онкологични, бъбречни, ревматологични заболявания. Проблемът е, че нашата здравна система е в абсолютен колапс не само заради липсата на медици ами заради безхаберието, което властва. А причината е политическата импотентност в цялото ни здравеопазване. Това се вижда при такава кризисна ситуация, политическата власт не знае какво да направи, дори и когато им казваш, те не ни обръщат внимание. Това е драмата.

Имате ли наблюдения какво се случва в провинцията, където по принцип има доста по-сериозни проблеми със здравната ни система?

За съжаление нещата в България се случват единствено и само с връзки. Всеки търси начин да се спасява по единично. По малките градчета нещата са още по-зле.Смо слушаме, че се отварят нови отделения. Може да отворят колкото си искат легла, въпросът е че няма специалисти и техника, с която да се наблюдават пациентите. Ние ако искаме просто да си отваряме едни легла можем да си ги отваряме и на поляната пред блоковете. Не това е въпросът. Въпросът е, че властта трябва да направи всичко възможно здравната ни система да работи по европейски т.е ако трябва да направи няколко специализирани болници, в които да има екипи, да бъдат обезпечени и лекари, и пациенти. Да има апаратура, да има специалисти. Ние не сме с толкова много заболели с Ковид, колкото европейците. Никой не иска да се погрижи за българския пациент. И тука за съжаление можем да перефразираме думите на другаря Сталин:„ Има пациент, има проблем!”. Ако целта е да нямаме живи пациенти, виждам как се стараят това да се случи. Проблемът не е на лекарите, а на политиците, защото няма политическа воля.

 

Думите Ви звучат все едно ги казвате през март, когато у нас официално „дойде“ коронавирусът. Защо оттогава досега не са направени тези неща, за които говорите?

Вирусът не е от март, вирусът е от миналата година. Той съществува и не казваме, че го няма. Но хората, които умират в България не умират, защото са с този вирус, а защото не са лекувани навреме, отказва им се да стигнат до лекари, отказва им се бъдат закарани при съмнение, защото остават вкъщи и ги лекуват по телефона личните лекари. Когато се влошат страшно много и отидат в болница нещата вече са излезли извън контрол. Това може да се случи с всеки един вирус, включително с тези зимни и с тези летни вируси, които циркулират всяка година. Проблемът е страхът, необезпечеността, незаинтересоваността от страна на политиците ни довежда до това, че освен пациентите започват да се страхуват и медиците. А когато започнат да се страхуват медиците за съжаление виждаме до какво се стига – до това те да се отказват, да напускат, да се разболяват и да умират вместо да ни лекуват.

 

Беше лансирана идеята за т.нар „зелени” болници или „зелени” коридори за хора с всякакви заболявания, за да не се спира лечението им. Това приложимо ли е?

Това съществува в Европа. Трябва да има болници за Ковид-лечение и т.нар „зелени” болници, в които да продължават да наблюдават хроничните пациенти или пациенти с някакви моментни заболявания. Защото имаше много хора, които си отидоха в т.нар ”първа вълна”, защото не можеха да стигнат до лекаря си, отидоха си от перитонит, от язви, това е нещо, което не трябва да се случва в 21-ви век. И това ще се случи отново ако се действа в тази насока- затваряме приеми, пациентите не знаят. Оттам нататък пак започват да имат проблеми пациентите с хронични заболявания с протоколите си, невъзможно става да си купят лекарства, да отидат до лекаря да ги прегледа. Пак ще изчезнат лекарства от аптеките и пак ще загубим едни човешки животи, защото просто никой не си е взел поука от „първата вълна”. Ами ако имаме трета, четвърта, пета, шеста в България ще останат май само политиците, няма да остане жив пациент.

Оказа се, че тази година въпреки че се очакваше, че ще има сериозно търсене не беше осигурен необходимият брой противогрипни ваксини. За пациентите с хронични заболявания това е особено важно. Имате ли сигнали за пациенти, които не са успели да си сложат ваксини, въпреки че са в рискова група?

Хроничните пациенти си правят тези ваксини всяка година, защото ги предпазват. И аз съм хроничен пациент и всички се пазим от вирусите всяка година, независимо какви са. И каквото е необходимо се прави. Беше обещано от държавата много гръмко, че ще има ваксини за всички, че ще бъдат рисковите групи и възрастните хора обезпечени. Както един прословут генерал се появи по телевизията и заяви, че ние трябва да се погрижим за нашите възрастни хора, защото ще „мрат”, а в същото време същите тези хора, властта и същите тези хора, които така гръмко се опитваха да ни плашат направиха всичко възможно да няма ваксини. Дори обещаните ваксини не се осигуриха. И много хронични пациенти се обаждаха и се чудеха откъде да си купят ваксините, които си бият всяка година. И аз съм обикалял да търся ваксини и не можеш да намериш, което е безумно. Дори не са осигурени ваксини за персоналите по болниците, които наблюдават пациентите. Нещата не са никак добре. И за съжаление българските граждани и българските пациенти отново ще бъдат подложени на нещо, което вече го играхме веднъж. И никой не искаше да смени играчите, за да може в крайна сметка второто полувреме наистина нещата да се променят. Проблемът наистина ескалира и ние не взимаме поука. Ако бяхме март месец с „връхлетя ни”, сега вече не сме „връхлетя ни”.  Другото, което си говорим всички така „под сурдинка” е как през март при 30 души ни затвориха и казаха, че ще мрем, а сега при 2000 човека ние ходихме на дискотеки и барове. Безумен парадокс.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!