Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

 

 

Г-н Станчев, страната ни може да получи 29 млрд. евро за следващите 7 години. Много ли са, малко ли са и за какво ще стигнат?

Това е абстрактна възможност. Тепърва трябва да се подготвят проекти и идеи, които трябва да бъдат защитени по линия на бюджета, който е 1,74 трилиона евро, и 750 млрд, които се разпределят по съвсем друга схема. Това, което е точно и ясно е, че по тази схема, в зависимост от влиянието на кризата, България ще получи малко над 7 милиарда, което е точна сметка. Тази сметка я направихме с колеги от УНСС и от Математическия факултет на СУ още през март месец и тогава излезе, че България губи около 7-8% от БВП. Що се отнася до другите неща, те тепърва трябва да бъдат защитени и доказани. В тази ситуация, в която се намира България, с недобър имидж, лоши преговорни възможности и умения, не виждам по какъв начин ще бъде достигната тази сума.

Другото нещо, което е много важно е, че сумата от примерно 750 млрд. е доста голяма. Става дума за субсидии, защото независимо как се делят вътре, дълговият компонент, който е под 50% от тази сума, също е субсидия, защото това са заеми, които ще се връщат до 2058 година,  а дотогава може и Евросъюзът да го няма. Т. е. това също е субсидия и тази субсидия от 750 млрд. е равна на около 4% от БВП на ЕС, което е огромна субсидия. Средно субсидиите на ЕС за отделните страни, с всичко включено, са някъде около 1 – 1,5%. За България е около 1%, което пък дава следващите стопански ефекти:

  • Първо – при тези пари винаги ще се нареди една опашка от приятели на правителствата, за да ги получат;
  • Второ – тези, които са в момента на власт, ще имат най-големи облаги от цялата тази работа;
  • Трето, но не и по значение – онова, което ще се случи е, че ще се създадат общи очаквания за относително лесни пари и допълнително влошаване на философията на управление на публичните финанси в ЕС – и по страни, и като цяло.

Към това трябва да се добави и още един инструмент. Той е на ЕЦБ и е с подобни ефекти. Тя предвижда изкупуване на дългове /най-големите са за Германия и Италия, след това е Гърция/ на обща стойност около 1,34 трилиона евро, което пък дава същите тези ефекти – отново за това харчене парите трябва да бъдат събрани от някъде, да речем от международния пазар, което ще повлияе глобално на финансовите пазари, на дългови инструменти и т. н. Тоест цялата схема е доста странна – всичко наведнъж. Бюджетът, програмата на ЕЦБ и фондът за възстановяване, правят 17-18% от БВП на ЕС за този година, което е невероятно нова ситуация. Това е превръщането на ЕС като политически съюз в инвестиционен съюз, сложно вземане на решения вътре и, предполагам, центробежни сили и безкрайно недоволство от отделните участници.

Да разбираме ли, че е доста рисков този приет бюджет?

При всеки един бюджет, където имате много голямо разпределение, рисковете се увеличават. Те се рискове както за паричната система, така и за  политическите отношения вътре в отделните страни. Но пак казвам: онези, които са на власт в момента, печелят най-много.

Казахте, че трудно ще вземем тези 7,7 млрд. евро. Защо? Какво ще ни попречи?

Защото трябва да бъдат подготвени проекти. Не става дума само за 7-те милиарда, които вероятно ще дойдат относително лесно, а и за всичките останали, до 29, които ще бъдат малко по-трудни. Това, което знаем до момента, е, че няма подготовка и че има условия, които трудно биха били изпълнени от страни като България /но не само/, макар и всички да цитират в момента Полша и Унгария, защото имаме раздаване на пари първоначално без условия, но е възможно спиране на тези трансфери, ако не се спазват т. нар. европейски ценности и върховенството на закона.

Как България ще изпълни второто условие – върховенството на закона – на мен не ми е ясно, но от друга страна пък не ми е ясно и по какъв начин ще бъде наложено такова дотолкова, доколкото спирането на средствата е само за 3 месеца. В този контекст всяка страна членка, вкл. България, трябва да даде приоритет на проекти, които са: първо – наднационални; второ – много прозрачни, конкурентни и с голям стопански ефект. Има такива, но тук в момента не им се обръща внимание. Има един проект, който е свързване на Егейско море с Балтийско море, минавайки през България и всички останали най-бедни части на ЕС. Той е на стойност между 277 и 340 млрд. евро за около десетина години. Българската част се пропагандира от много отдавна от една компания, която има тази идея може би от 2 години, но засега, доколкото знам, никой не обръща внимание на тези хора. Простата причина е, че това е нещо, което идва отдолу, договаря се международно и би трябвало по някакъв начин да бъде включено в приоритетите на няколко страни, да речем 7. Но тогава, когато в страната, където се ражда тази идея, не се подкрепя това нещо, то тогава другите страни ще си го направят.

А защо страната не го подкрепя?

Не знам. Трябва да се питат хората, които са предложили този проект и хората, на които той е представен. Това са министърът на финансите, министърът на икономиката, вероятно и други. Проектът бе представен преди около 2 седмици на едно международно събитие, организирано от ЕК, но не му беше обърнато внимание.

Тези 7,7 млрд. са по-малко от първоначалните 13, за които говореше вицепремиерът Дончев, после станаха 10, сега са 7,7. Очаквано ли е това намаление или е общо за всички държави?  

Не. Това е оценката на ЕК за средствата, които са необходими за възстановяване, плюс средствата за следващата година, които биха били налични при всичките тези условия за нормално функциониране на икономиката. Значи можете да гледате тези 29 милиарда по различен начин. Когато вземете 750 плюс годишните бюджети и трансфери и ги разделите на броя на страните членки, тогава ще получите тази сума. Когато вземете предвижданията за около 3-4 милиарда и ги умножите по 7 години, пак ще получите тази сума, т. е. нещата в момента са по-скоро аритметика, отколкото каквото и да било друго.

Хората се чудят, като гледат, че например за Гърция са едни пари, за Словения – други. Гърците вземат повече от нас, а по население не ни превъзхождат много. Защо се получава така? Няма ли значение броят на населението на държавата?

Основният критерий е прогнозируемите загуби по повод рецесията, която се появи тази година. Това е горе-долу сумата, която получават Гърция, България и останалите страни. За България са над 7 милиарда, за Гърция, доколкото знам, са 11-12, а за Словения са горе-долу толкова, колкото за България, но това са ефектите от случилото се тази година. За Гърция например са по-високи например заради по-високият дял на туризма в БВП. Същото се отнася и за някои други неща като морския транспорт. Други страни, които биха приличали на Гърция или на България в този контекст, са примерно Словения, където проблемът е в големия транспортен транзит и туризмът също. В България имате около 2 милиона камиони търговски трафик, които преминават на година. В Словения са 20 милиона, т. е. има някои неща, които са доста очевидни като стопански ефект.

Туризмът в България също е отрасъл, който е сериозно пострадал от кризата. Защо го изтъквате в Гърция и Словения, а у нас – не толкова?

Защото в Гърция туризмът е два пъти повече, отколкото в България, като част от БВП. Иначе спадът е приблизително един и същ, но зависи за какво говорим. В защита на дисертация от миналата седмица един колега сподели данни от полево изследване, че примерно туризмът в Русе е спаднал с 90%, докато в Банско или другаде засега е само 60%. По морето ще бъде 50% и т. н., т. е. доста е различно за различните части на страната. Пак казвам – това няма да стане веднага. Първо трябва да бъде утвърден бюджетът. После до края на годината трябва да бъде измислена и процедурата, по която се разпределят и контролират средствата и съответно страните трябва да подготвят списъка на нещата, които трябва да бъдат финансирани.

Вероятно ще има известни промени в механизма на разпределение. Възможни са идеи, подобни на плана „Юнкер“ – разпределяне на средствата от Европейската инвестиционна банка и т. н. Засега много неща не са ясни.

Казвате, че в момента бюджетът, който сме получили, тези 29 млрд. евро, са въпрос на аритметика, а премиерът сутринта беше много доволен, че е постигнал някаква победа и сделка. Има ли повод за това?

И аз да бях премиер, и аз бих бил доволен, защото такава е аритметиката. А по-нататък какво ще се случи, не мога да кажа, а предполагам, че и премиерът също не знае.

Тази цифра повод ли е за гордост? Например заради договорени повече средства в сравнение с предходен период?

Не знам гордост от какво, но в крайна сметка това е компромис между страните-членки, който винаги е основание всяка една страна да е недоволна. Примерно недоволен може да е Марк Рюте /премиерът на Нидерландия – бел. ред./, защото част от неговите предложения не минаха, но пък всички страни, които са по-скоро харчещи, отколкото спестовни, също няма да са доволни, защото част от настояванията за по-рационално харчене не бяха приети. Пак казвам – колкото и да изглежда, че цялата сума е разделена на две – за дългови и субсидии, „подаръци“, грантове – тя всъщност си е цялата за подаръци. Така че, в някакъв смисъл, всички са и доволни.

Друга ябълка на раздора беше това недоволство от страна на някои от страните-членки да се въведе нова формула и да се обвърже получаването на пари от европейските фондове със спазването на правовия ред и върховенството на закона. Все пак това бе прието. Какво повече може да ни кажете за тази формула и как това ще помогне в бъдеще на общността?

Това, което се вижда ясно от комюникето е, че всяка страна може да поиска средствата за дадена страна при неизпълнение на двете условия – демократични ценности и върховенство на закона – да бъдат спрени средствата за около 3 месеца, докато ЕК направи проверка. Крайното решение е на ЕК, което означава, че страни, които са по-малко важни, вероятно ще бъдат забравени по този начин. Другото, което се случва, е, че в Съвета на ЕС главите на изпълнителната власт дълго време ще се занимават с взаимни услуги. Има много голям опит в това  отношение, но това, на което ще бъдем свидетели, е че всеки следващ съвет ще бъде по-дълъг, отколкото е било в миналото. Вероятно не по 4 дни, но ще има доста труден процес на вземане на решения и от края на 18 век е известен т. нар. парадокс на колективните решения, където крайният резултат не е изгоден за никого и не съответства на техните изначални предпочитания.

България може ли да стане жертва на тази нова формула заради неспазване на върховенството на закона и правовия ред?

България е единствената страна, за която членството в разменния механизъм на еврото беше обвързано с такова условие. Но независимо дали става дума за разпределението на средства или за условията, които поставя ЕЦБ, аз не виждам начин, по който ако българските власти и общество не си свършат домашното, управлението на закона да може да бъде наложено отвън.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!