Мирослав Пашов – Завършва ВИТИЗ “Кр.Сарафов”, актьорско майсторство в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Между 1981 – 1991 г. е актьор в Драматичен театър “К.Величков” – гр. Пазарджик. В периода 1991 – 1993 г. е изпълнителен директор на І-ви частен театър “Алтернатива”. От 1993 до 1995 г. е зам.директор на Младежки театър – гр. София. От 1995 г. работи в Театър “Българска армия”. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. А от 2010 г. е директор на Театър „Българска армия“

 

Господин Пашов, коронавирусната пандемия прекъсна дейността на театрите за няколко месеца. Как се отрази това на приходите на Театъра на българската армия и каква са резултатите за посещаемостта за първите шест месеца на годината – по-малко или повече зрители имате?

Като навсякъде и ние имахме голям и тежък удар, защото театърът е публично изкуство, народно изкуство. И ние просто не можем да спрем на половина. Театърът на армията имаше много силен сезон до началото на пандемията. Вечерта на 7 март изиграхме последното си представление и рязко спряхме. Това е хубаво да се знае, че нашата работа е като на спортистите. Актьорът е в едно постоянно движение, в „спортна” форма, когато играе, когато репетира. Този рязък стоп, който се получи, даде много тежко отражение, защото все пак не ставаше въпрос за няколко дни, а за няколко месеца.

Да оставим на страна, че във финансово отношение, през последните 10 години, Театърът на армията е в много добро състояние. А особено последните месеци преди пандемията, ние бяхме във върхова форма. Нещо повече, наложи се да върнем доста пари от предварителни продажби на билети, което ясно и категорично показва, че има голям интерес към Театъра на армията. Това се отрази много тежко. Правихме много форми и начини, с които да поддържаме духа вътре. Но не става само по интернет, със снимки и призиви. Тук се борави с живи хора, не да включиш автомата и той да ти изработи детайла.

Помогна ли Ви Министерството на културата по някакъв начин за справяне с последиците от пандемията?

Трябва да сме категорично точни и ясни: Министерството на културата защити държавните си и културни институти. Имам предвид театрите. В това отношение, аз мисля, че се постъпи изключително правилно. Следя внимателно протестите на свободните артисти и въпросите, които възникват при тях. Не съм в дълбочина запознат с тях, това не е моят приоритет. Но що се отнася до държавните културни институти, в частност театрите, Министерството направи изключителен жест, оставяйки заплатите на актьорите в този период и актьорите не бяха захвърлени.

Лека-полека културният живот в страната се пробужда. Много театри изнесоха част от постановките си на открито. Какви изненади ще подготвили за Вашите зрители?

Нашите изненади бяха до четвъртък (23.07). Първо искам ясно да подчертая: едно е ентусиазмът, желанието за показване на продукция, друго е каква е продукцията. Нашата продукция е изградена за театър. За тази сцена или за тези сцени. Тази продукция е изградена изцяло за салони, за зали. Изнасянето навън вече има строга специфика. Аз не вярвам на някой, че самоцелното адаптиране дава резултат. Съвсем различно е, когато се прави спектакъл за „Арена ди Верона”, друго е за „Театър Масимо”. Спецификата е коренно различна. Така че, не всеки спектакъл може да бъде представен на открито. И това е абсурдно някой да мисли, че видите ли, минали, събрали се, облекли костюмчетата… За мен това е несериозно. За мен това означава, че така по-скоро можем да си изгоним публиката, отколкото да направим нещо хубаво за развитието на театъра и да дадем качествен продукт на зрителите.

Това, което ние правихме, през юни и юли, по предписанията на РЗИ, успяхме да изиграем няколко представления. Разбира се, за да бъдем честни, това нищо добро не донесе. Показа, че хората имаха желание да го направят, но не е същото. На финала е ужасяващо да видиш срещу себе си хора с маски.

По-добре се получиха нещата със спектаклите, които успяхме да адаптираме за откритата сцена в София Тех Парк. Аз благодаря на София Тех Парк, че ни поканиха и заедно със Сатиричния театър обединихме усилия и успяхме да направим сцената, удобна за представление. Все пак говорим за професионални неща. Инсталирахме осветление, звук, което е задължително условие. Подхождаме професионално към работата си. Тук не става дума за халтура. За да стане всичко, изисква професионално да се работи. И именно заради това казвам, че не всичко става, не всичко може да се реализира на открити сцени.

Другото, което е – ние сме подвластни на времето: днес вали, утре не вали. Започва спектакъла, по средата започва да вали. И проблемите стават много тежки. Не сме върнали зрители. Влизахме вътре, но там условията веднага се променят. Иначе сме спазвали стриктно всички предписания на РЗИ. Но пак казвам – тепърва ние се учим на това какво се случва с нашата продукция, какъв да бъде погледът върху това нещо.

Трябва да има решение. Не мога да кажа, че на този етап сме открили формулата как да играем в условия на коронавирус. Аз мисля, че цялото човечество се е впрегнало в откриването на ваксина и лекарства, но все още виждаме, че се оказа сложна задача.

Забелязвате ли страх в публиката? Има ли интерес у зрителите или те по-скоро се притесняват да присъстват на представленията в настоящата ситуация?

Все пак театърът е специфично изкуство. Имахме случаи, в които зрители, които си бяха закупили билети, когато разберат през деня какво е количеството на заболелите, се отказваха и връщаха билетите си. Така че, мога да кажа, че съществуваше този страх. Но бяха изключително стриктни при влизане в театъра, за дезинфекция. Но има страх.

Преди пандемията имаше опашки пред касите, когато пуснехме програмата за следващия месец. Точно тези два месеца бяха момента, в които да дадем сигнал на зрителите и на нашите приятели, че ние също сме на първа линия и сме готови да направим всичко възможно, за да се преодолее този страх и да работим нормално. Но има страх и в екипа. Колкото и странно да звучи. Имаше колеги, които изпитваха притеснения.

Наред с всичко, на 6 юли, когато беше бурята, огромният порой от 60 л/кв. метър стана причина за голямо наводнение в нашия клуб „Максим” и въобще в приземната част на театъра. На сутринта водата достигаше 50 см., вечерта нямам представа – единствено виждам очертания по стените докъде е стигала водата. И това ни дръпна назад. На следващата вечер трябваше да имаме премиера на един спектакъл, който се казва „Урок по български” със стихотворения на Иван Вазов, които за съжаление сме позабравили. Преди това имахме премиера с друг състав и видяхме ефекта върху зрителите ни – разплаканите хора, впечатлените ученици (младите ни приятели) и страшно впечатлените хора на години. И за голямо съжаление се провали тази премиера със следващия състав. Така или иначе ние ще ги подновим. Но декорите бяха потънали във вода. Но вече всичко е наред. Да плачем и да се оплакваме няма да ни помогне. Екипът тук е много боен. Всичко е изпрано, дезинфекцирано, подновено. Продължава подсушаването на приземната част на театъра. Клуб „Максим” е популярен на зрителите и бихме желали да се върне това нещо.

Ще се случват хубави неща, аз съм оптимист. Въпросът е, че трябва да преживеем това нещо, явно така ни е било писано.

Как ще изглежда театралният Ви афиш през есента – какви постановки подготвяте и как ще изненадата зрителите?

Основното, което мога да кажа, че Театърът на армията ще честа 70-я си сезон – от септември до юли 2021г. Това е юбилеен сезон за нас. Това е сезонът на 70-годишнинита на Театъра на армията, който в продължение на 40 години е бил водещ в страна. Мисля, че и през последните години театърът пак е във водещата тройка на театрите в страната.

Най-малкото, което ми се иска, е и вече от началото на септември ще започнем подготовката на един спектакъл, посветен на 70-годишнина на театъра. Аз мисля, че трябва да отдадем заслужената почит и уважение на нашите първооснователи, хората, които са изградили театъра. Достатъчно големи имена има театъра, на които да се поклоним и да им отдадем почит, и ще го направим.

В това отношение има един тънък специалист, който е доказал в годините, че познава Театъра на армията. Има качествата да направи един добър спектакъл, с който да почетем 70-годишнината. В този спектакъл ще участват всички, ще има интересни видеа. Така да се каже, на живо да си припомним за лицата на театъра, не само актьори, но и големи български режисьори. Всички наши колеги, които са живи и работят с нас, ще бъдат също част от този спектакъл. Тук въпросът не опира до един коктейл, а до нещо съвсем различно. Намислили сме го и живи и здрави, втора вълна, осми отлив, ще го има този спектакъл. Мисля, че сме достатъчно силни, за да преодолеем трудностите. А иначе театърът има в репертоара си 24 заглавия. В момента подготвяме и един моноспектакъл, на патриотична тема. Един от водещите ни артисти – Георги Къркеланов прави това заглавие и аз мисля, че заслужено публиката трябва да оцени това, което ще се появи на нашата сцена. Театър Българска армия има спектакли в репертоара си, които се играят с години. Например, „Секс, наркотици и рок енд рол” ще започне 28-я си сезон на сцена; „Много шум за нищо” на Уилям Шекспир – 23-я си сезон; „Колко е важно да бъдеш сериозен” на Оскар Уайлд – 22 години; „Ножица-Трепач” – 17-я си сезон; „Целомъдреният женкар” има 11 сезона; „Железният светилник” има 9 сезона. Ние имаме дълголетни спектакли, към които има огромен интерес. Неща, които се гледат, не могат да се свалят от сцената, точно обратно. Имаме достатъчно голяма продукция, която да се гледа. Натрупването на продукция въобще не е необходимо. Ще продължим да работим с режисьорите си. Общо взето, в сезона максимално могат да се направят 4-5 заглавия. Защото, ако се работи интензивно, както се работи тук, времето минава бързо.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!