Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964г. Завършва медицина през 1990г. в София със специалност „Вътрешни болести“. През 2004г. завършва второто си висше образование – право. Има придобита квалификация по здравен мениджмънт. През 1997 г. е избран за народен представител в 38-то Народно събрание от листата на Обединените демократични сили (ОДС). От 1997 до 1999 г. е Областен управител на Софийска област, а от април 1999г. до 2001 г. е заместник-министър на здравеопазването. В неговия ресор попадат международното сътрудничество и европейската интеграция, лекарствената политика и специализираният здравноосигурителен надзор. В момента е председател на Управителния съвет на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Д-р Кацаров, отчетохме пореден рекорд на заразени с коронавирус. Ще издържи ли здравната система и има ли повод за притеснение?
Рекордите на PCR-ите тепърва предстоят, а здравната система „скърца”. Аз я виждам, че „скърца”, имам очи и усет за състоянието й и виждам, че последните дни „скърца” здравната система. Имаме няколко случая на откази на приемане на пациенти в Бургас, в София и в Пловдив заради коронавируса. Те не всички са били с коронавирус. Проблeмът не е, че няма достатъчно легла – напротив има легла в излишък. Нашата здравна система разполага с над 50 000 легла, 10 000 от тях са определени за коронавирус, към днешна дата са заети 1600. От 1200 интензивни легла, с респиратори, определени само за лечение на коронавирус, са заети по-малко от 100 към днешна дата. Според медицинската статистика в нашата страна работят 30 000 лекари и горе долу толкова медицински сестри т.е проблемът не е в липсата на капацитет, а проблемът, който виждам и заради който казвам, че „скърца” здравната система, поставена под натиск, е това, че тя е лошо организирана и цялата дейност е стоварена на плещите на една шепа специалисти по инфекциозни болести, които има в страната, и пулмолози и млади лекари-специализанти. Целият товар е върху тях. Затова на пръв поглед има предостатъчно възможности за лечение на болни, като имате предвид, че половината от леглата, откакто има епидемия са незаети, бездействат. Проблемът е в това, че има лоша организация и че се нагнети страх в хората – и в пациентите, и в медиците. Аз виждам как общопрактикуващи лекари казват: не идвайте на преглед, обаждайте се по телефона, защото се страхуват те да не се заразят и да не се заразят останалите пациенти, които чакат за преглед и на фона на нарастващия натиск от непрекъснато увеличаващия се брой положителни PCR-и ситуацията много лесно може да излезе от контрол. Здравната ни система знаете, че така или иначе не е добра и сега, докато нямаше кризисна ситуация тя някак си „креташе” с всичките й недостатъци, но сега, поставена под такъв натиск, тя започва „да се огъва, да скърца” и аз не мога да изключа и катастрофа. Тя е възможна, ако отказът да се приемат болни, нуждаещи се от лечение, стане масов, както е възможно да стане, и то „чука на вратата”. Това наистина би било катастрофа.
Как може да се реагира в такъв случай? Други лекари да могат да поемат болни с коронавирус, освен, както казахте, инфекционисти и пулмолози, или по самите болници не са разпределени добре нещата, защото наистина има някои райони, където не могат да се справят, а на други места стоят празни легла?
Всичко това са знаци за лоша организация. Въпросът е, че Вие не може да накарате някой насила да работа. Съобщенията, които получаваме, са например за медицински сестри, които са в пенсионна възраст и работят. Огромен дефицит има при медицинските сестри и не от вчера. Но сега те се страхуват за живота и за здравето си и напускат. Ръководителят на болницата иска да разкрие допълнителни легла или допълнително отделение, казва „вие ще отидете да работите“ и те напускат. Те се страхуват за живота си. Лоша организация, съчетана с паниката и страха у хората, които се нагнетиха изкуствено според мен. Много трудно може да бъде реагирано в такава ситуация. Даже вече не е толкова важно дали са основателни страховете или не са, дали наистина е толкова страшен или не е страшен коронавирусът, защото след като веднъж си възприел, че за теб е страшно, няма никакво значение дали наистина е така или това е твоето усещане. Резултатът е един и същ – отказваш да се занимаваш. Аз се притеснявам, че мерки могат да бъдат взети множество, включително и тези, които Вие посочихте, но се притеснявам, че сегашното управление едва ли е в състояние да ги вземе и да ги приложи още повече, защото изглежда, че то няма доверието на огромната част от населението. Значи ако е вярно това, че 60-70% от хората нямат доверие на правителството и на парламентарното мнозинство, те дори и да предприемат адекватни мерки, хората няма да ги изпълнят. Хората не изпълняват, ако нямат доверие. Не само тези, които трябва да ги изпълняват, но и тези, които трябва да контролират изпълнението, и те няма да го правят. Затова не може да се управлява, когато няма доверие и не защото не можеш да приемеш постановление. Ще го приемеш, но те няма да го изпълнят. Освен това аз имам дълбоки съмнения в капацитета например на здравната администрация. Повече от шест месеца, откакто знаем за коронавируса и откакто се говори за епидемия в нашата страна, ние нямаме нито един задълбочен анализ на епидемиологичната ситуация. Има някои, но те дори не се публикуват, крият се, защото не съдържат нищо в себе си. Прогнозите, които направиха от т. нар Национален оперативен щаб, от различни служители, назначени за това нещо, от администрацията, в повечето случаи се оказаха погрешни. А те са погрешни, защото не могат да направят добър анализ. Можем ли да очакваме, че тези хора утре с магическа пръчка ще намерят решение на тези проблеми, които се стоварват един след друг в системата? Аз съм скептичен.
По думите Ви нещата са изпуснати още от началото…
Да, изгубено е много ценно време. И сега тази реакция, с това носете маски навън, това е паническа реакция, която според мен няма да даде никакъв резултат. Тя не стои и логично на фона на това, че детето вътре в клас на закрито е без маска, а пък като излезе навън трябва да сложи маска, нали това излиза сега? На открито с маска, а пък в клас – без маска. Би трябвало да е обратното ако търсим някаква медицинска логика. Или отвън си с маска, но в ресторанта, в кафенето или в дискотеката или в бара си сваляш маската. Според мен логичното е да е обратното. На закрито рискът да се заразим един друг е по-голям, отколкото на открито. Няма логика в такъв тип мярка и тя потвърждава това, което изложих преди малко: като че ли липса на капацитет, липса на реална оценка и паническа реакция на нарастващия непрекъснато брой положителни лабораторни резултати.
11500 са днес PCR тестоветe. 36 са лабораториите, които са лицензирани. Възможно ли е изобщо да направят толкова много тестове или тук говорим и за тестове извън тези лаборатории?
Аз мисля, че на този въпрос трябва да отговори Националният център по заразни и паразитни болести и неговият директор, да бъде така добър да отговори. Ама не само дали е възможно да се направят толкова тестове теоретично, а да бъде така добър да отговори на въпроса на колко души са направени тези тестове – на 11 000 души ли са направени или това са 11 000 теста, от които 8 000 са нови, на които за първи път им се прави, а пък за 3000 е повторен – втори, трети тест на хора с вече установена инфекция, защото те влизат в това общо число. Вие знаете, че на всеки човек се правят 2,3,4 дори теста, не е по 1 т.е тези 11 000 на 11 000 нови души ли са или са на 8 000 нови и на 3000 стари или 5000 нови и 6 000 стари. Тази информация шест месеца не се предоставя. Как да направиш какъвто и да било извод или прогноза ако не знаеш базови неща? Могат ли да ни кажат колко българи според тях до този момент са се срещали с коронавируса и имат антитела, да речем? Не могат, такава информация няма. Не е предоставена до този момент. Е каква прогноза да направиш, като ти не знаеш колко души до този момент са се срещали? Защото ако 200 000 души са се срещали досега с коронавируса мерките трябва да са едни, ако 2 милиона са се срещали с коронавируса, ти няма от какво да се притесняваш, много скоро броят им ще падне, защото те се превръщат в бариера. Но без тази информация какъв анализ и каква прогноза може да направиш? Така че на Вашия въпрос трябва те да отговорят, аз не мога.
Появиха се информации, че у нас няма нито една клинична лаборатория, лицензирана по ISO 15189. Така ли е и какво означава това?
Ами такава е и моята информация, да. Аз също мисля, че няма нито една специално за тази дейност лицензирана по международния стандарт. Това е международен стандарт за качество.
Това какво означава, че тестовете, които се правят у нас не са достатъчно качествени ?
Международният стандарт за качество, ако една структура изпълнява този стандарт за качество, независимо дали е лаборатория или каквато и да е друга сфера, е допълнителна гаранция, че резултатът, който се получава е качествен, т.е той отговаря на някакви международно приети от всички стандарти. Начинът, по който се взима пробата, начинът по който се извършва изследването, реактивите, с които се извършва изследването, подготовката на персонала. Това обхваща абсолютно цялата дейност. Когато тя е изпипана и е на ниво, такава лаборатория може да поиска да бъде акредитирана по международните стандарти и да получи такава акредитация и това е гаранция за всички потребители, че нейните резултати са верни, най-вероятно. Лаборатория, която не е акредитирана по този начин, също може да даде верни резултати. Ако не е, това не означава, че резултатите й не са верни, но ние нямаме тази гаранция, която дават ISO-стандартите. Това е международна система и цялото човечество се е опряло на нея и когато се говори за достоверност, първият въпрос е: вие имате ли издаден сертификат по ISO, в случая 15189, или нямате? Така, че да, моята информация е, че лабораториите в нашата страна не са сертифицирани по този стандарт или ако има някоя, тя е по-скоро по изключение. Със сигурност огромната част не са. Има още едни важен въпрос тук. Нашият закон задължава всички лаборатории да извършват външен контрол на качеството и на дейността си. Това е също система за външен контрол, която се сертифицира по международен стандарт ISO стандарт. В нашата страна такава система за сертифициране за външен контрол по отношение на PCR – тестовете, няма. Нито една лаборатория не участва в такава система, което пък е друг тип гаранция,че резултатите, които се показват са достоверни. Така че, това е наред с въпросите, които дори на теоретично ниво се поставят за достоверността на PCR тестовете, за тяхната чувствителност. Вие знаете, че ако се вземе секрет през носа, ама не от ноздрите, а се взима секрет от назофаринкса, трябва да влезе цялата шпатула назад, което не е и приятна процедура и не знам доколко се прави по този начин. На много места чувствителността на теста е 70%, а ако се вземе през устата, спада до 30% т.е той ще бъде достоверен само в 1/3 от случаите. Това е извън всичко, което говорихме за акредитацията, за външния контрол на качеството. Това е преди да сме стигнали до тях, така, че има много въпросителни в PCR-тестовете и не съм сигурен, че възприемането им едва ли не като панацея е решение. Това възприемане – да или не, имаш PCR, нямаш PCR – даже смятам, че не е правилно от медицинска гледна точка.
Относно лечението: вече шест месеца след появата на коронавируса у нас доста неща очевидно са разбрали лекарите за него, но непрекъснато се появяват едни лекарства, за които се твърди че лекуват, след две седмици някой казва: не, не лекуват. Последният такъв случай беше с ремдесивир, преди това друго лекарство беше. Стана ли ясно как се лекува или е индивидуално на принципа „проба-грешка”?
По същество това е вирусна пневмония. В тежките случаи се развива пневмония, иначе е една вирусна инфекция. Всеки лекар, завършил медицина в България, се предполага, че може да лекува вирусна инфекция и може да лекува вирусна пневмония. За повечето вирусни пневмонии, включително и за коронавируса, няма лекарство, което да атакува самия вирус. Лечението се свежда до възпрепятстване на последиците от въздействието на вируса, а не на атака на самия причинител. Разчита се на това, че организмът се справя в повечето случаи, така е и с коронавируса. Не се изискват някакви извънредни извънземни умения, за да лекуваш една вирусна пневмония. Пък казвам: всеки лекар може да се справи с такъв проблем. Единственото лекарство, за което има сигурно потвърждение към днешна дата, че има ефект при тежките случаи, е дексаметазонът. За това има сигурни потвърждения от цял свят, включително от Световната здравна организация. Всички други лечения, които бяха рекламирани, или представяни до този момент остават със съмнителен или недоказан ефект, включително и прилагането на антибиотици. Те поначало антибиотиците не действат на вируса, така че ефект от тяхното действие не може да се очаква.
Какво очаквате да се случи, ще има ли нови блокади, както беше напролет?
Всичко очаквам да се случи, аз Ви казах – за мен най-големият проблем не е маските или блокадите. Блокадите се видя, че не вършат никаква работа. Те не свършиха това, за което бяха направени и беше напълно излишно през пролетта да се налагат. Моите притеснения са свързани с отговора на здравната система. Пак казвам: причините са лошата организация, която не е от днес, но нищо не беше направено, за да бъде променена и все по-нарастващият страх и паника у хората, включително и у медиците. Това според мен е най-притеснителното.
