Васил Велев, работодателите
на снимката: Председателят на АИКБ Васил Велев

Васил Велев е изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. Роден е на 1 април 1959 г. През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на Техническия университет в София. През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“. В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история като първоначално работи в сферите на управление на финансови активи, търговия, недвижими имоти и машиностроене.  Съучредител, а от 1999 г. изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД.  Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 

Г-н Велев, влязохме вече във втората вълна на коронавируса. През последните месеци наблюдаваме, че се дават  видимо пари за пенсионери, за децата, администрация. Но какво се даде на бизнеса, на тези които на практика произвеждат, за да има пари в хазната?

За жалост повечето мерки за подкрепа на бизнеса са в бъдеще време, освен мярката 60/40 на практика другите мерки много се забавиха или още не са стартирали. Тези, които са по  схемата за микро и малки предприятия от 3000 до 10 000 лева – там са 200 милиона, но не всички са разплатени, тъй като имаше недостиг на средства. Взе се решение, увеличиха се средствата, но даже и тази първа мярка не е разплатена докрай. По някои от останалите още  не е стартирало изплащането, а по някои от мерките не е стартирало и набирането на проекти. Анонсирани са поне още шест, някои от тях са готови, например за средните предприятия от 30 000 до 150 000 лева не е започнало разплащането тъй като още се оценяват. Това е за подкрепа на ликвидността. Предстои да бъдат обявени още три мерки, които са готови на практика, но не са обявени – за подкрепа на ликвидността в малки предприятия с над 500 000 продажби са заделени 78 милиона лева, за колективни мерки за защита в условията на Ковид са заделени 78 милиона лева за малки и средни предприятия, но още не е обявена мярката. Има още две по-далечни за цифровизация и енергийна ефективност – 100 милиона и за иновации и технологична модернизация още 300. Това, което веднага може да се направи е заделените средства за наддоговаряне за  технологична модернизация на малки и средни предприятия- там са  68 милиона лева,  класирани са  предприятия, но още не е започнало това наддоговаряне. Т. е от тези над 1 милиард лева, които чакат са разплатени всъщност 15-тина процента.

 

Защо е това забавяне?

 Поради недостиг на административен капацитет. Ние предупредихме, че така ще се получи, защото трябва да има лесни правила и критерии, така, че автоматично да се определят правоимащите и да получават пари, а не да се правят дълги оценки  и класирания на 27 000 микро и малки предприятия. 27 000 проекта не са оценили в програма „Конкурентоспособност” за цялото време на нейното съществуване откакто сме в Европейския съюз, че и преди това по програма ФАР.

 

Доколкото разбирам самата процедура е доста тромава?

Със самата процедура колегите се простреляха в крака, ние ги предупреждавахме да се направи по друг начин. Сега  колкото и новото ръководство на министерството  да ускоряват оборотите  резултатът е такъв. Затова трябва се подбират такива мерки, които да оставят парите при предприятията, а не да им се изземат и после да се преразпределят и класират дълго време. Затова подкрепихме тази мярка за намаляване на ДДС за ресторантьорския бизнес, който е един от най-силно пострадалите от тази криза, включително и при доставката на храна по домовете, което днес беше внесено между двете четения на закона и вярваме ще бъде одобрено. Това е един пример как бързо може да се подкрепят сектори като им се изземват по-малко средства, които са при тях. А не като им се изземат и после да се чака с месеци и може и година докато им се окаже подкрепа. Разбира се тези, които са спрели изобщо работа не могат да се възползват от тази мярка. Там трябва да се търсят други мерки. Виждаме какво се предприема в Европейския съюз. Само за ноември Германия ще задели за малките и средните предприятия 10 милиарда евро, ако сравним с БВП за България това би означавало 300 милиона евро за месец ноември, а ние имаме 300 милиона лева за цялата следваща година за подкрепа на заетостта. При това по-голямата част от тях ще са за разплащания за месеците октомври, ноември и декември.Това са големи разлики. За сметка на това се изливат пари за въоръжаване- бюджетът за следващата година е милиард и 700 милиона т.е ние ще достигнем търсените 2% разходи за въоръжаване от БВП, които трябваше да ги достигнем 2024 година. Ние ще преизпълним това, кому е нужно това и то на върха на кризата. Същото важи и за сектори, които очевидно не са пострадали. Бюджетните заплати са увеличени 10% тази година на всички и с още до 30% на 35 администрации. Имаше многократно добавки в бюджета и увеличаване на заплатите в сферата на сигурността, следващата година е планирано ново значително увеличаване. Сектор „Сигурност” у нас е префинансиран, ние имаме най- големия дял от бюджетните разходи за сектор „Сигурност” за целия Европейски съюз. Същото важи и за раздаването на добавки към пенсиите не на най-нуждаещите се. Например тези плащания по 50 лева на пенсионер нито се дават според това кой има най-голям принос в осигурителната система, нито на тези, които имат най-голяма нужда. Ако е еднократно добре, да си купят дезинфектантни, но вече колко месеца ще станат. Това е нефокусирано раздаване на пари. Същото важи и за вдигането на минималната пенсия с 20%, а пък другите с 5%. А то всъщност всички ще бъдат вдигнат с 5% от 1 юли и така излиза, че минималната ще се вдигне с 25%, а  другите с 5. Това изкривява принципите на осигурителната система, където трябва да се плащат пенсии според осигурителния принос. Същото важи  и за тези детски за богати семейства, които няма да ги усетят, а и не им трябват, но в същото време това увеличава разходите с 390 милиона лева, съответно и дефицитът за следващата година. Виждаме, че има едно несправедливо разпределение на тежестта на кризата. Някои при криза стават по-богати  на гърба на тези, които ще връщат заемите, с които първите са станали по-богати. И на гърба на същите тези хора на гърба, на които заради спаднали продажби имат и спаднали заплати, освен това много от тях са останали без работа. Над 110 000 са загубените работни места от февруари досега т.е новоназначените са с 110 000 по-малко от освободените от работа, според данни на НСИ. Ние предлагаме бързи мерки, които да подкрепят предприятията като не им взимат допълнително средства. Едно от тях е болничните- вторият и третият ден да се поемат от НОИ, както беше преди време. Това на година ще остави около 200 милиона в предприятията. Друга възможна подкрепа е таван на годишните разходи за плащанията на предприятията на таксата „задължение към обществото”. Ние имаме най-скъпият ток за индустрията в целия ЕС, така ще продължи явно  и догодина. Затова предлагаме да има таван на тези постоянни такси, ако платиш 150 000 да спреш за плащаш до края на годината. Затова са необходими около 100 милиона, за да се подкрепи индустрията.

В много сектори алармират за очаквани фалити. Казвате колко са останали без работа, но имате ли данни каква част от предприятията са пострадали и колко се очаква да бъдат засегнати от тази „втора вълна”?

Такива данни ще има на един по-късен етап, защото фалитът е дълга процедура.

Или поне колко са спрели да работят в момента, макар и временно?

Индустрията беше започнала да се възстановява. Най-ниската точка се достигна през май. Юни, юли и август имаше ръст в продажбите, но при това ново избухване на вълната вероятно тази тенденция ще бъде спряна и трендът ще се обърне обратно надолу. Затова е важно да не се допускат грешките от пролетта. Тези блокади с КПП-та на областните центрове и затрудняване на достъпа на хората до работните места, блокирането на трансграничните товарни превози не трябва да се допуска. Защото българската икономика е отворена. Над 50% и износа, и вноса отнесени към БВП купуваме и продаваме към Западна Европа, за всичко това ни трябват отворени граници.

Как ще коментирате новите мерки- за затваряне на нощните клубове, за готвения вечерен час на заведенията и ограничаването на броя на присъстващите на конференции и събития, каквито се организират за различни браншове?

Виждаме, че всичко това се прави и в другите страни, дано да има някакъв смисъл от това. Но това, което виждаме, че се прави в другите страни е, че веднага се компенсират щетите за тези, на които им се забранява да работят т.е втората част е тази, която у нас някак си отсъства. Затваряме нощните заведения, но как компенсираме работещите в тях и не само в тях, защото има и външни услуги- артисти, охрана. При затваряне те също остават без работа. Самите предприятия освен разходите за заплати имат и други постоянни разходи, които като няма приходи, няма как да се поемат т.е това е, което при нас липсва. При затваряне на нещо в някакъв сектор, веднага трябва да се компенсира. А не след две три години, когато някои няма да ги има.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!