Очаквано борбата за овладяване на службите се оказа непреодолима червена линия за управляващото мнозинство. Опитът за очистване на разузнаването и контраразузнаването от външно влияние удари на камък, след като стана ясно, че ГЕРБ и ДПС нямат намерение да подкрепят реформа в службите. Промените, които още не са представени в законопроект, предвиждат сливане на военното с цивилното разузнаване и изолиране на президента от процеса по назначаване на ръководствата на специалните служби. По темата за реформата в службите ДЕБАТИ.БГ потърси бившия министър на вътрешните работи Емануил Йорданов.
Г-н Йорданов, ГЕРБ първоначално бяха заявили подкрепа за реформа в службите. После се оказа, че те няма да дадат подкрепа. Какво се случи?
По същия начин знаехме, че ще бъде обявен кандидатът на ГЕРБ за кмет на София, а се оказа, че няма да го обявят. Просто трябва вече да са свикнали, че Бойко Борисов е човек, който твърде често сменя мнението си. И ако днес каже едно, утре може да каже друго.
По-късно стана ясно, че и ДПС няма да подкрепят подобна реформа – може ли да се търси някаква координираност в действията?
В последните дни ГЕРБ и ДПС се държат като плаващи пясъци. Първо казаха, че няма смисъл да се обединяват службите, после се оказа, че имало смисъл, но трябвало да свърши войната.
Има ли изобщо смисъл в обединяване на военното и цивилното разузнаване според Вас?
Нормално е политическите партии да търсят начини за подобряване на работата на различните институции в държавата, включително и на службите. Нека не забравяме, че преди да започне войната в Украйна точно тези служби заявиха, че война няма да има. Така че явно нещо трябва да се промени.
Какво би променило едно обединяване в работата на службите в положителен или отрицателен аспект?
В положителен аспект би променило съсредоточаването на по-голям обем информация на едно място, което от своя страна е една възможност за по-информирано вземане на управленски решения. Но това, което показва практиката до този момент, е, че
към подобни промени трябва да се подхожда изключително внимателно.
Защото не е трудно да си припомним как беше създадена ДАНС навремето, колко пъти беше прекрояван законът след това и как резултатът на практика е твърде спорен.
Борисов каза, че би подкрепил „с две ръце“ Атанас Атанасов да бъде началник на служба, която той си избере. Това някакъв опит за пазарлък ли е – ето ти пост, остави реформата?
Бойко Борисов е способен на подведе всеки свой коалиционен партньор по избран от него начин и ако някой е невнимателен може да плати тежка цена. Нека си припомним дали има политическа сила, оцеляла след управление с ГЕРБ.
Действително ли службите ни са пропити от руско влияние и често не работят за националните интереси?
Руското влияние е широко разпространено в България и то не е само в службите. Обърнете внимание на проекта за изменение на Конституцията в частта му за националния празник –
надига се такъв вой, че имам чувството, че някои хора са готови да се откажат и от българската азбука.
Бих им предложил компромисно решение – защо не се обърнем към освобождението на България от византийско робство. Там сме се освободили сами, нека свържем с него националния ни празник.
По-възрастните хора си спомнят, че
всички подобни държавни органи бяха свързани със съветските си аналози
и то по такъв начин, който предполагаше власт и подчинение. Подчинение, естествено, за българските служби. Много дълги години в службите са отглеждани хора, които са тясно свързани със Съветския съюз, влюбени в Ленин, в Сталин, в съвременно време – в Путин. Така че, тези неща ще се преодоляват години наред.
Как изобщо някога би могло да се стигне до реформа в службите, ако наистина е необходима такава?
Лошото е, че както примерът, който дадох за ДАНС, така и сега всичко някак си се прави с
ненужно за никого бързина.
Нямаме едно сериозно обсъждане и всичко това не предполага някакъв краен позитивен резултат. Защото, ако видите тези хора, които са били свързани в миналото със службите и сега обикалят по студията и обясняват колко лошо щяло да стане, ако се обединят двата вида разузнаване, не дават абсолютно никакви аргументи за тезите си. И аз съм абсолютно сигурен, че до определена степен
в случая става въпрос за пазене на територия.
Не само в тези служби, а и във всички държавни органи, хората които заемат определени ръководни позиции, се стремят да запазят позициите си, служебните места, социалните придобивки, които имат и всяка една идея за някаква промяна ги хвърля в ужас. Защото промяната би трябвало да доведе до тяхното оставане извън „купона“. И е естествено всеки да си пази столчето, а в службите нещата са още по-тежки, защото за широката общественост не е ясно какво точно се работи – нито в разузнаване, нито в контраразузнаване. Хората четат романи, гледат филми, но това няма нищо общо с действителното положение на нещата.
Още актуални интервюта – четете тук
