Как едно дете родено с деформирани гръбнак и бедра, с един крак 8 см по-къс от другия, успява да стане „Радостта на народа“ ? И защо Чили 1962-ра е смятано за едно от най-грубите световни първенства ?
Световната титла на Бразилия от 1958 година, която облекчава болезнената травма от загубеното домашно първенство през 1950-та година, прави Гаринча идентификационна фигура на нацията буквално за една нощ.
Зад него застават хората от една държава, която влиза от една политическа криза в друга, която сама се е освободила от колониална зависимост и е разкъсвана от комплекси за малоценност. Националният отбор на Бразилия обединява народа.
Писателят Родригес, сам е привърженик на военната диктатура, пише: „Това е чудото, което постигна футболът. Всяка победа компенсира бразилците за стари и никога непреодолени разочарования.“
Гаринча през тези години е гарант за триумфи.
В следващите четири години бразилският футбол доминира по световните терени. Безспорно най-големите звезди са Пеле и Гаринча.
Мануел Франсиско дос Сантос, както е истинското име на кривокракото дясно крило, става първия носител на емблематичния за Бразилия прякор – Радостта на народа. Мане, както го наричат приятелите му, в последствие стига статута на най-великото дясно крило в историята на футболната игра.
Гаринча се ражда на 28 октомври 1933-та в семейство с алкохолизиран баща, който цял ден не пуска бутилката с най-популярното бразилско питие кашаса.
Бъдещият футболен виртуоз идва на този свят с много вродени дефекти, които могат да отчаят всяка майка – гръбнакът и бедрата му са деформирани, а левият крак е с 8 см по-къс от десния. Като дете малчуганът гони врабчета по площадките, което му носи прякора Гаринча.
На 16 години талантът на Мане е забелязан и скоро идва предложението за договор от Ботафого. Когато в началото на 1950-а техничният младок е взет в отбора от Рио де Жанейро, мнозина са скептици.
Сред тях е и опитният ляв бек Нилтон Сантос. Още на първата двустранна игра обаче двамата се срещат край тъчлинията и Гаринча прокарва топката между краката му. Малко след това „ритуалът“ се повтаря…
През годините дясното крило става истински кумир за феновете на Ботафого и Бразилия. Наричат го Радостта на народа и Ангела с кривите крака. Способен е да прати на физиотерапия купища защитници, които лъже без проблеми с десния си крак, а понякога и само с едно измамно движение – „сляпото тяло“.
Седмият световен шампионат по футбол, който е през 1962-ра , е по-специален и за нас българите. За пръв път българския флаг се развява между знамената на 16-те страни, участници в надпреварата.
Сред отборите, които не получават виза за Седмото световно първенство в Чили, са носителите на сребърните и бронзовите медали от последния шампионат – Швеция и Франция.
Жребият за България при първото ни участие на Световно първенство е неблагоприятен. Противници в групата са Аржентина, Унгария и Англия. С изключение на срещата с дунавските приятели (4 гола в първите 12 минути), в останалите два мача показваме равностойна игра.
На стадиона в Ранкагуа постигаме първата си точка във финали на световно първенство, която ни отрежда на България 15-то място пред отбора на Швейцария. Първото ни участие на Мондиал приключва със следните резултати: срещу Аржентина 0:1, срещу Унгария 1:6 (гол на Георги Аспарухов) и срещу Англия 0:0.
Но, да се върнем на темата. С какво се характеризира чилийският шампионат? Преди всичко с повторния успех на бразилските футболисти, които се справят с Чехословакия на финала с 3:1.
В борба за третото място Чили печели срещу Югославия с 1:0, но нито един зрител не остава с убеждението, че домакините заслужено се окичват с бронзовите медали (освен най-запалените им сънародници).
Героите от шведската епопея, бразилците, заслужено задържат купата „Жул Риме”, въпреки че не показват сияйната игра от преди четири години. И в това няма нищо чудно. Диди, Джалма Сантос и Нилтон Сантос записват трето поредно участие във финали на Световно първенство, а Жилмар, Зито, Гаринча, Вава и Загало са „пораснали” с четири години.
Пеле има нещастието да играе само един цял мач и 26 минути от втория – срещу Чехословакия в предварителните групи. Финалът срещу същия отбор, Пеле наблюдава от трибуните, а компания му прави капитанът от Швеция 58-ма – Белини. Снажният защитник и Орландо са единствените от златния отбор на Бразилия, които не намират място сред 11-те в Чили.
Нещастието на Пеле се превръща в истинско щастие за Амарилдо, който още в дебюта си изравнява и отбелязва победния гол срещу Испания. Той повторя упражнението и на финала срещу чехословаците, само две минути след гола на Масопуст и успокоява отбора си, за да се достигне отново световния връх.
Четири години са минали от революционните „четири сомбрера” на Винсенте Феола и доста отбори копират новата футболна мода. Нещастната контузия на Пеле в началото на шампионата кара треньорското ръководство да извърши нова „революция”. Загало е изтеглен към халфовата линия и така се ражда системата 4-3-3.
Втора световна титла и невиждани празненства из цяла Бразилия. Президентът Жоао Гуларт дори изпраща специален самолет в Чили, който да прибере героите, а едновременно с тяхното кацане на летището там се приземява и хеликоптерът на държавния глава, който държеше пръв да стисне десниците им.
Няколко дни по-късно в страната на кафето едва не се стига до бунт, след като се появява информация, че Интер от Милано предлага 1 милион долара за Пеле, а неговият постоянен съперник Ювентус се опитва да привлече Гаринча за 400 хиляди долара. Опитът е несполучлив, но в сянката на тези две сделки, Милан привлича Амарилдо в слънчева Италия.
Седмият шампионат по футбол е най-грубият и в съзнанието на зрителите остава „Битката в Сантяго”, където Чили и Италия на няколко пъти стигат до ръкопашен бой. В груповата фаза цели трима футболисти са със счупени крака.
„Това не беше футбол, а корида”, казва известният италиански специалист Луиджи Скарамбоне.
Още на следващия ден по стените, тротоарите и колите из целия Сантяго се появяват надписи „Муеран лос италианос!”(„Смърт на италианците”). Всички големи магазини, ресторанти и дори аптеки окачват еднакъв по съдържание надпис: „Не продаваме на италианци!”. Изключение прави една от централните аптеки с „по-умереното”: „Продаваме на италианци само… сярна киселина!”.
Единствената въпросителна за журналистите след края на шампионата е вратарският пост в идеалния отбор. Легендарният Лев Яшин получава четири гола в мрежата си от дебютанта Колумбия, така че конкуренция за отличието му правят Грошич, Карбаял и Шошкич.
Останалите в списъка са безспорни: Джалма Сантос (Бразилия), Малдини (Италия), Воронин (СССР), Шнелингер (Западна Германия) – Месопуст (Чехословакия) и Зито (Бразилия) – Гаринча (Бразилия), Торо (Чили), Вава и Загало (Бразилия).
За номер №1 на турнира е провъзгласен „ягуарът” Гаринча. За пръв път от началото на световните футболни първенства няма изявен голмайстор. Шестима отбелязват по четири гола: Гаринча и Вава (Бразилия), Валентин Иванов (СССР), Алберт (Унгария), Йеркович (Югославия) и Санчес (Чили).
За да се добие представа за атмосферата на шампионата в Чили, няма как да не бъде припомнен следния анекдот:
– Знаете ли поне едно име на съдия, който би се осмелил да отмени гол на чилийците ?
– Не, не знам… Но ще го науча на другия ден… от некролога !
Понякога известни събития остават в историята само с анекдотите от своето време…
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВИТЕ ДВЕ ЧАСТИ НА ПОРЕДИЦАТА:
