Главният административен съд на Турция в петък отмени правителствения указ от 1934 г., който превърна „Света София“ в музей. Това решение отваря пътя емблематичната истанбулска „Света София“ да бъде използвана като джамия, съобщават турски медии. Инициативата за това тесногръдо решение бе на президента Ердоган, който с този акт търси подкрепа и укрепване на позициите си сред религиозните слоеве от населевието на Турция.
Света София – световно културно наследство
„Света София“, която е един от най-важните обекти на историческото и културно наследство в света, е построен през шести век по време на управлението на Византийската империя храм и служи като седалище на Гръцката православна църква. Той е превърнат в имперска джамия с османското завладяване на Истанбул през 1453 г. Структурата е превърната в музей по време на светското еднопартийно управление на основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк през 1935 г.
„Проблемът с устава на Света София е вътрешна работа на Турция и нейното право на суверенитет – заяви за в. „Сабах“ ректорът на университета „Ахмет Йесеви“ Ченгиз Томар – Тя е превърната в музей чрез указ на кабинета и отново може да се превърне в джамия с указ. Въпреки това, тъй като ще има вътрешни и външни реакции, в отговор правителството би искало да подкрепи законността на решението с високо правно становище на съда.“
Докато някои кръгове в Турция отдавна настояват структурата, която те смятат за мюсюлманско османско наследство, да бъде превърната обратно в джамия, други смятат, че обектът от световното наследство на ЮНЕСКО трябва да остане музей като символ на християнската и мюсюлманска солидарност.
Въпрос на суверенитет
На фона на международните реакции относно статута на „Света София“, Анкара казва, че въпросът е вътрешно дело. Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви миналата седмица, че обвиненията срещу Турция по отношение на „Света София“ са пряко насочени към суверенитета на страната.
„Независимо дали е положително или отрицателно, това решение е право на правителството и има значителна подкрепа от хората. Въпросът за „Света София“ остави дълбоки следи в съзнанието на турския народ, точно както екзекуцията на (бившия премиер Аднан) Мендерес и тази травма трябва да бъде разрешена“, добави Томар.
Критики и отговори
В някои кръгове имаше критики заради това, че миналата седмица държавният секретар на САЩ Майк Помпео излезе с изявление, призоваващо турското правителство да запази статута на храма на музей.
Турският президент отбеляза, че в Турция има 435 църкви и синагоги, където християните и евреите могат да се молят. Повторното отваряне на истанбулската „Света София“ за молитви няма да я лиши от нейната идентичност, тъй като тя винаги ще принадлежи на световното историческо наследство, каза за Анадолската агенция говорителят на президента на Турция Ибрахим Калън.
„Отварянето на „Света София“ за молитва, няма да попречат на хората да я посещават“, каза той и добави, че „Турция все още ще запази християнските икони там, както нашите предци запазиха всички християнски ценности“.
През 2015 г. духовник рецитира Корана вътре в сградата за първи път от 85 години. На следващата година религиозните власти в Турция започнаха провеждането и излъчването на религиозни четения по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Сериозен източник на критика е Атина, по отношение на която Турция заяви, че Гърция е единствената останала европейска държава без джамия в столицата си.
