„Газпром” ще трябва да изчака поне една година, след приключването на строителството на газопровода „Турски поток”, заради забавяне в изграждането на газотранспортната инфраструктура в Централна и Източна Европа.

Това ще забави реализирането на втория етап от проекта за доставката на „синьо гориво“ в Европа, съобщиха за Interfax Natural Gas Daily източници, близки до проекта.

Газопроводите, съединяващи „Турски поток“ с Югоизточна Европа, ще бъдат готови не по-рано от януари 2021 г., казват източниците.

Докато двете отсечки на морския газопровод „Турски поток“ трябва да заработят в края на 2019 г.

Информацията е, че българският газотранспортен оператор „Булгартрансгаз“ ще

Турски поток

работи над 474-километровия участък от Турция до Сърбия.

В Сърбия дъщерната компания на „Газпром” -„Газтранс“ е заета с продължението на маршрута до Унгария /за FEED вече е нает подизпълнител „Сайпем“/ под името New Transmission Gas Pipeline (NTGP).

Източник, близък до NTGP, съобщи пред „Интерфакс”, че и сръбският, и българският участък ще бъдат готови не по-рано от края на 2020 г. и съответно могат да заработят през януари 2021 г.

Междувременно през март тази година „Газтранс“ съобщи, че планира да пусне своя газопровод през октомври 2019 г.

Втората отсечка на „Турски поток“ е предназначена за Европа.

Тя е с капацитет 15,75 милиарда куб.м. годишно. От тях 3,5 милиарда куб.м. са за България, 2,5 милиарда куб.м. – за Сърбия, 6 милиарда куб.м. – за Унгария.

Оставащите 3,75 милиарда куб.м. могат да се изнасят за Словакия и Австрия – до хъба в Баумгартен.

Унгарската FGSZ и словашката Eustream работят над разширяването на капацитета на интерконектора между двете страни.

Неговата основна задача е да осигури потоците от газ по маршрута България-Румъния-Унгария-Словакия-Австрия за доставки са „синьо гориво“ от черноморския шелф на Румъния, но може да бъде използван и от други интересуващи се играчи, съобщиха пред Интерфакс от Eustream.

FGSZ и словенската Plinovodi неотдавна проведоха неангажиращ пазарен тест на новия интерконектор между Унгария и Италия.

На границата на Унгария и Словения беше заявен капацитет от 2,5 милиарда куб.м., а по маршрута до Италия – 2 милиарда куб.м., което говори, че някакви количества от „Турски поток“ могат да се насочат и в тази посока.

Забавянето на пускането в експлоатация на тези мощности означава, че Украйна ще продължи да бъде използвана като транзитна страна и след 2019 г.

Припомняме, че на 22 ноември руските медии съобщиха, че втората част от „Турски поток” ще мине през България. Оказа се обаче, че българските власти не знаят затова и не били „официално уведомени”.

И въпреки това, два дни по-късно министър Теменужка Петкова изненадващо обяви колко ще ни струва изграждането на газопровода.

Според нея предварителните анализи сочат, че инвестицията би била приблизително 2,6 милиарда. По думите й при реализация на такъв проект „ще имаме печалба за 20 години над 4,3 милиарда лева.

Петкова заяви, че „Турски поток” ще помогне на България да „запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа“.

Още на 6 юли 2017г. ДЕБАТИ.БГ съобщи, че е подписано тайно споразумение с „Газпром” за изграждане на нов магистрален тръбопровод през нашата територия към Европа. Информацията беше съобщена от „Ройтерс“.

Унгария и руската компания са подписали договор за доставка на газ към Унгария чрез газопровода „Турски поток“. Унгарският външен министър Петер Сийярто, казва че с проекта са ангажирани още България и Сърбия, съобщава „Ройтерс“. Същата информация е качена и на сайта на унгарското правителство.

Преди обаче да се осъществи строителството на тръбопровода през територията на нашата страна, трябва да се получи одобрение от Европейската комисия и да стане ясно дали проектът отговаря на Третия енергиен пакет на ЕС.

Целият материал на ДЕБАТИ.БГ от 6 юли 2017г. може да прочетете ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!