Китай не скъпи обещанията си за инвестиции в страните на Балканите и на срещата на групата 16+1, която се провежда в София. Това събуди страхове в Брюксел, както и във влиятелните европейски столици, че Пекин иска да раздели Блока.

Срещата в София се провежда точно преди срещата ЕС-Китай, която ще се проведе в края на месеца. Това е ясен знак от Пекин, че има големи амбиции в региона във време на напрежение между Европа и Вашингтон от една страна и Европа и Москва от друга.

Европейски дипломат е на мнение, че отговорът на Пекин на европейските притеснения, че „форматът 16+1 изсмуква ресурсите от срещата Ес-Китай” беше да го придвижи още по-напред във времето – едва седем месеца след последната среща 16+1 в Будапеща.

„Китайската реакция беше да натисне още повече педала – това е много типична реакция”, смята дипломатът.

Китайските инвестиции в държавите на Балканите показват голямата насоченост на Пекин към страните, които се борят за членство в ЕС. Това са изводите на анализ, направен от Центъра за стратегически международни изследвания (CSIS), базиран във Вашингтон.

Повече от половината направени инвестиции от Китай на Балканите в периода 2016-2017 г. са концентрирани в петте държави, които все още не са членки на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия, показват данните.

Сърбия и Черна гора вече са в период на преговори за присъединяване в ЕС, докато Албания и Македония миналата седмица получиха условно съгласие от Блока за започване на предприсъединителни преговори през следващата година.

Според анализатори най-малките и най-слаби икономики в групата са привлекли най-много инвестиции от Китайския колан и инициативата за възстановяване на Пътя на коприната, защото така е по-лесно за Китай да сключва изгодни сделки.

Целта на инициативата е да „има най-голямо влияние върху най-малките и най-рискови икономики, които нямат други финансови и инфраструктурни възможности”, смята директорът „Възстановяване на проекта Азия” в CSIS Джонатан Хилман.

„Когато китайската оферта е единствената на масата, има много повече свобода на действие да сключва сделки, които зависят от собствените й компании, работници и т.н.”.

В частност правото на ЕС предвижда договорите да имат конкурентен характер, но китайските държавни банки, Банката за развитие на Китай и Вносно-износната банка на страната дават всички договори на китайските компании, които в крайна сметка печелят конкурсите.

Инвестициите на китайските компании неведнъж са помагали за даване на обществена подкрепа на проруски политики в Източна Европа, защото те не носят политическата стигма, която руските инвестиции неминуемо биха.

На Балканите много от китайските инвестиции са фокусирани върху инфраструктурни проекти, включително жп линии, които приемащите държави са избягвали да финансират.

След като инфраструктурата бъде подобрена, тя ще позволява товари да пътуват от гръцкото пристанище Пиреус до вътрешността на Югоизточна Европа. Това е стратегия, която Китай разработва още откакто националната компания Cosco инвестира в пристанището след кризата в еврозоната.

Обещанието за тези инвестиции накара някои централноевропейски държави да подкрепят дипломатическите приоритети на Китай. Все пак се образува напрежение между някои членки на 16+1 и Пекин заради лошото качество или отпадането на някои от проектите.

„Наблюдава се бавно пробуждане на някои от … държавите във връзка с обещаните, но все още неизпълнени инвестиции. Все още обаче то не е достигнало критичната точка”, казва Ивана Караскова – изследовател от Асоциацията за международни отношение (AMO) в Прага.

Други членки на 16+1 пък се притесняват от опитите на Пекин да заобиколи правилата на ЕС в сфери като Свободния пазар.

„В някои от държавите в 16+1 изглежда се нагнетява недоволство към формата, особено в някои по-големи като Полша например”, смята Агата Крац – съветник към изследователската компания Rhodium Group.

„Наистина инвестициите в тези държави са по-малко и икономическият растеж е по-нисък спрямо Китай от 2012 г. насам, защото те са ограничени от правилата на ЕС да получават финансиране за инфраструктура от Пекин.”

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук