Турция кораб
Турция отново изпрати сондажен кораб в спорната зона

Първият дипломат на Гърция Никос Дендиас ще поиска министрите на външните работи на ЕС да проведат извънредно заседание заради сондажите на Турция в Средиземно море.

Решението е взето на днешната среща на министър-председателя Кириакос Мицотакис с министъра на външните работи във връзка с възникналото напрежение в отношенията между Гърция и Турция. Поводът е корабът „Oruc Reis“, който, според Атина, е навлязъл в нейни териториални води.

Дендиас е провел днес среща и с посланика на САЩ в Гърция Джефри Пайът, с когото са обсъдили „развитието на обстановката в Източното Средиземноморие и турските незаконни действия”.

Кириакос Мицотакис ще проведе днес телефонни разговори с лидерите на политическите партии, а утре сутринта ще се срещне с президента Катерина Сакеларопулу, за да я информира около последните събития в Източното Средиземноморие.

Ще се стигне ли до „сондажна“ война в Източното Средиземноморие?

Напрежението ескалира вчера, когато Анкара изпрати изследователския кораб „Oruc Reis“ край гръцкия остров Кастелоризо, където Турция има претенции.

Днес корабът е засечен югоизточно от остров Крит. Той е ескортиран от турски боен кораб, следен от гръцки бойни кораби.

Турция обяви, че „Oruc Reis“ ще проучва между 10 и 23 август.

„Никой не вярва, че Ердоган е изпратил кораба в този район да търси въглеводороди. Той е заинтересован да си покаже знамето (да направи) политическо изявление“, коментира Константинос Филис, изпълнителен директор на Института за международни отношения.

Сондирането за газ в Източното Средиземноморие често е източник на напрежение между Турция и Гърция, Кипър и Израел.

Министерството на отбраната на Турция оповести днес, че изследователският кораб „Oruc Reis“ е под защитата на турската армия. В изявление в Туитър на министерството се сочи, че изследователският кораб е придружаван от бойни кораби на турските ВМС и че са предприети всички мерки за защита на правата и интересите на Турция в този регион на Средиземно море.

 „Нека всички се съберем като средиземноморски страни и да намерим формула, която защитава всичките ни права“, коментира Ердоган в национално обръщение. Не можем да позволим (нации) да игнорират голяма държава като Турция и да се опитат да ни затворят до бреговете ни.“

 

Какъв е залогът?

Гръцките териториални води обхващат около 45 процента от Егейско море, а турските – само 8 процента.

Ако Гърция разшири морските си граници на 12 мили, нейните териториални води ще обхванат 72 процента, потенциално давайки й контрол върху жизненоважни морски коридори.

Водите имат също потенциал за въглеводороди.

През изминалото десетилетие Кипър започна да търси петрол, подписвайки договори с редица глобални петролни и газови компании. Резултатите бяха окуражаващи, като два от основните оператора съобщиха за значителни открития на въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър.

Континенталният шелф – къде започва и къде свършва?

Континенталният шелф е краят на подводната земна маса. Гърция казва, че множеството нейни острови имат континентален шелф и поради това имат право на ексклузивна икономическа зона. Турция оспорва това.

Турция също така бе разгневена от опита на Кипър да издирва въглеводороди в райони, за които твърди, че са на нейния континентален шелф.

Спорът за границата получи нов импулс на 6 август, когато Гърция подписа споразумение за морската граница с Египет – стъпка, която според Турция нарушава границите на нейния континентален шелф.

Гърция, Кипър и Израел през януари подписаха споразумение за огромен проект за газопровод за транспортиране на газ от източното Средиземноморие до Европа, въпреки враждебността на Турция към споразумението.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!