Бойко Борисов късмет България
На снимката: премиерът Бойко Борисов

Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС. Особено в сегашната извънредна ситуация. Но заради забавянето на ваксините от АстраЗенека се задава ново развихряне на антиевропейската истерия.

Началото на кампанията

Началото на кампанията за парламентарния вот по всяка вероятност ще съвпадне с усложняване на Ковид-кризата в България. Ще бъдат отворени ресторантите и други заведения, но това разхлабване на мерките може да се окаже само временно поради повишаващия се брой на заразените. Имунизацията – трайното решение на проблема – сериозно зацикли поради недостиг на ваксини и слаба организация на целия процес. В една такава ситуация Ковид-19 може да измести останалите проблеми и да се окаже основният фактор в предизборната надпревара.

Този факт засега изглежда удобен за управляващите. Вярно е, че те няма с какво особено да се похвалят в справянето със здравната криза. Смъртността е много висока, а системата на организиран хаос ни закотвя на последното място в ЕС по поставени ваксини. Но това не пречи на премиера Борисов сам да се хвали, че най-добре управлява кризата, с най-либералните мерки и т.н. Фактите не спират политическия устрем и полета на премиерската мисъл.

Заради ваксините: опасност от антиевропейска истерия

Още повече, че със забавянето на ваксините от АстраЗенека българските власти намериха удобно оправдание за неудачите си – саботаж отвън, от лошия ЕС, който не ни доставя обещаното навреме. Проблемът с доставката на ваксини е сериозен и той трябва да бъде решен на общо европейско ниво, за да бъдат третирани всички еднакво и справедливо. Това най-вероятно ще стане, защото европейските институции имат достатъчно лостове, с които да накарат фирмите да спазват договорите си или да ги заменят с доставки от други източници. Но времето до окончателното решение на този проблем може да съвпадне с нашата предизборна кампания и да доведе до развихряне на анти-ЕС истерия.

Борисов дава тон за истерия

Борисов и правителството дават тон за подобна истерия, като посочват причината за нашите неудачи, която, подразбира се, е извън България. Оттук нататък тази тема ще бъде поета и развита от “патриотичните” гласове, както и от професориата на БСП, който вече взе да възнася успехите на Русия и Сърбия и “провала” на Европа по отношение на Ковид-кризата. Фактите и тук нямат особено значение – и тук е важен полетът на мисълта.

А накрая ще дойдат “консервативните” дълбокомъдрия, че в кризата всеки е сам за себе си, че на вълка вратът му е дебел, защото е единак и т.н. Вълците обаче основно живеят на глутници и затова оцеляват. Така е и с хората, и с държавите. В един глобализиран свят и най-големите единаци имат нужда от съюзи и подкрепа. Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС. Поради този факт, който, уви, все повече изглежда като щастлива случайност, България е в следната благоприятна ситуация:

  1. Участваме при равни и сраведливи условия с 26 други държави, които са сред най-развитите в света, в разпределението на ограничен брой ваксини от най-високо качество;
  2. Ползваме се от щедра финансова рамка, стабилизираща икономиката ни и даваща възможност за нейната модернизация – около 30 милиарда евро за срок от седем години, с възможност за ударно изразходване на средства в близките няколко години;
  3. Зад нашите институции стоят институциите на ЕС, включително ЕЦБ, които могат да ни окажат спешна помощ при нужда, включително за набиране на допълнителни евтини средства на международните пазари.

Това не е ситуация, в която всяка страна от ЕС е “за себе си” в тежката криза. Това е много луксозна ситуация на колективна защита, за която мнозина завиждат и която малцина могат да си позволят.

Да, има проблеми, които трябва да се решат в ЕС. Да, постигането на съгласие между 27 правителства не винаги е лека задача. Но и България трябва да престане да се мисли просто като консуматор на политики и ползи от ЕС, а да започне да действа и като двигател за взимане на добри решения. А тези добри решения не са по линията “всеки за себе си”. Много се спекулира например с това всяка държава сама да си набавя ваксини, включително от Русия и Китай. Първо, никой не ни спира да го направим – ако има толкова много други ваксини, които стават, да си купим. Но изглежда и самата Русия не е много напред в масовата ваксинация – Русия – 2,7 на 100 души, България – 2,4, Румъния – 7,5. Второ, ако държавите от ЕС започнат поотделно да се конкурират за такива ваксини, колко от тях ще дойдат до България и какво ще спечелим от подобна политика?

Големият риск сега

От ключово значение за България е отпадането на пречките за пътуване. За тази цел е необходимо ваксинацията в целия ЕС да бъде успешна. А в България имаше забавяне на този процес дори и като изключим проблемите с АстраЗенека и другите големи компании. Българската политика би трябвало да е ориентирана към общи европейски решения за ефективна ваксинация и ваксинационни паспорти, които да дадат шанс за възстановяване на туристическия сектор. Дали обаче тези послания ще влязат в предизборната кампания? Дали няма да бъдат заглушени от примитивен нативизъм?

Големият риск на предстоящата кампания е да произведе нови или санирани и рехабилитирани „спасители” на нацията, които я пазят от несъществуващи опасности, но я карат да забрави реалните си проблеми. Тези проблеми са структурни – във властта, в правосъдието, в липсата на достатъчна дигитализация и модернизация, в околната среда. Тези проблеми са и персонални обаче – и станаха болезнено ясни през лятото на миналата година. Заради здравната криза журналистите изглежда спряха да питат премиера за всички онези проблеми от лятото на 2020 – хазартния скандал, записите, шкафчетата и т.н. Но това е плитко заровена мина, с която България не може да си позволи да влезе в нов 4-годишен мандат.

Мнозина биха предпочели да пораздухат антиевропейски теми – къде за Ковид-19, къде за Македония Северна , за да насочат предизборната кампания в изгодна за тях посока. Дали това е изгодно и за гражданите – те сами ще преценят.

Текстът е препечатан от „Дойче веле“

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!