Днес или утре ще внеса в Столичния общински съвет дългосрочната визия за развитие на София. Тя касае развитието на града за следващите десетилетия. Това обяви кметът на София Йорданка Фандъкова при представянето на „Визия за София“.
От думите и стана ясно, че след внасянето на визията тя ще влезе на обсъждане в комисиите на общината.
„На нея ще се стъпи при изработване на Общия устройствен план на София“, посочи тя.
Стратегическият документ „Визия за София“ има 24 дългосрочни цели, с 230 ключови стъпки, 375 конкретни мерки, които са разпределени от 2020 до 2050 г.
„На 2 етапа ще се приеме този документ – първата част съдържа дългосрочната част с петте приоритети – компактност, адаптивност. Втората част е краткосрочната, там са мерките в периода, конкретната работа, проектите, обектите, които залагаме, тази част е много по-конкретна. Предлагаме СОС да приеме първо дългосрочната част. Надявам се до края на 2020 г. да имаме задание, за да може от следващата година да се работи по изменението на Общия устройствен план на София“, отбеляза още Йорданка Фандъкова.
За нея е много важно да се постигне обединение – не само сред гражданите, но и на всички политически сили в СОС, за да има градът много ясен план за следващите години, който надхвърля всякакви мандати.
„Очаквам да получим подкрепа от СОС, след внасяне на доклада ще започнат обсъжданията на комисиите“, добави още кметът и уточни, че в екипа по изработване на визита са се включили около 10 000 организации, граждани, партньори, а също и общински съветници.
Фандъкова каза още, че ще предложи общинското дружество „Софпроект”, което работи по изработване на Визията да бъде преименувано на „София план”.
„То ще продължи да се занимава с изготвянето на стратегически документи. Екипът му ще трябва да уеднакви и съществуващите стратегии”, заяви тя и добави.
От своя страна главният архитект на София Здравко Здравков каза, че ще приемат стратегическия документ, с който ще бъдат набелязани следващите мерки за развитието на София.
Той посочи, че Общият устройствен план на София е разработен 2003 г. и приет през 2007 г. с решение на МС. Последното му изменение е от 2009 г.
„Крайната цел е подобряване качеството на живот в града. Хората очакват простички неща, очакват да имат подобряване на тяхната мобилност, да се подобрява тяхното благосъстояние, тяхната здравословна среда, начина им на сигурност. Простички и ясни неща, които трябва да бъдат свързани с промяна в начина на планиране”, коментира той и уточни, че в следствие на проведените обществени консултации и срещи с НПО-та са били начертани тези 24 цели, зад които стоят конкретни мерки.
По думите му от 1989 г. до днес София се е трансформирала от индустриален град, в град, в който е управлявал капитала, а сега вече в град на автомобилите, който трябва да превърнем в град за хората.
Ръководителят на екип „Визия” и ОП „Софпроект – Общ устройствен план” Любомир Георгиев каза, че по отношение на мястото на съдовете за събиране на отпадъците и предвижда ли се отпадъците да минат под земята, той каза че са заложили такива мерки във Визията.
„Те предвиждат както поставянето на повече подземни контейнери, така и въвеждане на принципа замърсителят плаща, т.е. хората да плащат не на база кв.м. жилищна площ, а на базата на това колко боклуци изхвърлят. Това значи преформатиране на системата за събиране и въвеждане на много по-разделно събиране. Има такива добри примери, дори в момента в „Надежда”. Три блока сами разделят сами боклуците си. Има малка къщичка, в която стоят контейнерите. Само те имат достъп до тях и е много чисто и подредено”, уточни арх. Георгиев.
Попитан дали са предвидили до 2050 г. с колко ще набъбне населението на столицата, ръководителят на екипа, изработил Визията, посочи, че са направени такива изчисления.
„Ако всичко, което е позволено се застрои в Общия устройствен план, могат да се заселят още 1 млн. души, което обаче ние не го искаме. Това е много силен аргумент да редуцираме параметрите в ОУП”, коментира той и подчерта, че голямата вълна към София вече е утихнала, защото вече има и други конкурентни градове в страната, както и възможността хората да отидат да живеят зад граница.
„Не очакваме значително да се промени населението на София, т.е. то ще остане около 1,5 млн. каквото е в момента”, обясни той.