Христо Панчугов е роден през 1981 година в Габрово, възпитаник е на Априловската гимназия. Завършил е политически науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след това в Централноевропейския университет в Будапеща. Учил е и в Българското училище за политика „Димитър Паница”. Политолог и преподавател по политически науки.
Г-н Панчугов, бихме могли да кажем, че думата за изминалата година беше „сглобка“. Със старта на новата политическа година предстоят предстоят две важни събития – ротацията на правителството и произнасянето на Конституционния съд по промените в Основния закон, които вероятно ще са събитията, които ще оформят политическата 2024 година. Смятате ли, че предстоящата през март ротация ще премине безболезнено и можем ли да очакваме смени на министри?
Ротацията ще има категорично. Тя ще мине с необходимата доза изнервеност. Ще видим всякакви оправдания защо е необходима тази ротация, които ще бъдат насочени към политическите партии, които са част от тази управленска коалиция. Тъй като ще се случат поне няколко неща.
Първо, със сигурност ще има желание за промяна в баланса на управляващото мнозинство. Тоест, това не е само въпрос за това кой ще носи мандата. Това е въпрос за реставрирането на влиянието вътре в правителството. Това влияние вероятно ще бъде изместено в посока ГЕРБ, без значение, че за тях ситуацията, в която не носят отговорност за провалите, а си приписват всички успехи към този момент, е изгодна.
Аз мисля, че от партията идва натиск към ръководството те да заемат по-видима и доста по-значима позиция при вземането на решения.
Поради това, около ротацията ще видим поне две неща: първо, смяна на министри.
Вече имаше публични сблъсъци между ГЕРБ и министри от този кабинет. Вероятно тяхната оставка ще бъде поискана, а вероятно е и тя да бъде получена.
Второто, което ще се случи, е, надявам се, подписване на коалиционно споразумение.
Именно, защото ГЕРБ ще се ангажират по-конкретно с управлението – те ще искат застраховка. Тоест, ясно разписване на поетите ангажименти, така че да е ясно всъщност какво ще се прави в следващите няколко месеца.
И големият въпрос, който стои и който вероятно ще даде думата на годината, е дали тази ротация ще е последната, или ще видим опит за предоговаряне – към коалиционното споразумение да бъде записан и някакъв конкретен период, в който на няколко месеца да се ротира постът на министър-председателя. Което обаче ще създаде доста сериозен хаос.
Мисля, че по-вероятният сценарий е да видим едно трайно споразумение, което да фиксира мандата на кабинета с амбицията, той да изкара пълния мандат за оставащите три години.
Забелязва се и едно вътрешно противоречие в „малката коалиция“. Атанас Атанасов от ДБ каза, че преди да бъдат сменяни министри работата им ще бъде оценявана съвместно с ГЕРБ и ДПС, а пък премиерът Николай Денков каза, че вероятно става въпрос за объркване, тъй като е договорено ясно, че смяната на министри ще минава след съгласуване между него и ротационния премиер Мария Габриел. Има ли противоречия в това отношение?
Според мен, г-н Атанасов прави това, за което вече стана дума. И то е да обясни на собствените си избиратели провала на това да запази министрите на партията си.
Спомняте си, че един от големите сблъсъци беше между ГЕРБ и министъра на здравеопазването, който е излъчен от „Демократична България“ като коалиционен партньор в рамките на това управление.
В този смисъл, според мен, г-н Атанасов търси оправдание, в случай, че не успее да съхрани министрите на коалицията, която представлява той.
И, разбира се, че става въпрос за разминаване, което е сериозно. Големият въпрос, който всъщност стои, е каква ще е ролята на премиера Денков в следващото управление и във вземането на решения.
Аз очаквам, че по-видимите актьори в това, което предстои, няма да са Мария Габриел и Николай Денков, а ще са лидерите на формациите, които са част от управляващото мнозинство.
Един от големите недостатъци, които всъщност направиха правителството заложник на редица обстоятелства през изминалата година, беше разглеждането на управляващото мнозинство като на нещо различно от правителството. Или се говореше за правителство, или за партиите, които го подкрепят. Но някак си ние не си дадохме сметка като общество, че тези две неща са свързани и че всъщност те са едно и също нещо без яснота на параметрите за подкрепа.
Оттам дойдоха и всички проблеми – за ролята на ДПС, за политическия шантаж около редица кризи, които минаха междувременно със зърнопроизводители и не само.
Всичко това е продукт именно на желанието на управляващото мнозинство да се гледа на различен начин от този, който е свързан с функционирането на правителството.
Надявам се на това да се сложи край и да бъде наистина ясно кой носи отговорност за успеха, но и за провалите на предстоящото управление.
Промените в Конституцията и как това би се отразило на управлението – някои конституционалисти говорят за това, че има текстове, които са уязвими и вероятно ще бъдат отменени от Конституционния съд. Това, ако се случи, как би се отразило на управлението – би ли отнело това от неговата легитимност и би ли дало предимство в позициите на президента?
Първо трябва да разделим конституционните промени на две. Едната част от тях бяха свързани с функционирането на съдебната власт и по-специално начина, по който се избира Висшият съдебен съвет.
Предстои да видим дали и кои точно части от тази конституционна реформа съдът би обявил за противоконституционни. Тогава бихме могли да коментираме по-детайлно тази тема.
Големият въпрос е не дали това ще делегитимира правителството, а по-скоро ще бъде поставена под съмнение способността да се направи реформа в съдебната власт.
Ако тези промени минат, това, разбира се, няма да промени сериозно ситуацията, тъй като тепърва ще трябва тези промени да бъдат напълнени със съдържание, за да видим реалното приложение на съдебната реформа и реалните последствия от нея.
Що се отнася до другата част от конституционните промени, тези които касаят президентската институция – бих се изненадал силно, ако Конституционният съд ги обяви за противоконституционни. Най-вече защото те не касаят ограничаване правомощията на президента, повече отколкото към този момент те са ограничени.
Те са свързани по-скоро с непрекъснатото функциониране на парламента. Старият продължава работа и се разпуска, след като се закълне новият състав на Народното събрание, което е съвсем разумно връщане на властта, там, където ѝ е мястото – в парламента.
Институцията на служебните правителства и ролята на президента в тяхното формиране е всъщност една сива зона в Конституцията и през последните две години президентът се възползва от този вакуум, като изкриви баланса на властта в България.
Така че аз, не само, че бих се изненадал, ако видим връщане на точно тази част от Конституцията, но и това би оставило едно много лошо усещане по отношение на начина, по който ние мислим за баланса на властта в България.
В последните месеци виждаме опити за преформатиране на управлението вътре в ДПС. Ваш колега, политолог, изрази тезата, че обществото ни в момента е силно разделено на две – едната част ориентирана към евроатлантическите ценности, а другата – към евразийските. Така се отваря център, който е необходим, за да балансира тези настроения. Според него такава роля биха могли да изиграят ДПС или президентът. Споделяте ли това мнение?
Не съм съгласен с оценката. Това е в най-добрия случай манипулация. Мисля, че обществото е доста по-сложно от това.
За съжаление, точно президентът и кръгът около него, както и БСП, се опитват да поставят това равенство. Тоест, всички, които по някаква причина са отблъснати от членството на България в ЕС или по-скоро смятат, че то ни носи негативи, не споделят непременно евразийски ценности.
И за съжаление, точно президентът, „Възраждане“, БСП се опитват да ги вкарат в евразийския лагер, тоест, да ги поставят в доста опростения черно-бял избор – или с Руската федерация, или с Европейския съюз.
Което, освен силно опростяващо, е и изключително вредно за функционирането на българското общество.
В този смисъл, мисля че мнозинството в България доста ясно е на страната на евроатлантическите ценности. Друг е въпросът, че, тъй като за тях се говори като за някакво поредно клише, много рядко и самите политици си правят труда истински да дадат реалното измерение на тези ценности.
И не, президентът не може да бъде център, нито ДПС могат да бъдат център. И ролята на ДПС в българската политика през годините, и негативният имидж, който партията си е създала, са продукт на продължаващи тенденции в самата партия. Тенденции с начина, по който те са мобилизирали един конкретен избирател в България и го държат изолиран от възможността тези избиратели да се интегрират доста по-успешно в българската политика.
Нещо, за което са виновни и останалите участници в партийната система – трябва да си го кажем ясно.
Що се отнася до президента, както вече казах, той не е неутрален. Той много ясно зае страна. Тази страна не е център, тази страна е откровено на евразийските ценности, както ги нарича очевидно полиологът, когото цитирате и тази страна откровено засилва невъзможността ни да дадем ясна оценка на случващото се около нас.
Второ, да дадем ясна оценка на миналото. Неслучайно той и в новогодишната си реч говореше за съхраняването на някаква историческа памет.
За съжаление, това не е историческата памет, която е свързана с отстояването на евроатлантическите ценности, на които аз сега ще дам много ясно изражение, за да не остане клише – тук говорим за ценността на човешкия живот и за защита от произволната власт.
Това са две много ясни евроатлантически ценности, които президентът очевидно не споделя.
Неговата битка за паметника на съветската армия, неговата битка за предотвратяването на възможността България да помогне за отвоюването на независимостта на Украйна – всичко това върви точно от обратната страна на евроатлантическите ценности.
Ние на тази манипулация трябва да се противопоставим категорично и задължително.
Как разчитате вътрешните размествания в ДПС, които очевидно предстоят? Единствено подготовката са предстоящите европейски избори ли и е причината? Мехмед Дикме говори за това, че почетният председател на партията Ахмед Доган се опасява да не изпусне контрола в нея.
Не мисля, че г-н Доган изпуска контрола върху партията, но мисля, че се сблъсква с проблеми, които не може да реши сам. И към този момент не е много ясно кои са хората, които могат да решат тези проблеми – както във вътрешнопартиен план, така и съответно по отношение не ролята на ДПС в българската политика.
Мисля, че смяната на предишния председател на партията, беше свързана по-скоро с провала му да реши тези задачи и към този момент се тества до каква степен г-н Пеевски би могъл да изпълни тази роля по-добре и да реши въпросните проблеми.
Очевидно се е оказало, че той сам не би могъл по много причини.
Първо, електоратът на партията не е толкова еднороден, колкото ни изглежда на нас, тоест, г-н Пеевски едва ли е приет универсално добре сред всички или в най-добрия случай не би могъл да изпълни задачите по най-добрия начин спрямо конкретни групи от гласоподавателите на ДПС.
И второ, трябва да отделим гласоповадателите от самите ръководства на ДПС, които също едва ли приемат еднозначно г-н Пеевски.
В този смисъл, това което Ахмед Доган се опитва да направи, е да намери този баланс, който да реши задачите пред партията, пред самия него и в крайна сметка да запази ДПС без сериозни вътрешни конфликти.
За да обобщим картината и прогнозата ви за 2024 година – можем ли да очакваме тази година формиране на служебно правителство по новите правила в Конституцията?
Много силно бих се изненадал. Не мисля, че ни очаква такава сериозна политическа криза, въпреки че ротацията няма да мине без напрежение, както вече отбелязах.
Това напрежение обаче ще бъде повече за собствени публики, за вътрешна употреба на партиите, а не толкова желание да се счупи управленската коалиция.
В следствие на което смятам, че ако не видим сериозни външни или вътрешни сътресения след осъществяването на ротацията шансовете да се стабилизира това управление са доста големи.
