Че възвишение ще има, е  сигурно. Въпросът е дали това ще остане само заглавие на дългоочаквания филм по едноименния роман на Милен Русков или ще се превърне в  етикет- оценка за цяла вълна нови български продукции, която предстои през есента и зимата. Иска ми  се да вярвам, че е по-скоро второто или поне така ме карат да мисля представените по-долу четири филма с наближаващи премиери.

Сюжтетът на „Възвишение“  ни отвежда в  1872 година, когато  Димитър Общи и сподвижниците му извършавт  Арабаконашкия обир. Сред групата осъществила обира са Гичо (в ролята Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полу-революционери, полу-разбойници. Те получават задача от революционерите да издирят и да предадат писмо на Васил Левски. Търсенето се превръща в истинско приключение и изпитание за двамата. Историята е смесица от исторически факти и художествена измислица.

Възвишение

Няколко опасности дебнат винаги българските исторически филми. Те или изопачават фактите и  събитията по конюнктурни съображния и  са натоварени с политически коректна пропагандна функция. Или представят героите свръх тържествено ,  патетично помпозно. Или обратно – за да се харесат на публиката, създателите залагат на  фамилиарния подход и често резултатът е   смехотворно комичен.

„Възвишение“ има поне 4 причини да бъде успешен и от художествена, и от зрителскта гледна точка. На първо място  е великолепният  литературен първоизточник – романът на Милен Русков, спечелил през 2014 европейската награда за литература.  Сега книгата беше преиздадена с две корици – синя и жълта – с кадри от  филма и заедно с автографа на автора доби колекционерска стойност.

На второ място е името на режисьора Виктор Божинов, чийто подпис стои под най-успешната филмова продукция в последните години – тв сериалът „Под прикритие“. Не трябва да се подценява и сериозната рекламна кампания, която продуцентите вече подеха, като за седмица трейлърът отчете над  550 000 гледания, от които 160 000  само за един ден.

Тесен кръг журналисти вече имаха възможност да видят няколкоминутни откъси от готовия филм и първите отзиви са обнадеждаващи –  усеща се атмосферата на книгата – автентична, далече от  тържествения патос и непогрешимостта на идеализираните учебникарски образи,  с истински герои ,  подвластни на чисто човешки страсти и недъзи. Герои, на които вярваш и чиято   готовност  да умрат за свободата на България звучи наистина трагично.

„Възвишение“ излиза на 10 ноември по кината. Датата едва ли е подбрана случайно, като се има предвид рекламното послание на  плаката – „Свободата е илюзия“.

Месец преди това е премиерата на „Вездесъщият“ – новият филма на Илиян Джевелеков. „Вездесъщият” се фокусира върху темата за скритото, нерегламентирано наблюдение, следене и подслушване- близка и дълбоко болезнена  за българина.Тук тя е пречупена през личната история на  работещ в рекламна агенция писател. В търсене на оригинален сюжет и в опит да направи равносметка на живота си,той решава да заснема близките и хората  около себе си с десетки скрити камери и много скоро се превръща във вездесъщ регулатор на чужди животи. Резултатът от видяното го изненадва и шокира.

Вездесъщият

Премиерата на филма е на 10 октомври в зала 1 на НДК. Специално за нея сградата на двореца  ще бъде осветенd в червено – препратка към червената точка REC на  видеокамерата.

По червения килим ще минат главните действащи актьори -Велислав Павлов, Теодора Духовникова, Весела Бабинова, Тони Минасян, Анастасия Лютова, Михаил Мутафов, Борис Луканов, Ирмена Чичикова, Георги Стайков. Досега  всичко, разпространено за филма в публичното пространство, е един рекламен  трейлър. Той стана  причина доста кинонаблюдатели  да изразят скептицизма си относно резултата, на който ще станем свидетели. Причината е в голямото  количество голота, еротика, секс и еднополова любов, които дразнят, бидейки  концентирани само в 2 минути.

Не трябва обаче да забравяме, че продуцентите от „Мирамар“ стоят зад две от успешните кинопродукции в последните години – „Дзифт“ и „Love.net“. Те правят  филми – антипод на артпродукциите с фестивална цел, и поне досега са показали усет към  зрителски ориентираното  комерсиално кино, което не прекрачва границата на лошия вкус и добрия тон.  С трейлъра е търсена по-скоро провокация, която да потвърди правилото, че няма лоша реклама.  На  13 октомври лентата тръгва по  кината в България.

На другия полюс пък са два филма, които не крият, че са създадени, за да  тържествуват по световните фестивали – „Посоки“ на Стефан Командарев и „3/4“ на Илиян Метев. И двата ще имат първа среща с българската публика на фестивала „Златната роза“ във Варна в края на месеца.

За пръв от близо 30 години български филм спечели място в Официалната селекция на Кан и това е „Посоки“. “Особен поглед“ е името на   програмата за филми с оригинална цел и естетика, в която той беше показан.  На международния фестивал в Сараево филмът  получи специалната награда на журито за актьорския състав: Васил Василев – Зуек, Иван Бърнев, Асен Блатечки, Добрин Досев, Герасим Георгиев – Геро, Ирини Жамбонас, Васил Банов, Юлиан Вергов, Стефка Янорова, Николай Урумов, Стефан Денолюбов и др.След това мина успешно през Торонто, предстои му участие  в Бусан, Южна Корея. Това е най-големия кинофестивал в Азия.

Посоки, Стефан Комендарев

„Посоки“ показва преплитащите се съдби на шестима души  в шест нощни софийски таксита в рамките на 24 часа. Смъртта на един човек дава шанс и надежда за живот на друг. Шофьорите на таксита са водещите герои, които седейки зад волана, наблюдават действителността, включително и от тъмната й страна. Понякога им са налага  да бъдат слушатели, утешители, психотерапевти, други са агресори,трети жертви. “Сред тях има учители, свещеници, учени, музиканти“ – разказва Стефан Комнадарев- всички те  част от истинския живот. Останалите герои на тези истории са клиентите на такситата – различните лица на общество, в драматични и комични ситуации от живота на нощна София.

На фестивала „Златната роза“ своята първа  среща с българска публика ще има и  филмът „3/4“ – игрален дебют на Илиян Метев. Метев не е сред имената, които се въртят в медийното пространство. Той завършва Британското филмово и телевизионно училище, не живее в Българя и не е част от българските кинаджийски кръгове е лобита. Непознат за широката публика, едновременно режисьор, художник и музикант, с характерен маниер на работа, той е натоварен със свръх очаквания след успешния му  документален  филм „Последната линейка на София“(2012), който  беше включен   в “Седмица на критиката “ на фестивала в Кан , номиниран за „Златната камера“ и спечели наградата “Визионер“. Творбите му са показвани в музея на Съвременното изкуство в Ню Йорк и са получили над 40 награди.

Метев
на снимката: Илиян Метев

„3/4“ представлява поетичен портрет на баща, син и дъщеря в последното им лято заедно. „Той е за онези фини семейни моменти, в които хем си с някого, хем не си“, казва режисьорът. Метев използва натуршчици за ролите. Филмът вече взе „Златен леопард“ от конкурса  в Локарно, а  в края на септември ще се състезава в Сан Себастиан, което  прави любопитството към него голямо и очакванията – твърде високи.

Някъде сред тези заглавия със сигурност ще бъде и следващият български кандидат за чуждоезечен Оскар догодина.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук