Средногодишната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени, в България е 2,2% към края на 2017г.
През изминалия период – 2014-2016г. тя беше отрицателна, припомня периодичният доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ за първо тримесечие на 2018 г. на Индъстри Уоч.
Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството.
Ускоряването на инфлацията ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението, припомнят от „Индъстри Уоч”.
„Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение”, пише в доклада.
Оттам става ясно още, че домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика.
„За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация”, пише в документа.
Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси.
Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам.
Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г., добавят икономистите.
„През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.”, пише в доклада им.
Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната.
Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба.
През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата.
Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г.
Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план.
Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години, казват от „Индъстри Уоч”.
Финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 6.1 млрд. лева през 2017 г. – най-много от 2007 г. година насам, като достига 77.2 млрд. лева в края на изминалата година.
Двигателите на растежа на богатството са разнопосочни – ръстът на заетостта (с 4.4% средногодишно) и на средната заплата (с 10%) създава 5.1 млрд. лева допълнителен доход за заетите българи през 2017 г.
Все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар. По този начин емигрантските пари възлизат на 1 млрд. 953 млн. евро през изминалата година, нараствайки с 30% за година. Лихвите по депозитите вече не са значим източник на финансово богатство, добавяйки 183 млн. лева към годишните домакински бюджети.
Нагласите сред българските потребители са преобладаващо оптимистични и това намира израз в реализираните разходи, както за краткорайни, така и за дълготрайни стоки.
Жилищното богатство също се увеличава с 8.1 млрд. евро през 2017 г., основно заради отчетеното повишение на цените на апартаментите в страната.
Цените на жилищата в страната се увеличават общо с 8.2% през 2017 г., или ръст вече четвърта поредна година. Според темпа на увеличение на цените през 2017 г. България изостава в ЕС единствено от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, но е значително пред Румъния.
