В зависимост от това в кой апелативен район e хванат деецът, той ще получи осезаемо различно наказание, за едно и също престъпление, коментира Ива Пушкарова, специалист по наказателно право по време на дискусия за наказателната политика в България. По думите й това е резултат от непрекъснатите кризи, в условия на които действа нашият Наказателен кодекс: „Когато законодателят засили репресивността, съдебната система обикновено отслабва строгостта на налаганите мерки. И обратното – когато НК отслаби репресивността, съдебната система се опитва да компенсира за някакъв период от време падането на репресията. Така, че ако една част от правосъдието следва законодателния ритъм, то друга част прави обратното“, категорична беше Пушкарова.
Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220, заяви още тя и подчерта, че успоредно с наказателния закон, расте и административното наказване:
„Наказателната политика се опитва да решава проблеми, които не са наказателни, по наказателно-правен път. Законодателят явно не предпочита превантивни, ненаказателни, регулационни и други мерки, които изискват по-висока компетентност. Законодателят се притеснява от отменителната функция, което води до експанзия на наказателния закон, при която той навлиза в обществени сфери, в които не е подходящо да има висока репресия“.
По думите на Ива Пушкарова всяко нещо, което не се харесва на някого, се изразява в претенция за криминализиране. Според нея тази тенденция е опасна и има ефект и върху държавата. Така се дебалансират властите, добави тя и обясни: „Това създава рискове – обвинителната власт да се раздуе и да започне да ѝ се прехвърлят отговорности и авторитет, които не са нейни. По този начин българският съд започва да става виновен и отговорен за всичко и в същото време политическите власти се разтоварват от типичните си отговорности.“
Пушкарова очерта две противоречащи си тенденции в сферата на наказателното право и прилагането му у нас. От една страна от средата на 90-те години е налице свиване на общата престъпност и покачване на разкриваемостта. В същото време наказателния закон проявява обратна тенденция – той се разширява и все повече неща стават престъпления и наказанията постоянно растат. Според юристката втората тенденция е изключително опасна – тя свива сериозно ефективността на наказателния закон и е основният проблем, с който би следвало да се занимава българското общество и политици.
