Вече втора седмица броят на новите случаи на коронавирус в страната стремглаво нараства. Увеличават се драстично и жертвите, сред които вече се съобщава и за учители в активна възраст. Все повече са теориите, които доказват, че децата почти не боледуват, но разпространяват заразата. Всичко това поставя на дневен ред въпросът ще се стигне ли до затваряне на всички училища в страната, както беше през пролетта?
Оказва се, че не. Поне това е позицията, която защитава просветният министър Красимир Вълчев вече втора седмица. В тази напрегната ситуация директорите на училищата изведнъж се оказват с нововменена отговорност- на своя глава да решават за затваряне на конкретното учебно заведение. По този начин властта абдикира от отговорността, която би й нанесла допълнителни негативи от хората, според които затварянето е крайна мярка и е ненужно.
Как директорът да прецени, че има проблем?
При все, че децата са основен преносител на заразата, дори и да са болни рядко може да се разбере, ако няма друг случай в семейството и не се наложи да се тестват. Така директорът няма как да знае кой е болен и кой не. Всяка седмица директорите изпращат до родителите данни за заразените учители и ученици, на основата на информацията, с която разполагат, но доколко тя е достоверна? Много важен е и въпросът за разпространението на заразата в района на училището т.е в общината, в която се намира.
Друг важен въпрос е, че децата си боледуват по принцип- при смяна на сезона, от вирусни инфекции, обикновен грип. Кихат, кашлят, вдигат и температура. В училищата нямат възможности да ги изследват за коронавирус. Пращат ги вкъщи за ден-два, минава им и идва следващия. Но те не се водят болни от коронавирус, защото е оставено на родителите да решават да ги водят по лаборатории, да ги тестват- дали безплатно или срещу 100 лева и с риска наистина да се заразят, ако не са болни.
Така, че ако до директора не е достигнала информация, че някой родител или ученик е диагностициран с коронавирус, той спокойно може да държи училището отворено.
Затварянето на училище от директора не е просто еднолично решение
Самата процедура по издаване на разрешение за затваряне на училището, с която ще се сблъска един директор, ако реши да се „хване да играе на хорото“, също не е проста.
За да бъде издадено разрешение, е необходимо предложението да е взето от педагогическия съвет, съгласувано с обществения съвет и отчитане мнението на преобладаващата част от родителите. (Стигне ли се до мнението на родителите за преобладаващо трудно може да се говори!)
Срокът за обучение от разстояние се съобразява с практиката на Регионалните здравни инспекции, епидемичната обстановка и при отчитане, че присъственото обучение е приоритетно за постигане на заложените образователни цели и социализацията на учениците. Последното е доста субективно и очевидно отново трябва да се прецени от директора на училището.
Относно това да минават на дистанционно обучени основно гимназистите. Ако идеята е да се пазят учителите то по-малките ученици не могат ли да ги заразят? Защото в повечето училища преподавателите на гимназиалните и прогимназиалните класове са едни и същи.
„Добрият“ пример
След като стана ясна заповедта на просветното министерство се появи и първият пример за отговорен директор. Очаквано или не това бе Диян Стаматов, директор на столичното 119-ти училище, който е и общински съветник от ГЕРБ.
Той вече е задействал процедурата за преминаване към онлайн обучение в училището като според него организацията за преминаване към дистанционно обучение нямало да отнеме повече от 48 часа. Той се надява и Общинският оперативен щаб в София да вземе решение за затваряне на училищата в столицата, но за да няма забавяне сам е предприел стъпки за преминаване в дистанционна форма на гимназистите. Директорът на 119-о училище смята, че сравнително лесно, безпроблемно и доста бързо може да се премине в дистанционна среда за един сравнително кратък период.
Но да не забравяме, че Диян Стаматов е и бивш заместник-министър на образованието, човек със сериозен управленски опит не само като директор.
Дали всички директори могат да действат като него? И редно ли е училището на улица Х да е затворено, а на съседната улица Y всички да са в клас, да се събират в двора и по съседните магазинчета за закуски.
А данните към днешна дата са следните: 469 заразените ученици и 453 учители. Поне за тях се знае. На директорите остава да се молят все пак да не им се налага да взимат подобни непопулярни решения, а мерките в червената и оранжевата зона да бъдат предприемани от Общинските РЗИ-та и да важат за всички училища в района. Защото полувинчатите мерки вече показаха, че не действат! А раздробяването на отговорността не е от полза за никого.
