У нас има много храмове, чакащи своето Възкресение. Заради миграция на населението през вековете или набези на иноверци, днес тези свети места са далече от населени места, в руини като грохнали стражи на вярата.
През започналия пролетен сезон забравените храмове се явяват и една добра дестинация за поклоннически туризъм, пък и за дарения за тяхното възстановяване. Интересно е, че с малко повече късмет човек може да намери и съкровище, защото около тези храмове от векове витаят легенди за несметни богатства, съобщава „Телеграф“.
Осиковският (Осиковишкият) манастир „Св. Богородица“ се намира в подножието на връх Острома, в местността Манастирски ливади, току между родния град на Тодор Живков, Правец, и село Осиковица.
Все пак, ако сте в района и решите да посетите святото място, има път, който започва от мегдана на селото в южна посока. Първите 5-6 км са асфалт, а после започва пътека (черен път). Държи се курс само направо, като ще видите и табела, указваща разстоянието оттам, което е 1 км.
Осиковишката обител датира от времето на Второто българско царство. Тук е имало древен манастир, като от него е оцеляла само тази сграда. Тя е изградена върху основите на светилище от трако-римския период. Прелюбопитен факт е, че обителта не е пострадала по време на османското нашествие и е продължила да функционира чак до края на ХVІІІ в.
Сред местното население има запазено предание, което реди, че някога тука е имало приказно красив манастир. За съществуването му е намерено потвърждение в една приписка от 1730 г. В изследването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в периода XII-ХIV в. Разрушаването се свързва с времето на кърджалийските размирици в края на XVIII в.
Имане
Разказ за поругаването е записан през 1930 г. от Васил Маринов Владов (Робовешки), по разказа на неговия дядо Петър Гешов: „Като дошли турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и започнали да го бият и измъчват с нажежена верига да даде жълтиците.
През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттам за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга, и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът, като видял, че ще го стигнат и хванат, спрял в една изорана нива в местността Милин кладенец и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността Барата и го съсекли.
Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако, отишъл да оре нивата заедно с глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувала чума, Цока заболяла и за три дни умряла.
Дълги години иманяри обикаляли наоколо да търсят скритите пари в определени дни – през нощта срещу Гергьовден или Еньовден“ (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61). Но така и не намерили съкровището.
Столетник
За архитектурата на храма сочат спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 г. Според този информатор църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало оформен свод. Докъм средата на ХХ век вляво на входа е личал надпис КА (последните букви на формулата IС ХС NНКА).
Според съхранения спомен, записан през 1935 г. от свещеноиконом Иван Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица”(Донев 1985, 274). Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата.
Съществуват данни, че дървени сгради със стопанско предназначение е имало и в западна посока, но от тях вече няма следи.
Днес руините на църквата продължават да се почитат като свято място, на което се провежда съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се използва като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.
През 2004 г. се провеждат археологически разкопки на архитектурните останки на църквата. При направения предварителен оглед се установило, че вътре и около храма има няколко иманярски изкопа. От тях местен жител е събрал и съхранява голямо количество фрагменти от стенописна украса.
Ломени камъни
В архитектурен план църквата представлява еднокорабна едноапсидна сграда без притвор. В градежа са използвани дялани и ломени камъни, споени с бял хоросан. Има само един вход от запад. Той е изграден с добре обработени бигорови каменни блокчета.
За праг е използван голям полукръгъл камък. Формата и структурата му дават основание да се предположи, че вероятно става въпрос за вграден воденичен камък, който допълнително е обработен и функционално преадаптиран при строежа на църквата.
Търсачи на съкровища са разрушили напълно и подовата настилка.
Фрески
Стените на църквата отвътре, а вероятно и на някои места отвън, са били украсени с изящна стенописна украса. От нея са запазени малки участъци. Откриват се също отделни букви или части от думи, елементи от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи. Особен интерес представляват частите от три човешки изображения.
Сред намерените стенописи са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи. Според направения палеографски анализ надписите са изписани със сигурна ръка от изключително опитни зографи.
Съпоставка на буквите показва голяма близост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от важните основания стенописната украса на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в.
Кръстове
Сред руините на църквата, безразборно нахвърляни и частично повредени, са открити също и надгробни кръстове, характерни за периода XVIII–XIX в. Те са изработени от бигор и се смятат за чудодейни.
Като цяло археологическите разкопки на архитектурните останки в местността Манастирски ливади показват съществуването на два строителни периода. Първият се отнася към трако-римската епоха, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната малка по размери, но масивна като градеж и богато стенописана църква.
Иманяри щурмуват „Света Богородица“
Уникална е и късно средновековната българска църква „Света Богородица“ (наричана още „Покров Богородичен“) до село Пастух, община Невестино, край Дупница и Бобошево. Църквата (или каквото е останало от нея) е обявена за паметник на културата.
Руините от храм Света Богородица над река Струма.
Двата върха
Руините й се белеят върху височина с два заоблени върха (северен и южен), оградени от три страни с река Струма. На южния връх са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в североизточното подножие на северния връх, като днес е труднодостъпна, изложена на прякото действие на природните стихии, а освен това е силно пострадала от иманярските набези.
Наоколо е като минно поле от изкопи и ако човек не внимава, може да пропадне в някоя дупка.
Времето на възникване на този старинен храм не е известно.
Надписът
Въз основа на ктиторски надпис, който е бил запазен при посещението на мястото от българския учен Йордан Иванов през 1906 г., се разбира, че изписването на църквата е извършено през 1557 г. Според надписа ктитори на храма са селяни от съседното село Блато. Текстът е публикуван в книгата му „Северна Македония“ и гласи:
„Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много …“
Иванов отбелязва още, че за надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е използвана сръбска правописна редакция, която е характерна за писмените паметници от западните български земи между XIV и XVI в. Това се обяснява от факта, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух периодично влизат в пределите на сръбската държава.
Крепостта
Oт ктиторския надпис се разбира само годината на изографисване на храма, а кога е била изградена самата приказна църква, на този въпрос не може да се отговори с категоричност. За отправна точка може да се вземе близката крепост, в чието подножие се намира храмът.
Тя вероятно датира от времето на градове крепости и духовни средища като Долна Сътеска и Житомитск. На база на това може да се предположи, че „Св. Богородица“ (или предхождал я храм) има значително по-стар произход (вероятно от IX-X в.).
Римският град
Според местните горе е имало светилище и римски град, чиито останки още личат. По-късно, когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази черква, защото в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите много са се плашили от тези култови обекти.
Още по-рано, през III век, римските легиони са сменяли конете си в района, освен това е имало и ковачница за пари. Това дава основание в района да се търси голямо количество заровени златни пари.
Крепостта е впечатлила и легендарния изследовател историк Константин Иречек. През 1883 г. той пише: „… Насреща се белеят основите на старо градище със зидове от стара църквичка…” Но макар храмът да е бил разрушен, местното население продължило да почита светостта на мястото, което се превърнало в оброчище.През 1969 г. пастушката църква „Св. Богородица“ е обявена за паметник на културата от местно значение.
