Френският президент Макрон по време на поклонението пред убития учител Самюел Пати

След като тази седмица трима души загинаха при нападение с нож в Ница, коeто френският президент Еманюел Макрон нарече „ислямистка терористична атака“, имаше усещане за “дежа вю” – виждали сме това и преди.

На фона на тъгата от невинни животи, взети по най-ужасен начин, има усещане за предчувствие за това, което предстои, въз основа на това, което толкова често се е случвало преди.

Народът на Франция е преживял толкова много терористични атаки през последните десетилетия. Това е не само ужасното насилие, свързано с възхода на ИДИЛ, но привидно безкрайна поредица от атаки, назад във времето до взрива във влака Страсбург-Париж през юни 1961 г., при който загинаха 28 души.

През 2014 г. възходът на ИДИЛ видя началото на различен вид терористична атака във Франция по отношение на нападателните оръжия оръжия, употребени в атаките срещу „Шарли Ебдо“, кашерните супермаркети /за чисти храни според еврейските религиозните диетични норми/ от януари 2015 г. и в нападението над театъра “Батаклан“ през ноември 2015 г.

В някои отношения най-шокиращото от всичко беше поредната атака на самотен актьор в Ница. На 14 юни 2016 г. шофьор на камион се вряза на скорост в стотици пешеходци, празнуващи Деня на Бастилията на крайбрежната алея, убивайки 86 и ранявайки над 400.

За шест милиона мюсюлмани във Франция тъгата днес се съчетава с ужас и страх.

Граждани отдават почит на убития учител Пати

Безобразното обезглавяване на добронамерения учител Самюел Пати на 16 октомври и подобно нападение над 60-годишна жена и други двама в катедралата “Нотр Дам” в Ница две седмици по-късно бяха актове на насилие, изчислени да предизвикат гняв.

Варварството беше умишлено. То беше предназначено да раздели Франция и нейния народ.

Макрон се прицелва в ислямистите

Проучване на общественото мнение след убийството на Пати установи, че 79% от анкетираните смятат, че „ислямизмът е обявил война“ на Франция и френската република. Още по-висок процент смята, че категоричният подход на Франция към секуларизма е застрашен.

В общество, в което почти всеки десети човек е имигрант, да бъдеш французин означава да действаш по френски, а секуларизмът означава, че няма място в обществения живот за изразяване на религиозна идентичност или ангажираност – освен ако това не е съобразено с френския католицизъм.

За френските мюсюлмани всяка ислямистка терористична атака предизвиква нова вълна от обществени въпроси за тяхната лоялност към републиката и нейните ценности.

След убийството на Пати, Френският съвет на мюсюлманската вяра (CFCM) се опита да премахне всякакво съмнение относно това къде стоят френските мюсюлмани:

“Ужасното убийство […] ни напомня за бичовете, които за съжаление маркират нашата реалност: онази на огнища в нашата страна на радикализъм, насилие и тероризъм, които твърдят, че са представляват исляма, като вземат жертви от всички възрасти, при всякакви условия и всякакви убеждения.”

В емоционална реч по време на национална церемония за Пати, Макрон изрази подобни чувства, казвайки:

“Самуел Пати беше убит, защото ислямистите искат нашето бъдеще и защото знаят, че с тихи герои като него никога няма да го имат. Те разделят вярващите от невярващите.”

Мюсюлманите на Франция отстъпиха в ъгъла

Трагично, макар че толкова много от казаното от Макрон е в съгласие с онова, което по-голямата част от французите вярват (както мюсюлмани, така и немюсюлмани), това оставя мюсюлманите във Франция натикани в ъгъла. Колкото и да се опитват, те не могат да бъдат достатъчно французи, освен ако не спрат да бъдат мюсюлмани и поне на публично място не загърбят вярата си.

Макрон беше незабавно осъден от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който постави под съмнение психичното му здраве, и от премиера на Пакистан Имран Хан, който по-обмислено туитва:

“Това е време, когато президентът Макрон е можел да даде лечебно докосване и да стесни пространството на екстремистите, вместо да създаде допълнителна поляризация и маргинализация, които неизбежно водят до радикализация.”

Междувременно бившият министър-председател на Малайзия Махатхир Мохамад дори не се опита да бъде умерен, когато провокативно туитна:

“Мюсюлманите имат право да се ядосват и да убиват милиони французи за кланетата в миналото.”

В изявленията си Ердоган и Хан се отнасят към вътрешната политика. Махатхир, който има дълга история на провокативни изявления, просто изглеждаше, че търси внимание, без да държи сметка за факта, че си играе с огъня.

В отговор на терористичните атаки във Франция министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо повтори мислите на френските мюсюлмански лидери на CFCM, казвайки:

“Това бяха отвратителни, престъпни действия, неоправдани от всякакви обстоятелства, и оскърбление на всички наши ценности. Престъпниците, терористите, хладнокръвните убийци, извършили тези нападения, не представляват исляма. Те не могат да определят мюсюлманите във Франция, Канада или където и да е по света.”

Френскоговорящият Трюдо разбира Франция добре, но разбира и мултикултурализма на имигрантските общества като Канада по начин, по който Макрон не ги разбира.

Макрон води дълбоко плуралистично общество, оформено от имиграцията, но Франция е нация, която се затруднява с езика и практиката на плурализма.

Мултикултурализмът на Канада, САЩ, Австралия или Нова Зеландия, от друга страна, е много по-спокоен. Тези държави имат подход към националното единство, който позволява публично изразяване на различия.

 

Войнстващ екстремизъм

В часовете след нападението в Ница мъж, заплашил северноафрикански магазинер с пистолет във френския град Авиньон, беше застрелян от полицията, след като отказа да хвърли оръжието си.

Той изглежда носеше яке, украсено с логото „Защита на Европа“ на крайнодясната, антиимигрантска, група “Generation Identity” – група, която подкрепя подобни конспиративни идеи като австралиеца, който изби 51 души в джамии в Крайстчърч – идеи с опасения за „велико заместване“ на белите християни от мюсюлмани.

Докато Франция навлиза във втора вълна на COVID, икономиката е на колене и хората са притеснени и уплашени, призракът на войнстващите екстремисти и ескалиращият цикъл на насилие са последното, от което страната се нуждае.

Това е трудно време да бъдеш французин, но е особено трудно, ако си френски мюсюлманин.

Макрон разбира това. Той разпознава какви бариери поставят високите нива на безработица за френската младеж като цяло и мюсюлманската младеж в частност и признава огромния проблем на системния расизъм и фанатизъм.

Но досега той и нацията на Франция са затънали в коловоза ва безкрайно повтаряне грешките от миналото, обременени от опорочена рамка на идентичността и ненужно тесен път към принадлежността. “Дежа вю“, наистина.

 

Текст: „Дъ Кънвърсейшън“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!