Принципна. Така може да бъде определена борбата за запазването на Карадере. Принципна, защото това реално е последният голям девствен плаж по Черноморието, до който не са достигнали пипалата на багери и крупни инвеститори. Другите два – Корал и Иракли, макар и обявени по закон за еко плажове, вече отдавна се „радват” на инфраструктура и бетон, които някак са успели да се „промушат между капките” или иначе казано – вратичките в закона.
„Друго измерение”; „най-вкусните миди”; „най-красивите залези”; „природата”; „усещане за свобода”; „най-прекрасно изкараните ни морета с децата”, „нови приятелства”; „любовта”; „следите на видрата”, „гнездото на дъждосвирците”, „делфините”, „хумата”, „двойната дъга”; „смесването на гора и море”. Това са само част от отговорите на много любители на мястото, които се включват в анкета „Какво ви свърза с Карадере”.
Трудно може да се предаде магията, ако човек не е бил на място. Но е факт, че малко неща могат да се заменят с „потапяне” в невероятна комбинация от просторен плаж; борова гора и автентичен дух на свобода.
Едно от нещата, които го спасява до момента, е трудният достъп. След града следва черен път през слънчогледи, полета и лозя. После идва сложното – самото дере, в което трябва да се слезе внимателно и което не се препоръчва за неопитни шофьори.
За да се потопят отрано в удоволствието, немалко хора избират да прекосят пътя с колело или дори пеша. Макар и труднодостъпен плажът е известен и сред много чужденци, почитатели на дивото къмпингуване. Хора, за които най-добре прекарано време от годината е това с питие около лагерния огън на плажа под звездите; музика от китари; потапяне в кристално чистата вода по изгрев, в която на стотици метри няма никой, освен делфини; гмуркането за рапани и миди; хамакът сред прохлада на гората; мераклийско приговените специалитети; чистите звуци от щурците и вълните…Или може би – най-веселите купони с хора, с които постепенно и неусетно сте станали една общност. Общност, която, извън престоя на плажа, организира почистването му два пъти годишно; изработва табели с инструкции как да се опазват дюните и защитените видове и целогодишно полага усилия за възпитаване на къмпингарска култура.
Страшното в случая е, че всичко това е възможно да се превърне в…хотели
„30 м. зелена ивица, която ще бъде оформена като алея с места за обществено хранене. Обслужваща зона. Брегоукрепващи дейности и голф игрище. Буферни 10 метра. Строежи – ниска плътност в началото, 50-70% зеленина. Хотели, сгради за сезонно ползване, сгради за здравни, социални, спортни дейности, бензиностанции”. Общо 57 хиляди легла за целия район“
Именно това е записано в бъдещия Общ устройствен план на Бяла, който е качен на страницата на общината. В момента тече законовото обществено обсъждане. Към момента има приет ПУП на Бяла-Север, който предвижда плътно застрояване от границата на общината до самия град Бяла.
Груб разрез със закона
Важна подроност е, че този ПУП е без екологична оценка. За това преди шест години е сигнализирана прокуратурата. Когато все пак тя решава да го подаде като сигнал към съда, се оказва, че сроковете са изпуснати.
Всички планове, които са приети без екологична оценка в нарушение на европейските директиви, трябва да се подложат на такава. Въпреки че общината е публикувала първата визия от фирмата-изпълнител, проектът няма как да бъде реализиран без задължителната екологична оценка, уточнява в интервю за Дебати. бг екологът Тома Белев.
С една дума – представените намерения, които са достигнали настоящата си фаза, са в разрез със закона. Интересно защо някой допуска, че това може да мине незабелязано.
Планира се поредният курорт на Черноморието, който ще е за сметка автентичната природа. Без съмнение хилядите хора, които са се докоснали до нея и са я преживели, със сигурност няма да стъпят в нито един от изброените хотели. Дори и чужденците, които прекосяват с кемпери цяла Европа с намерението да дойдат точно тук. Както и да си оставят парите – но не в джоба на някоя мутра.
Противниците ще се задавят от „дъвкане“ на опорки
Същевременно кметът на община Бяла в скорошни медииби прояви, налива допълнително „масло в огъня”. От години се натрапват откровено неверни твърдения. Нампример, че всичко е заринато с боклуци. Точно на Карадере, това не важи. Макар и в последните години броят на хората, които къмпингуват там, да се е увеличил, боклуците все така прилежно се прибират и извозват извън пределите на плажа с лични автомобили. Преди години дори активистите, ангажирани с опазване на мястото, искаха да осигурят контейнери със собствени средства, но общината отказа да ги извозва.
Факт е, че и местната икономика не губи от липсата на застрояване на буферната зона преди плажа, описана по-горе. Къмпингуващите пазаруват ежедневно всевъзможни провизии именно от Бяла като подпомагат местната икономика, а не поредния ол инклузив. Дори се създава предпоставка за конкуренция между съществуващите магазини и супермаркети. Самият град също привлича туристи във вече наличната си леглова база и заради красивия плажа, макар да същесвува и друг – градски.
Дивото къмпингуване – мръсна дума само у нас
Освен чисто локалния случай, е редно да се отбележи, че дивото къмпингуване има много почитатели навсякъде по света. В България също. Малък процент от тях са „тарикати”, които искат да почиват „безплатно”. Друга опорка, с която някои хора скоро ще се задавят от предъвкване. Тиражирана от хора, които през живота си не са виждали палатка или каравана на живо.
На други места по света подобен начин за къмпингуване е уреден и облечен в законова форма, но по такъв начин, че хем дава достатъчно широки граници на приложение, хем вкарва ред и правила.
Но по тази тема в България нещата са опорочени – има наредба за дивото къмпингуване, но в началото тя беше направена по такъв начин, че се стигна до атакуване в Конституционния съд. Едва ли в България няма добри юристи и достатъчно опитни еколози, които да могат съвместно да изработят достатъчно грамотен текст, който да го регулира. Може би причините това да не се случи се крият другаде.
Явно само в България управляващите не са разбрали, че посоката, в която върви Европа, от която сме част, е тази към зелените политики. Придосъобразният туризъм е съществен негов елемент и последното, което включва е поредният „вилидж ризорт”. Защото думата „еко” пред поредния застроен комплекс, за сметка на естествена природа, е чисто лицемерие.
Държавата да си влезе в задълженията
Не на последно място – през изминалата година много голям процент хотели навсякъде по Черноморието останаха глухи и празни; нормалните българи все по-често се оказват отвратени от някои аспекти на родното море и при всеки възможен повод се насочват към Гърция. Въпреки тестовете. Въпреки километричните опашки. Освен това, заради кризата, много имоти, например на руснаци, се разпродават. Други заможни чужденци пък ни заобикалят – евтиният алкохол; мутренските заведения; бетонните джунгли; замърсената вода, заради липса на пречиствателни станции и неадекватните на моменти цени и обслужване – вече не са модерни. С една дума – за всеки мераклия да влезе в ролята на хотелиер – ниша има. Има и неща за подобряване. В този контекст не става ясно какво налага появата на поредния бетонен комплекс.
На този фон за застрояването на местността сякаш са впрегнати всички „войски” на държавата, начело с инвеститора. Срещу тях са природолюбителите. Между тях – собствениците на имоти зад плажа.
Правилният ход, който има държавата обаче е един – да компенсира, когото трябва; да урегулира правото на диво къмпингуване и да запази последния емблематичен див плаж, на който са израстнали цели поколения деца, научени да обичат и ценят природата.
Ако не осъзнае какво потенциално богатство притежава и позволи поредната урбанизация да задуши магията на мястото в пипалата си – този път със сигурност няма да ѝ бъде простено.
