Вчера в София горя емблематична сграда, която е паметник на културата. За инцидента скоростно беше посочен клошар. Интересно съвпадение е, че в последните години, за пожари в емблематични, исторически сгради, намиращи се на апетитни терени, към които има спорни инвестиционни намерения, виновни все се оказват неизвестни клошари.
Бившето кино „Възраждане“
Най-пресният пример е вчерашният пожар. Към момента се установява дали става дума за неволно предизвикан инцидент или за умишлени действия. Продължават и разпитите по случая.
Сигналът за пожара бе подаден вчера около 7 часа. Изпратени бяха 8 противопожарни автомобила, които потушиха огъня, избухнал в покривната част. Няма данни за пострадали. На място беше и служебният министър на културата Велислав Минеков, според когото пожарът е пример за „класическа престъпна схема“. Теза, която често се допуска от органите на реда след подобрен инцидент, но никога не се стига до разкрития.
Това не е първият пожар на мястото. През 1940 г. сградата изгаря, след което е възстановена. През годините приютява кино „Възраждане“, профсъюзен дом „Георги Димитров“, а в по-нови времена е популярна като поп-фолк дискотека „Син сити“.
След 1 януари 2016 година нощното заведение затваря врати и от тогава не работи, а сградата се руши. В края на 2015 година хотелиерът и собственик на сградата Красимир Георгиев сподели намерението си на мястото на „Син сити“ да построи нов петзвезден хотел. Собственикът е глобен с 200 хил. лв. заради бездействие, довело до увреждане на сграда паметник на културата.
Къщата на Шапкарев в София
През изминалата година имаше още един подобрен случай в центъра на София. Става дума за стара къща с историческо-архитектурна стойност, която се намира на бул. Скобелев в София, по-известна като Къщата на Шапкарев.
Къщата, която е със старинна архитектура, е паметник на културата и отдавна е в аварийно състояние. Собствениците обаче години наред бездействат за действия по нейното обезопасяване и възстановяване.
Година по-късно не е ясно дали подпалването е умишлено, поръчково за разчиставен на терен, застрахователно събитие или просто инцидент. Факт е, че преди инцидента, нарочно или не, сградата беше занемарена и често се обитаваше от самонастанили се клошари и бездомници. Освен това беше опасна и за преминаващите по тротоара.
Интересно е, че обектът е бил регистриран като архитектурен паметник на културата и район „Триадица“ е правила неуспешни опити за връщането на предишния му статут. Малко след случая тогавашният зам.-кмет на София Тодор Чобанов алармира, че е налице основателно съмнение, че е възможно да става дума за умишлен опит да се разруши старината, за да се избегне реставрирането й, каквито са обществените очаквания и действията, които е предприела Столична община“.
През 2002 г. фирма „ФИМЕН“ ЕООД става собственик на Къщата на Шапкарева на бул. „Скобелев“ №18. Две години по-късно, през 2004 г. статутът на сградата е свален и тя е отписана от списъка с декларираните паметници на културата.
Тогава кметът Фандъкова поиска от министъра на културата спешно да предприеме действия по предоставяне на статут на Къщата на Шапкарева. Подробният план от 2005 предвижда изграждане на 7-етажна сграда на нейно място.
През 2006 година по схемата „пожар за разчистване на терена“ бе опожарен ресторант „Тенекиите“ в Борисовата градина в Лозенец. Собственикът имаше „инвестиционни“ намерения за лъскава жилищна сграда с магазини. Гражданското недоволство обаче спря засторяването на апетитния имот в Борисовата градина.
Случаят с „Царските конюшни“ в София
Интересно е, че това е поредният случай, при който за такъв тежък инцидент, изключително бързо се намира виновен като това винаги е клошар. Подобен е случаят с „Царските конюшни” в София на централните булеварди „Дондуков” и „Васил Левски” през 2018.
Припомняме, че няколко години преди това сградата беше продадена от бившия областен управител Веселин Пенев за близо 700 хиляди лева, което беше счетено за ощетяващо държавата решение. По случая се води съдебно дело, по което подсъдими са Веселин Пенев и Юлия Димитрова – Цекова, лицензиран оценител. Едното обвинение е за сключена неизгодна сделка, като щетата е над 10 милиона лева и е формирана от разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имота. Другото обвинение е за умишлена безстопанственост.
Въпреки, че няма статут на паметник на културата, съгласно приетият през 2015 година ПУП на Столична община е установено, че сградите на „Царските конюшни“ притежават високи исторически качества и е предвидено запазването им. В тази зона не се допуска пристрояване, застрояване и ново строителство, единствено допустимите са дейностите по консервация и реставрация.
Бившите тютюневи складове в Пловдив
През 2016 имаше голям пожар в бившите тютюневи складове в Пловдив, при който изгоряха четири сгради. Изгоряха покривните конструкции и етажите на сградите, остана само фасадите им.
Тогава отново една от версиите за причините за пожара беше, че е причинен от клошари, които са били в изоставените сгради. Но пожарникарите не изключиха и умишлен палеж.
Позовавайки се и на свидетелски показания, тогава говорителят на пловдивската пожарна заяви, че вероятно пожарът в последната запалена сграда е предизвикан умишлено.
Големите бивши тютюневи складове са частна собственост. Те са част от Тютюневия град и са паметник на културата. На собствениците са били издавани предписания, но не били глобявани. Две от сградите са собственост на бизнесмена и бивш почетен консул на Италия в Пловдив Пиетро Луиджи Гиа. Третата има десет собственици.
Очевидци на пожара подозират, че той е умишлено предизвикан с цел по-лесно да бъдат усвоени апетитните за строителство терени.
След всички тези случаи от последните години е крайно време отговорните институции да поемат своята отговорност. Нужно е статутът на подобни ценни и важни паметници на културата да бъде достатъчно добре презициран и защитен от „инциденти“. От друга страна трябва безхаберието на официалните им собственици и апетити към съответните терени да не бъде толерирани и прикривано зад „клошари“.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
