След като през юни управляващите направиха компромис и намалиха ДДС ставката за някои бизнеси от 20 на 9%, сега от КНСБ искат данъкът да бъде намален общо за всички сектори.
Синдикатът настоява данъкът върху доходите на юридическите лица от 10% да се увеличи на 15% (както в момента е при едноличните търговци). Предлагат и повишение на данъка върху доходите на физическите лица.
От синдикат КНСБ организират форум, посветен на реформите в данъчната система у нас. Поканени за участие са финансовият министър Кирил Ананиев, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов, депутати, представители на академичните среди и на социалните партньори.
Предложенията на КНСБ са следните:
- обща ставка от 15 процента за ДДС
- 15 процента за данъка върху доходите на юридическите лица
- 15 процента върху доходите на физическите лица
КНСБ настоява и за въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната работна заплата.
Предложението си от КНСБ мотивират с необходимостта от повече разполагаеми средства у хората с ниски доходи, което ще повиши тяхната покупателна способност. С данъчните изменения се цели още стимулиране на потреблението, по-справедливо съотношение между преките и косвените данъци в държавния бюджет, както и ограничаване на негативния ефект от COVID-кризата.
„Понеже данъците са принуда от държавата, приета от обществото, трябва да бъдат достатъчно високи и достатъчно добре събирани, за да изпълняват своята функция на основни приходи в бюджета, който пък да финансира разходите, които обществото е решило, че има нужда – за сигурност, образование и т.н. В същото време данъците трябва да бъдат достатъчно ниски и прости, за да бъдат хората и фирмите мотивирани да ги плащат, а да не ги избягват. Това е едно от основните противоречия – да намериш баланса в една данъчна система. Балансът в това от кого какво вземаш и на кого го даваш е от съществено значение за усещането за справедливост“, коментира Пламен Димитров.
Според него данъчната система е недокрай добре балансирана, което я прави недостатъчно справедлива.
Формулата на предложението на КНСБ може да бъда изразено с формулата „15% + 15% + 15% + необлагаем минимум“.
Сметките сочат, че хазната ще изгуби малко над четири милиарда и 600 милиона лева от тези промени, но според синдикалните експерти мерките могат да се генерират около четири милиарда лева приходи от въвеждане на допълнителни данъци, например данък от финансовите транзакции, еднократен данък „Богатство“ за 2020 година, дигитален данък и други.
Кой колко ще спечели и колко ще загуби?
- Ако получавате 1000 лв. работна заплата, ще спестите 652 лв. на годишна база в резултат на въвеждането на промените, които синдикатът предлага в прякото облагане на доходите. Според разчетите разходите на всеки човек ще намалеят средно с 334 лв. на година, ако ДДС бъде намалено на 15%. Тези две мерки пък сформират сума от 986 лв. на година, с която човек ще разполага, която от КНСБ определят като „тринадесета заплата“.
„Никой българин няма да пострада от нашата данъчна реформа“, категоричен бе Пламен Димитров.
Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на косвеното облагане с ДДС, смятат от организацията. За да се аргументира дават следния пример:
- Ако получавате 3000 лв. заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният ефект върху хората с високи доходи отново ще бъде положителен.
„Тази данъчна реформа е в подходящото време за предлагане от нас. Една от ключовите политики в държавата са данъците, затова КНСБ се опитва да постави тази тема на дневен ред сега, за да види този, който иска да управлява държавата в следващите 4 години, каква данъчна визия има. Просто искаме да отворим дебат“, отбеляза още Пламен Димитров пред участниците в дискусията.
Намаляване на ДДС-то
През юни парламентът, по предложение на МС, одобри намаляването на ДДС-то за някои сектори. Идеята е бизнесите да се справят по-лесно с последиците от коронавируса.
От 1 юли ДДС-то от 20% става на 9% за ресторантьорските услуги, книгите, бебешките стоки и кетъринг услугите. Мярката е временна и ще остане в сила до края на 2021 година.
Стигна се и до патови ситуации – например, ако си купите баничка за вкъщи, ДДС-то върху нея ще е 20%. По-ниската ставка в размер на 9 на сто ще важи, ако ядете в самото заведение.
Няколко дни по-късно, директно на второ четене, беше гласуван и по-нисък данък добавена стойност за някои алкохолни напитки като бира и вино под предлог, че по този начин ще се помогне на питейните заведения.
Намаляването на данъците обаче не доведе до понижаване на цените. Книгоиздателите например обясниха, че по-ниският данък ще помогне за подобряване на качеството на книгите.
Финансовото министерство не иска по-ниски, а по-високи данъци
Промените в данъчните закони бяха обещани от премиера Бойко Борисов, но не бяха подкрепени нито от финансовия министър – тогава Владислав Горанов, нито от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, нито от депутатите от ГЕРБ.
„Аз самият съм убеден, че пипането на данъците и приходите е абсолютна грешка. Когато Менда и Горанов ми казаха, че това е грешка, го намалихме за ресторантите и хотелите, защото ги затворихме по време на кризата. Техните браншови организации обещаха да има повече приходи, затова поемам отговорността за едно неправилно политическо решение с ясен риск, но се надявам да има приходи. В този бранш работят 300 хиляди българи“, обясни премиерът Борисов.
Все пак депутатите гласуваха набързо в полза на намаляването на данъците. Откъде обаче ще се попълнят липсите в бюджета, не стана ясно.
„Ще намерим тези милиони, които липсват. Има бюджет на приходната агенция, но това не значи, че хората, които стоят до мен и ми казват кое е неправилно, ще ги изгоня или ще споря с тях“, обясни премиерът на 24 май.
Тогава от Финансовото министерство излязоха с разчет, че евентуално намаление на ДДС за определи стоки и услуги може да повиши общата ставка от 20% на 24%, както и да доведе до увеличението на някои преки данъци, за да се компенсират загубите за хазната.
