Има факт, който не се упоменава. Намаляването на бройката на българите не е почнало през 95-а. А през 86-а, в разцвета на Живковската България. През 1985, когато е последното преброяване през социализма, населението е 8 948 649 души. През 89-а, последната година на НРБ, вече е 8 767 308. Минус 200 000. За 4 години.
Това са фактите.
При затворени граници, ергенски данък и стимули за трето дете.
След 1990 темповете леко се засилват, а в днешно време са на нивото от презрелия социализъм. Средно намаляваме с около 50 000 души годишно, например за 2009 данните са за 34 000 по-малко, в последно време БАН излиза със завишени данни, но съпоставими с тези от 85-89-а.
Значи топенето е започнало още в благодатните Живковски времена.
Не ми се види много сериозно във вестникарски текст да намеря причините, но една ми се струва по-важна от другите. Социалното надвива природното, надвива инстинкта.
Колкото е по-несигурно бъдещето на индивида, толкова по е силен размножителният му инстинкт, така е например в Китай, в Африка, в някои части на Азия.
Децата ще направят това, което ние не можахме. Ние живяхме зле, ама децата ще живеят по-хубаво.
За България нещата са малко по-усложнени, но може да се пренесе и върху Запада в модерния му вариант.
В края на социализма индивидът не се чувстваше физически застрашен. Но не виждаше и перспектива. Не виждаше смисъл да се размножава. Нямаше оптимизъм. Затова и социализмът рухна. Не даде хоризонти.
Западът е в сходно положение, при това всичко, дето го обещаваха комунистите, там вече го има (ше).
Германия например също се топи, миналата година за първи път от десетилетия имаше прираст на население, но не за сметка на раждаемост, а заради имигрантите.
Можех да напиша, че Тодор Живков е в основата на топенето на българската нация. И нямаше да е невярно. Живков и комунистите направиха каквото можаха, за да убият перспективата, да направят битието безсмислено.
Но не е достатъчно вярно.
Кризата продължи и след това. Следователно причините са по-дълбоко.
Няма вдъхновяващи идеи.
Имаме по-добри коли, по-хубави телевизори, компютри и телефони във всеки джоб.
Но няма идеи, които движат света напред.
И – децата са по-малко. Факт.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
