население

От години в различни обществени кръгове се появяват най-различни спекулации относно това колко точно на брой сме ние българите. Дали сме останали малко над 5 милиона, 6 милиона или сме над 8 милиона?

Последното, изключително небрежно, преброяване на населението беше през 2021г. и се случи в пиковете на пандемията от Ковид -19. Резултатите от него показаха, че българите наброяваме 6 519 789 души. Но в условията на отворена и модерна Европа, в която може да се пътува и работи безпроблемно, най-вероятно стотици хиляди българи са останали непреброени поради общата европейска трудова и образователна мобилност. Това прави изключително трудно да се преброи къде и колко точно хора живеят. С подобно нещо не биха могли да се правят и администрации много по съвършени и организирани от нашата от нашата.

Тази цифра е невярна, защото много хора останаха непреброени. Една от причините е мощната вътрешна емиграция. Над 100 000 студенти живеят извън родните си места и не са били преброени. Освен тях има поне 500 000 работещи извън родните си места и които нямат актуална регистрация. Те също не са били преброени. Освен това, след пандемията от Ковид-19 много хора живели в чужбина се завърнаха у нас. Да не споменаваме проблемите с електронното преброяване и хакерската атака, която изплаши българите с изтичане на данни. Затова тази цифра от 6 519 789 души е изключително несигурна и по-скоро силно подценена.

Преброяването на НСИ по принцип показва колко човека живеят на територията на страната, а не колко са българите като цяло. Има една друга цифра, която е абсолютно сигурна и това са данните на ЕСГРАОН за издадените български паспорти, които към днешна дата са над 8 300 000. Разбира се, от тях над 200 000 души са трайно установени в съседна Турция, а над 100 000 са на „братята“ македонци.

Въпреки това, тази цифра е много по-близка до реалната. Ако вземем предвид и двете цифри между 8 300 000 и 6 500 000 може да предположим, че българите наброяват около или над 7 000 000 души. Над 75% от тях живеят в градовете, защото по-голяма част от хората искат да живеят близо до училища, болници и развлекателни центрове. Друг проблем е застаряващото население, което  е трайна тенденция не само в България, а в цяла Европа, и която още повече усилва мобилността на хората.

КРАТКА СТАТИСТИКА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО У НАС (СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНИЯТА):

  • 1880 г. – 2 004 919
  • 1887 г. – 3 154 375
  • 1892 г.- 3 310 713
  • 1900 г.- 3 744 283
  • 1905 г.- 4 035 575
  • 1910 г.- 4 337 513
  • 1920 г.- 4 846 971
  • 1926 г.- 5 528 741
  • 1934 г.- 6 077 939
  • 1946 г.- 7 029 349
  • 1956 г.- 7 629 254
  • 1965 г.- 8 227 966
  • 1975 г.- 8 727 771
  • 1985 г.- 8 948 649
  • 1992 г.- 8 487 317
  • 2001 г.- 7 932 984
  • 2011 г.- 7 364 570
  • 2021 г. – 6 520 314

КОЛКО СА РЕГИСТРИРАНИТЕ С ПОСТОЯНЕН АДРЕС В БЪЛГАРИЯ:

Ето и още един любопитен разрез на населението за регистрираните по области хора от данни на ГРАО към 15 –ти юни 2024 г.:

  • в област Благоевград – 387 041 души;
  • в област Бургас – 459 096;
  • област Варна –  513 156;
  • област Велико Търново – 246 943;
  • област Видин –  96 114;
  • област Враца – 180 377;
  • област Габрово – 120 151;
  • област Добрич – 2016 708;
  • област Кърджали – 350 904;
  • област Кюстендил – 150 155;
  • област Ловеч – 138 143;
  • област Монтана –  140 298;
  • област Пазарджик – 290 134;
  • област Перник – 123 576;
  • област Плевен – 276 529;
  • област Пловдив – 738 615;
  • област Разград – 167 311;
  • област Русе – 242 255;
  • област Силистра – 138 533;
  • област Сливен – 221 565;
  • област Смолян – 111 657;
  • област София (Столична) – 1 548 388;
  • област Софийска –  230 918;
  • област Стара Загора – 350 540;
  • област Търговище – 146 221;
  • област Хасково – 283 299;
  • област Шумен – 235 729;
  • област Ямбол – 129 991.
  • общо за страната – 8 249 347 души.

От тази извадка става ясно, че регистрираните в България българи са 8 249 347 души. Разбира се, не би трябвало да се очаква, че някои изобщо е в състояние да преброи точно населението, предвид съвременната степен на мобилност в рамките на ЕС. Но едно е ясно, че цифрите от преброяването не са коректни и не можем да изграждаме различните национални политики, както в сферата на социалните дейности, така и в сферата на образованието и икономиката, само въз основа на преброяването от 2021 година.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук