На снимката: Центърът на Благоевград

От „Скаптопара“ до „Горна Джумая“

Благоевград е разположен в подножието на Рила, на 100 км южно от София по пътя за Солун и Атина. В момента е най-големият град в Югозападна България и областен център.

Това е географският център на Балканите – район, в който от най-дълбока древност има присъствие на цивилизован живот. От VІ-V хилядолетие пр. н.е. са известни няколко праисторически селища в околностите на града: в м. Кайменска чука край Благоевград /кв. Струмско/; м. Каси баня, с. Българчево; местностите Площеко и Гърлешки ниви край с. Дренково, с. Клисура.

Днешният Благоевград е наследник на старото тракийско селище Скаптопара, което ще рече пазарен град. За пръв път под името Горна Джумая /Горен Пазар/ се споменава в документ на Рилския манастир в 1502 г. като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая на Долна Струма.

По време на османското владичество градът бил важна попътна крепост, която пазела пътищата по долината на р. Струма на юг и по р. Брегалница на запад. Тогава в града преобладавало турското население, което се изселва през 1912 година, когато градът е освободен.

Икономически подем

Подем настъпва след Първата световна война с разрастване на тютюнодобива, преработването му и търговията с тютюн и цигари. Построяват се нови тютюнови складове. Развива се дърводобивът и дървопреработването.

Нараства броят на дъскорезниците, които в 1929 г. били 15. В 1924 г. в града е построена керамична фабрика за тухли и керемиди, откриват се и няколко обущарски работилници. За нуждите на населението и предимно за износ в Германия се увеличава отглеждането тютюн, овощни култури и зеленчуци.

Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. Първата по-модерна дървопреработвателна фабрика е построена през 1937 г. Строи се и водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко и  месо. Градът бавно нараства.

През 1950 г. град Горна Джумая е преименуван в Благоевград.

През 1954 г. към него е присъединено близкото с. Грамада, а през 1971  г. – с. Струмско. Така през 70-те г. градът наброява повече от 50 000 души, за да достигне към наши дни 75 000 души.

От занаятчийско-търговски център с тютюнови складове и дървопреработвателни работилници израства като важен промишлен център. Превес над всички промишлени отрасли има традиционното тютюнопреработване – ферментация и производство на цигари. Ферментационният завод от 1954 г. и фабриката за цигари от 1962 г. са обединени в тютюневия комбинат “Пирин”.

Дървопреработвателният завод “Димо Хаджидимов” произвежда главно шперплат. През 1962 г. е пуснат в действие големият памукотекстилен комбинат “Гоце Делчев”.

Един от новите важни отрасли е машиностроенето. Първото предприятие е за високоговорители, микрофони, лингвистични кабинети. След него е построен завод за измервателни инструменти и уреди – единствен в страната.

След това завод за градивни елементи на съобщителната техника и най-новият завод за метални конструкции за радио – електронната промишленост.

Развива се и обувната промишленост. Заводът за обувки по италиански лиценз с наши лицеви телешки кожи произвежда спортни и туристически обувки.

Културно развитие и исторически облик

Значително културно развитие градът бележи през 50-те години, когато се създават Държавният архив, Историческият музей, Ансамбъл “Пирин”. За културния отдих  допринасят съществено изграждането на крайградския парк “Бачиново”, Зоопарка и местния курорт “Бодрост”.

През 1986-87 г. градът се модернизира значително. Изгражда се  новият център на града, възстановен е възрожденско-архитектурният комплекс “Вароша”, построени са нови жилищни, културни, промишлени  и стопански постройки. Днес градът е областен център.

Едно от най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на р. Бистрица, в ската на Рила планина. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани.

Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Махалата се свързва с мюсюлманската част на града посредством три моста, днес разрушени. Има информация, че единият от тях е бил покрит и в него са се намирали множество дюкяни.

Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство – със стопански помещения в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща /Чорбаджигошевата/ и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто  стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.

Църквата „Въведение Богородично“ заема централно място в квартал “Вароша”. Тя е построена на мястото на по-стара, малка църква, към която е имало метох на Рилския манастир и килийно училище. Църквата е национален паметник на културата.

Непоследствено свързан с квартал „Вароша“ е историческият музей. В него е изградена експозиция, която представя историческото развитие на Югозападните български земи от VІІ хилядолетие пр.н.е. до наши дни.

В тази експозиция е поставен и откритият през 2004 г. Самуилов камък /Самуилов надпис/.

Благоевград е университетски град.

В него се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България.

В града има още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!