Джузепе Конте, Марк Рюте, Ангела Меркел, Урсула фон дер Лайен
на снимката: Джузепе Конте, Марк Рюте, Ангела Меркел, Урсула фон дер Лайен

Разговорите в петък за това как ще бъдат разпределени парите в ЕС, стигнаха до задънена улица. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте се възпротиви срещу част от предложенията на колегите си, предава „Ройтерс“.

С пандемията, която забави европейските икономики (най-лошият икономически шок след Втората световна война), лидерите се стремят да постигнат споразумение за план за възстановяване, в размер на 750 млрд. евро и бюджета за следващите 7 години на ЕС.

„Правя това за цяла Европа, това е в интерес и на Испания, и на Италия, които трябва да излязат от тази криза със сила”, каза Рюте пред журналисти в събота.

Много от 27-те лидери, носейки маски заради коронавируса, имат своите искания в преговорите, основавайки се на техните регионални и икономически приоритети.

Холандската позиция обаче подчерта дълбоките различия в блока, на фона на намеренията на Европейската комисия да изтегли милиарди евро кредити от капиталовите пазари.

Фискално консервативните страни като Австрия, Дания и Швеция са категорични, че всеки нов дълг трябва да бъде строго контролиран.

Европейският парламент също трябва да одобри всяко споразумение, до което стигнат европейските лидери.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че вижда път към компромис, като включва финансовите министри на ЕС в мониторинга на нов дълг, а не само Европейската комисия.

Старшият законодател на ЕС Ги Верхофстад чрез Twitter отхвърли участието на финансовите министри, но изрази притеснението си, че парламентът може да бъде маргинализиран.

„Фондът за възстановяване не може да бъде претекст за подкопаване на демокрацията в ЕС“, каза той.

Ново предложение

Лидерите на Франция, Германия, Холандия, Испания, Италия и представители на ЕК разговаряха. В същия формат на времето се обсъждаше гръцкия дълг. Председателят на ЕС Шарл Мишел, който ръководи срещата на върха, разпространи нови предложения, видени от „Ройтерс”, които ще направят опит да разрешат исканията на Холандия.

„В крайна сметка това е пакет и има още много проблеми за решаване. Но предложението за управление, както предлага Мишел, е сериозна стъпка в правилната посока”, каза холандският дипломат.

„Остават много проблеми и дали ще стигнем до сделка ще стане ясно в следващите 24 часа”.

Колко точно ще бъде новият бюджет на ЕС и каква част от  него ще се използва за безвъзмездно финансиране за реформи, дали ще се увеличат вноските на държавите членки, ще получават ли пари държавите, които не спазват демократичните принципи и върховенството на закона, все още не е решено.

Висш дипломат каза, че „Основният въпрос е дали можем да се фокусираме върху другите проблеми. Тепърва ще има дискусия относно новия механизъм за контрол на правовата държава”.

Унгария, подкрепена от своя евроскептичен, националистически съюзник Полша, заплаши, че ще наложи вето на целия пакет на новия механизъм.

Друго ново предложение е вместо 500 млрд. евро, безвъзмездните средства във фонд за възстановяване (на обща стойност 750 млрд.) ще бъдат 450 млрд.

Предвижда се „аварийната спирачка” при изплащане на средства, за да се успокоят държавите, които са против даването на безвъзмездни пари, а предпочитат да се дават заеми на най-тежко пострадалите от кризата държави.

Предложенията също така биха увеличили отстъпките за многогодишния бюджет на ЕС за Австрия, Дания и Швеция.

„Ние не сме в края на преговорите, но това поне дава основа за преговори“, каза втори дипломат от ЕС.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!