Лозан Панов
На снимката: председателят на ВКС Лозан Панов

Днес на конференция, организирана от Върховния касационен съд, председателят на ВКС Лозан Панов, в присъствието на Робърт Спано – заместник-председател на Европейския съд по правата на човека, българският съдия в Европейския съд по правата на човека г-н Йонко Грозев и съдии, разви своите тези за състоянието на българската съдебна система.

В своята реч, Лозан Панов защити работата на българските съдии и обвини прокуратурата, и в частност главния прокурор, за оказване на неправомерен натиск върху съда.

Ето и цялата реч на Лозан Панов:

Уважаеми г-н Спано, драги г-н Грозев, дами и господа съдии,

По повод 30-годишнината от падането на комунистическия режим, „Отворено общество“ обяви данните от свое проучване, според което половината българи смятат, че демокрацията и върховенството на закона са под заплаха от пълзяща автокрация. В този смисъл разговорът ни по темата „Независимост на съда“ е жизнено необходим, защото независимостта на съдебната власт обезпечава върховенство на закона, а съдиите в най-голяма степен са натоварени с отговорността да бъдат негов гарант.

Правовият ред на всяка една демократична държава изключва възможността субектите, които създават правилата, да осъществяват контрол върху тяхното спазване. Времето, в което това е било възможно все още не е толкова далеч в миналото и именно липсата на демократични традиции у нас, увеличава опасността от неговото реставриране – процес, който се наблюдава и в други посткомунистически страни в Източна Европа.

В такъв случай възниква логичният въпрос възможно ли е да се въртим в кръг? Според изследователи, ако човек се движи със завързани очи и няма външни ориентири, то той е склонен да се движи в кръг. Кръгообразните маршрути на движещия се без ориентир се дължат на постоянно променящото се у него чувство за „право напред“. С всяка стъпка настъпва малко отклонение в когнитивната представа на ходещия за права посока и тези отклонения се натрупват, за да изпратят индивида във все по-малки и по-малки кръгове на движение. Това постоянно отклоняване не се случва когато са налични външни ориентири, защото те позволяват на ходещия често да „рестартира“ усещането си за посока.

Привърженик съм на тезата, че с оглед състоянието на медиите ни и липсата на силна опозиция, обществото ни се движи със завързани очи и все повече губи своята посока. Съдът остава единственият ориентир за посоката „право напред“, в която трябва да се движим. По тази причина най-напред е необходимо да се погрижим да обясним на гражданите нашата значимост. Нуждаем се от силно лидерство в съдебната система и ангажираност, защото защитата ни от неправомерни посегателства не е задача на някой друг, а на нас самите. Ако ние се ограничим единствено до позоваването на абстрактни, макар и важни принципи, отнасящи се до конституционната значимост на независимата съдебна власт, едва ли ще бъдем чути. Напоследък все по-често ставаме свидетели на безпринципно критикуване на актовете на съда, което се изразява в лични нападки срещу магистрати. Опитите да бъдат дискредитирани колеги-безупречни професионалисти, не е индивидуален проблем, защото увреждането на тяхната репутация касае доверието в цялата съдебна система. Наложително е да бъде изграден ефективен механизъм за противодействие на всяка форма на неправомерно въздействие върху съда, без оглед източника и съответно да бъдат предприети адекватни мерки за преодоляване на констатирани слабости при изпълнение на длъжността.

Така например в нашата свръх консервативна система се възприема схващането, че съдът говори само чрез своите актове. Наричам го архаично, защото не смятам, че си заслужава да се защитава някакъв принцип заради самия него. Правото трябва да регулира реалните обществени отношения, а животът е по-силен от всяка правна конструкция. Заради критично ниското доверие в правораздаването ни, ние се ползваме с ограничена обществена подкрепа и затова единствено неговото увеличаването е онова, което би опазило системата от разруха. Реалността показва, че пропастта от недоверие, която ни дели от гражданите, изключително умело се използва от цинични политически играчи, за да атакуват още по-настървено съда като целта им е окончателно да изгорят мостовете ни с онези, които сме призвани да опазим от произвол. Няма друг начин да бъде обезсилена една безпринципна критика към съда, освен чрез адекватно разясняване на съображенията на състава, защото много често информацията, което излиза в публичното пространство е или едностранна, или изобщо не отговаря на фактите и истината. Подобно представяне няма как да не създаде една изкривена представа за реалността, а незнанието само по себе си провокира недоверие. Разбира се далеч съм от мисълта, че съдиите трябва да разясняват публично всеки свой акт, но има моменти когато подобна реакция е необходима, защото непремерените изявления на представители на други власти е заплаха за справедливостта в процеса, тъй като неминуемо ще даде отражение върху актовете на съдии в бъдеще време и върху тяхното процесуално поведение.

Справедливият процес е в същината на върховенството на правото. Съдът трябва да бъде независим от всички институции, включително и от прокуратурата, която излъчва една от страните в процеса. За съжаление прокуратурата придоби власт над съда, което е абсурдно в една демократична държава. Затова считам, че основните заплахи за независимостта на съда идват от самата съдебна система, а именно – от прокуратурата, и в частност от главния прокурор. Главният прокурор разполага с мощен набор от инструменти за тормоз на съдиите, към които няма симпатии. Днес съдиите не изпитват толкова страх от политиците, колкото от главния прокурор. Този страх се обуславя от обоснованите съмнения относно справедливостта на процеса, ако на даден съдия му бъде повдигнато обвинение или пък негови близки бъдат подложени на институционално преследване. Наказателната репресия у нас – това са кръвоносните съдове на властта. За съжаление някои колеги реагират на натиска от страна на прокуратурата с прекомерна солидарност, която граничи с безотговорност.

Прокуратурата винаги е вървяла с победителите. За управляващите тя е инструмент, за управляваните – бухалка. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт, но въпреки това при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост. В редица напреднали държави прокуратурата е част от изпълнителната власт, но функционира добре. В други държави прокуратурата е независима институция извън съдебната власт и също функционира добре. У нас прокуратурата е в съдебната власт и е зависима само от главния прокурор. А той от своя страна, не зависи от никого.

Правителството непрестанно плаща обезщетения за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург. С течение на времето прокуратурата неформално се сдоби и със законодателна инициатива. Така прокуратурата се инфилтрира във всички власти. Независимостта на прокуратурата – по начина, по който е регламентирана в законодателството, се превърна във всевластие. В последно време, дори и за най-непредубедения възникват основателни съмнения, че партиите получават „разрешение“ от главния прокурор за свои действия.

Избирателното преследване на определени магистрати чрез дисциплинарни производства или необективно атестиране е също част от опитите да се направи послушен съда. Повечето от тях се характеризират най-вече с двойното прилагане на възприети стандарти, в зависимост от съдията, който се наказва или атестира. Посредствеността на съдията е също не по-малка опасност за неговата независимост, защото магистрат, който не е уверен в своите качества, по правило е уязвим.

Трябва да си признаем, че користта е друг изключително важен елемент от личностната характеристика на един магистрат, която държи съвестта на съдията в плен. Борбата с това явление изисква в системата да се създаде онази среда, която да го лиши от условията, в които може да съществува. Членството на действащи магистрати в тайни организации, заклели се във вярност към съсловието, също рефлектира върху тяхната независимост.

Накрая бих искал да кажа няколко думи за ролята на Съдийската колегия към ВСС, чието задължение да защитава независимостта на съдебната власт е конституционно установено. За съжаление не липсват примери за абдикирането и от това нейно задължение. Причината е в голямото политическо влияние и в начина, по който е структурирана колегията, която е поставена в сериозна зависимост от останалите власти още на законодателно ниво.

Моят призив към всички колеги е да бъдем по-активни в процесите, които засягат правораздаването. Пълзящите процеси в другите две власти застрашават най-вече съдебната власт, която е и най-уязвимата. Ако неглижираме опасностите, има риск системата да рухне, а заедно с нея – и държавата. Управляващите, уважаеми колеги, които и да са те, са временни, за нас най-важното е държавността да остане

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!