пречиствателната
Раденко сбъдна една своя мечта.

Може ли предприемачеството да вдъхне нов живот на общности в нужда? Ако съдим по постигнатото от участниците в предприемаческата програма на Фондация „Америка за България“ Бизнес академия за стартиращи предприемачи – BASE, изгледите са обещаващи. За четири години програмата е помогнала на десетки хора в Средногорието, Враца, Плевен, Ловеч и Смолян да започнат или развият бизнеса си. Програмата свързва прохождащите предприемачи директно с опитни хора от бизнеса с цел да е максимално практична и полезна.

Сред 30-те участници в пилотното издание на програмата в Смолян през 2020 година има много българи, живели в чужбина и завърнали се с желание да помагат на своите общности. Тук ще ви запознаем с Раденко Велинов, майстор дърводелец с амбициозна визия за родното си място.

Родопското село Смилян е познато най-вече заради смилянския фасул – вид боб с характерен маслен вкус и бяло или пъстро оцветяване, който расте само по горното поречие на река Арда. От години

смилянската боб чорба

е част от менюто в механи и ресторанти, а отскоро последователите на боба са и във висшата кухня. И неслучайно – смилянският фасул има неподправен вкус и е сред малкото български храни със защитено наименование и собствен фестивал и музей.

Раденко Велинов е горд от кулинарната слава на родното си място, но желае да покаже, че богатствата на Смилян и района са далеч по-многобройни.

Всички легенди за възникването на родопския регион имат общо начало – Родопа планина някога била девойка с безмерна красота. Различни са версиите за съдбата ѝ, но до една свършват еднакво: планината наследила красотата и способността ѝ да дарява живот. Може би затова там виреят толкова добре бобът и други култури. Като прибавим към това мек климат, кристалночист въздух, слънчеви долини, прохладни гори и изобилни източници на питейна вода като река Арда, едва ли е учудващо, че случайно преминаващите през вековете често се превръщали в заселници.

Неизменно новодошлите носели със себе си своите традиции и занаяти и ги развивали в новия си дом.

Раденко е закърмен с това наследство и повече от всичко желае да го съхрани. Самият той е майстор занаятчия и мечтата му е да съживи традиционните професии в Смилян. За целта преди две години купува сградата на старата пречиствателна станция в селото с намерение да я реставрира и превърне в център за занаяти и изкуства. В центъра ще има изложбено пространство и работилници, в които творци ще развиват своите занаяти и ще ги споделят с ценители и желаещи да учат.

„Пречиствателната“ навремето обслужва

предприятието за преработка на картофи в Смилян. От много години обаче тъне в руини. Раденко има емоционална връзка с мястото. Израснал е в къща точно над него и го свърза със своето детство. Тишината, обгърнала изоставената и изтърбушена постройка днес, е подходяща метафора за икономическото състояние на целия регион.

Решението му да възстанови мястото обаче не е подтикнато само от носталгични подбуди. Раденко желае да събуди икономическото сърце на Смилян, вдъхвайки му нов, по-устойчив ритъм. Визията му е от символ на разруха и бивша промишлена слава, „Пречиствателната“ да се превърне в

средище на артисти и занаятчии,

които си сътрудничат, създават малки бизнеси, привличат туризъм и допринасят за местната икономика. Целта на Раденко е „Пречиствателната“ да помогне за съхраняването и популяризирането на традиционни професии и занаяти като финото дървообработване, тъкачеството, кожарството, металообработването и грънчарството.

Без промяна ще остане само името: „Пречиствателната“. И не само защото така е позната сред местните. Според Раденко „да се занимаваш с изкуство и занаят е вид пречистване – на емоционално и духовно ниво“.

Тази визия успява да привлече значителна подкрепа – както от местни хора, така и от многото чужденци, живеещи в района. С общи усилия съмишлениците сменят покрива на сградата и започват да ремонтират интериора. Местна адвокатка подготвя административните документи за сградата безвъзмездно. Приятели и семейство се включват с идеи, дарения и труд. Бизнес академия за стартиращи предприемачи помага на Раденко да определи потенциални източници на приходи и

да изготви устойчив бизнес план.

Кийт Холстед, пенсиониран учител и видеооператор от Англия и настоящ жител на Смилян, прави кратко видео за завръщането на „Пречиствателната“ към живот и поддържа Фейсбук група, посветена на проекта. „Разбирам каква е визията на Раденко и аз самият бих искал Смилян да привлече хора с идеи, които да стартират малки бизнеси“, казва той.

Джон Паркър е художник от Лондон и основател на арт колектива „Родопис“ – група артисти и занаятчии от Централните Родопи. Джон помага на Раденко при подмяната на покрива и

продължава да подкрепя „Пречиствателната“

с идеи и време, защото вярва, че е „истински стойностен проект в полза на общността, от който биха спечелили много местни хора. Регионът се нуждае от място, което да обедини част от таланта и уменията на хората, избрали да живеят тук.“

Местните творци с интерес да развиват дейността си в „Пречиствателната“ са немалко. Сред тях са Мариана Баракчиева и Симон Родер от Nanka Creative, малък семеен бизнес за ръчно изработени дрехи и дървени аксесоари; майстор на изделия от духано стъкло; група художници; тъкачка; занаятчия кожар и производител на мебели и декоративни изделия от метал. Освен пространство за развитие на дейността им и общи проекти „Пречиствателната“ ще предостави на творците възможност да споделят своето изкуство чрез демонстрации, изложби, арт резиденции и обучения.

Идеята за център за изкуства и занаяти е вдъхновена от

осемгодишния опит на Раденко

в мебелни студиа и ателиета за дървообработка в Шотландия, страна с дълги традиции и специално отношение към занаятчийството. Дървообработването там е уважавана професия, а конкуренцията за стажове и обучения в добрите шотландски студия е огромна – стотици младежи от цял свят кандидатстват за няколко десетки стажантски места всяка година.

Раденко учи от най-добрите дизайнери на мебели и майстори дърводелци – имена като Ангъс Рос, Пол Бъргиъс, Лео Норис и Макс МакКенс. При тях се запознава с традиционни техники за дървообработка, съвременни тенденции в занаята и принципите на устойчивото дървообработване. Разбира и „какво удовлетворение ти носи да направиш от парче дърво нещо практично и естетическо“, което ще се използва от няколко поколения.

По собствените му думи Раденко заминава за Шотландия „без никакъв опит, само с гол мерак“. Завършил е горско стопанство в България и е работил като озеленител и помощник дърводелец в САЩ. Но шотландските майстори разпознават потенциал отдалеч.

„Веднага се виждаше калибъра му“,

казва Пол Бъргиъс, собственик на Black Dog Timber, основен учител и впоследствие близък приятел на Раденко.

Способностите, трудолюбието и скромността на Раденко му отварят много врати в Шотландия и бързо превръщат работодатели и клиенти в приятели. На партито по случай изпращането му за България присъства елитът на мебелната индустрия в Шотландия, според описанието на Пол. Дизайнерът и майстор дърводелец Лео Норис подкрепя Раденко в Шотландия с обучение и напътствия, а след заминаването му прави дарение от 1000 лири за „Пречиствателната“.

Пол разказва за емоционалната реакция на клиентка, за която Раденко изработва дървена ракла за завивки. „Беше семпла вещ, но много красиво направена“, казва Пол.

Клиентката се просълзява,

когато вижда раклата за първи път – развълнувана, че ще остави на децата и внуците си нещо толкова красиво и трайно.

Подобни реакции смущават скромен човек като Раденко, но и го мотивират да се захване с проект като „Пречиствателната“.

„Наблюдавах с каква почит и внимание се ползват занаятите и изкуствата в Шотландия, колко организирани и задружни са шотландските творци. Така се появи желанието да донеса тези положителни впечатления и опит в България“, споделя той.

Пол е убеден, че „Пречиствателната“ ще пожъне успех, защото „Раденко се отдава напълно на работата, която трябва да свърши, което в днешно време е много рядко.“ Лео отбелязва, че „Раденко не се плаши от големи проекти. Той просто върви напред, стъпка по стъпка.“

Въпреки свършеното дотук и факта, че Раденко влага всичко, което печели в проекта, за да продължи работата, ще са нужни значителни инвестиции. За момента техният източник е неясен.

Това не обезкуражава Раденко обаче. Той върви напред, стъпка по стъпка – с измазване на

една работилница в „Пречиствателната“ днес,

утре на друга – докато не осъществи мечтата си.

А в тази мечта „Пречиствателната“ вече не е строителен обект, от който на места се лющят парчета стара мазилка и прозират тухлени стени. Тя е място, одухотворено от съзидателния пулс на творчеството.

Във визията на Раденко Смилян и регионът са се превърнали в магнит за творци и хора с идеи за бизнеси с неконсуматорска философия и устойчиви практики, традиционните занаяти и изкуства отново са на почит, а посетителите, ценящи майсторството, красивата природа и вкусната храна – многобройни.

Стъпка по стъпка, методично, с майсторлък, Раденко извая от мечтата реалност.

Преди по-малко то месец бе и откриването на „Пречиствателната“. Присъстваха десетки поддръжници и приятели на проекта, представители на местната общност, гости, а световноизвестната изпълнителка на народни песни

Валя Балканска и именитият гайдар Петър Янев

прекъснаха турнето си в страната, за да пожелаят на „Пречиствателната“ и Раденко „На добър час!“ със специално изпълнение.

Посланието на Валя Балканска към присъстващите беше: „Нека подкрепяме младите и работливите. Раденко беше в чужбина, работи, успя и се върна в България, за да направи нещо смислено за страната си. Той заслужава дълбокото ни уважение.“

В „Пречиствателната“ ви очакват занаятчийски работилници, споделено работно пространство, фантастична тераса за отдих, йога, кино или среща с нови приятели (на чай с родопски билки, много ясно), както и ненадминатото гостоприемство на домакина – Раденко и неговото семейство.

Като пазител на българските традиции, през януари 2022 година Раденко Велинов бе удостоен с приза „Достоен българин“.

Открийте богатствата на Смилян и вие. Селото се намира на 100 км южно от Пловдив и на 20 км от гръцката граница, Пампорово е на 40 минути път с кола. Живописните маршрути и тайнствени пещери ще впечатлят любителите на дивото, а семействата ще открият прекрасни кътчета за отдих и

пикник по поречието на Арда.

За да изследвате културното и историческо наследство на региона, ще трябва да поостанете – или да посетите Смилян отново. А че ще се завърнете, един път посетили го – също не се съмняваме.

Още любопитни новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук