Илиян Василев
На снимката: адв. Илиян Василев

Днес адвокатът Илиян Василев, защтаващ Атанас Бобоков, разпространи откритото си писмо до медиите, в което повдига въпроси за нашите специализирани съд и прокуратура. Според него в тях правото често отстъпва на целесъобразността.

Братя Бобокови са сред обвинените за участие в престъпна схема за преработване на боклук.

Ето и пълният текст на обръщението на адвокат Василев:

„С настоящето писмо правя нещо, което никога не съм си представял за възможно, тъй като убедено съм изповядвал принципа, че съдебните дела следва да се коментират в съдебните зали, а не по страниците, пред камерите или микрофоните на медиите. Правя го по една единствена причина. Когато човек навлезе във възрастта на лошите болести и проумее, че вратата за оттатък не е толкова далеч, с всеки изминал ден осъзнава пълното безсмислие да се съобразява с норми и принципи, които макар по своята същина да са правилни и морални, в нашето общество се използват от властимащите за удобен параван, зад който прикриват истинската същност на своите действия. В тази ситуация да мълчиш, означава да предаваш себе си, децата си и тяхното бъдеще. Тези, които ме познават, знаят, че никога и пред никого не съм мълчал, сега търся начин да ме чуят повече хора. Правя го чрез всички медии, а не през интервюта с конкретни журналисти, защото не искам да бъда упрекван, че уж обслужвам политически, криминални или бизнес интереси.

Конкретен повод да напиша това писмо е делото и обвиненията срещу братя Бобокови и конкретно задържането на господин Атанас Бобоков. Имам пълното основание да твърдя, че това дело по много страшен начин разкрива горчивата истина, че органите на българското специализирано правораздаване настъпателно и целенасочено започват да разрушават устоите на стопанския живот и свободната инициатива, посягайки без всякакви доказателства на светъл бизнес, развивал се в продължение на десетилетия пред очите на цялото общество, бизнес, който дава реален продукт на световно ниво, бизнес, който дава препитание на хиляди хора и който осигурява реални постъпления в държавния бюджет. По някакъв безумен начин този бизнес се пришива с бели конци към реалния проблем с купчините боклук, които през миналата година покриха страната и с които дружествата от групата „Монбат“ нямат нищо общо. Никой от така наречените специализирани съд и прокуратура не желае да прочете делото, да го прочете не отгоре-отгоре и на пръв поглед, а да го прочете истински. За пореден път е достатъчно началниците им да кажат какво трябва да е решението и те покорно го изпълняват.

Провокиран съм от извънредната активност на медиите по повод съдбата на един футболен клуб. От сутрин до вечер светила на правната наука говориха, спориха, променяха становищата си. Сега, когато става дума не за спортно дружество, в което като в яма са потъвали стотици милиони, а за крупни индустриалци, които са създавали реални блага, а не фалшиви илюзии, всички светила мълчат. Сакън да не обидят прокуратурата.

Всички отговорни фактори в държавата мълчат. Сакън да не накърнят независимостта на съдебната власт. Независимостта като поредния удобен параван.

Хора, граждани!

Съдебната власт не е и не трябва да е безконтролно независима така, както ви убеждават

Тя следва да е независима от останалите власти, но не е независима от законите и от интересите на обществото. Сега, зад паравана на тази независимост, незаконно, безконтролно, спецпрокурори и спецсъдии следват сляпо спуснатите им разпореждания и мачкат човешки съдби, а вече посягат и на светлия бизнес. Досега с момчетата с прякорите беше лесно. Там каквото и да се случваше по делата, всичко уж беше в интерес на обществото. Сега вече откровено се рушат икономическите основи на това общество. И отново всички мълчат. Гражданите, защото нямат информация, бизнесмените, защото не се отнася за тях, политиците, защото така им изнася. Спомнете си думите на онзи немски поет: „Когато идваха за другите, аз не протестирах, защото не ме засягаше, когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да протестира“. Най-лесно е да се каже аз мълчах, защото не знаех. Затова искам да покажа конкретната истина за делото на братя Бобокови.

В приложение към това писмо огласявам прокурорското постановление, съдържащо обвинението срещу г-н Атанас Бобоков, огласявам своята жалба срещу задържането му, защото там съм систематизирал аргументите си, когато получа съдебния протокол, ще оглася и него. Нека всички, които се интересуват от истината, със собствените си очи да видят как през 21-ви век, в държава от ЕС, специализираните прокуратура и съд арестуват невинен човек и унищожават законен бизнес.

Бобоков, задържане
Постановлението за задържане на Атанас Бобоков. личните данни са прикрити.

Когато го видите с очите си, вече не слушайте и не питайте мен. Аз съм пристрастен, получил съм хонорар, любимец съм на ъндърграунда, едновременно съм адвокат на мафията, камората и ндрагетата, на китайските триади и японската якудза, на колумбийските картели, на Бен Ладен и, да си остане между нас, на радикалното крило на Трънската пионерска организация и Пернишките сдружени средношколци (на вниманието на ДАНС, не ги търсете, това е шега!), братовчед съм на Сатаната (Здравейте, Пик!).

Но питайте и чуйте професорите по право, питайте и чуйте авторите на учебници, питайте безспорните авторитети в наказателното право, които не са на мафията и не са роднини на Сатаната, питайте и звездите от експертния съвет на главния прокурор. Може би, както намираха мотивация да коментират футболни клубове или да правят инициативни комитети за подкрепа на избора на този и онзи, ще изразят компетентно мнение. Питайте ги не за конкретното дело, питайте ги по принцип – може ли човек да се задържа по такова обвинение, в което дори не е посочено какво конкретно е извършил, питайте ги може ли съдът да задържа някого под стража само защото прокуратурата го е посочила, да задържа защото само отгоре-отгоре на пръв поглед изглеждало, че някой бил извършил нещо. Питайте ги и настоявайте за отговор.

Защото, ако не питате сега, след време, когато и вас арестуват, вече няма да има кой да попита

И не се страхувайте, че като питате и търсите отговор, ще накърните независимостта на съдебната власт.

В сградата на специализираните съд и прокуратурата независимост никога не е имало. Преобладаващата част от работещите в тази сграда отдавна са загубили идентичност, забравили са, че са юристи и магистрати, и са се превърнали в оръдия на чужда воля. Ако някой се опита да отстоява собствено мнение, бързо му решават „ситуативния проблем“. Ако не вярвате, елате и вижте. Ще видите началници, които стоят до среднощ – да не би някой да „сгреши“ и да реши делото по собствено убеждение, ще видите съдии и прокурори, които в коридорите шушукат едно, а в залите говорят друго, без сами да си вярват, ще чуете прокурорски речи и съдийски мотиви, от които биха се срамували дори студенти от първи курс.

Разбира се, ще видите и адвокати, които с ибрици в ръце обслужват „системата „, плетат интриги, взимат пари и после ги връщат. Да, Вие не знаете тези неща и не сте длъжни да ги знаете. Повечето от „дръжките за микрофони“ ги знаят, но не ги казват. За тях е важно да следват правата линия на поведение, успоредна на линията, зададена от силните на деня. А тази линия е толкова права, че отдавна е образувала омагьосан кръг, от който няма излизане.

Не виждате ли и не разбирате ли, че тази територия, която три-четири пъти в годината се бием в гърдите да наричаме Родина, вече се е превърнала в място, което и бежанците заобикалят отдалеч, а дори коронавирусът не смее да посети (простете за нетактичната шега). Забравихте ли момчето, което се запали и изгоря на центъра на един от най-хубавите български градове. Сега крайбрежието на този град е покрито с мръсотия, скъпите му булеварди пропадат при всеки дъжд, а властниците му имат 110 процента рейтинг.

Това ли е Родината, която искате да оставите на децата си?

Мълчете си, изборът е Ваш. Но когато Вие, гражданите, си мълчите, се чува само гласът на платените агитки. Сега издигат картончетата с надписи „Прокурорът е радост“, след време ВАШИТЕ деца ще носят плакатите с надписи „Свободата е робство“.

А на великите специализирани началници и техните послушници, които вече са толкова високо, че едва ли биха ми обърнали внимание, освен ако не им наредят да ме „сготвят“, искам да кажа: Сега сте се устремили по стълбата нагоре, по стъпалата мачкате човешки съдби и унищожавате реални икономически субекти, които дават на хората хляб, а не като Вас зрелища. Рано или късно ще тръгнете по същите стъпала надолу и там отново ще минете покрай същите хора, които сега прегазвате. Дано да са Ви запомнили с добро.

Р.S. Изразената позиция е лична и по никакъв начин не ангажира братя Бобокови, както и останалите ми клиенти по други дела. Не искам към позицията ми да се присламчват политици, адвокати политикани и сенчести бизнесмени. И моля приятелите си, особено колегите юристи, когато прочетат това, да не ми изпращат емотикони с усмивки и вдигнати палци, а ясно и открито, с имената си, да изразят открита за обществото позиция. Останалото е мълчание.“

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!