С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите училища в България. Нейното 11-о издание беше представено днес в Министерството на образованието и науката (МОН).
„Интегрирането на висшите училища ще бъде засилено. Има програми за съвместно ползване на преподаватели и материални бази, за да се сформира истински консорциуми от висши училища, които да работят заедно. Един качествен университет ще се докаже, че е такъв и за кандидат-студентите, когато влезе в европейското образователно пространство.“ Това заяви министърът на образованието проф. Николай Денков на брифинг пред медиите.
По думите на просветния министър, една добра практика е кооперирането на висшите училища със средните училища и тази практика ще бъде стимулирана.
Той уточни, че българските училища са много отворени на входа, но накрая завършват около половината от започналите първи курс.
„Българските студенти се реализират успешно по света. Митът, че българското висше образование е на ниско ниво трябва да бъде премахнат от публичното говорене, обединяването и преструктурирането на висшите училища ще продължи“, поясни министър Николай Денков.
Софийският университет, Пловдивският университет и УНСС са трите най-големи ВУЗ-а у нас
Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници.
13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“. Най-масовото професионално направление все още е „Икономика“. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намаля значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишаване на привлекателността на учителската професия вече дават резултат
През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили – с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ – с 10%. През годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ – с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления – между 17% и 20%.
Доходи и научни публикации
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.
Данните от Рейтинговата система показват повишаване на броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 – с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.
Класация на висшите училища
В стандартизираните класации за 2021 г. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири направления, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В осем професионални направления класациите се оглавяват от университети извън столицата, а в три професионални направления – от частни висши училища.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
