Зорница Славова
на снимката: Икономистът от ИПИ Зорница Славова
Зорница Славова е старши икономист в Института за пазарна икономика.
Тя се занимава с теми като конкуренция, макроикономика, социална политика и пазар на труда, образование и обществени поръчки.

 

Г-жо Славова, моделът на финансиране на висшето образование в момента е такъв, че данъкоплатците плащат за обучението на студентите, много голяма част от които след завършването си заминават в чужбина, а българските граждани не си получават обратно инвестицията. Справедливо ли се това според Вас и как би се приело предложението след завършването си студентите задължително да работят определен период от време в България за да се отплатят за образованието си?

Моделът засега е такъв и в него няма условност, така че дали е справедливо или не, всъщност по същество не можем да говорим, защото реално не са поставени никакви условия пред студентите.

Друг е въпросът има ли работа и какво е качеството на това образование – дали те отиват да работят по специалността си и според реализацията, или пък отиват да работят нископлатена работа, при която няма нужда изобщо от висше образование.

Всъщност данните за висшето образование и реализацията на висшистите дори и за процента на завършилите висшисти, показват, че по-скоро имаме проблем с качеството на образованието.

То е безсмислено изобщо това образование, да не говорим, че после те отиват в чужбина може би без изобщо да ползват това образование, защото то не им носи никакви знания и никакви практически умения.

Така че там е по-скоро разковничето. Понякога се използва висшето образование, предвид и проблемите, които има в качеството, като едно продължаване въобще на обучението на човека, по време на което той за сравнително малко пари може да продължи да учи, но да не си търси работа.

Субсидира е и студенсткият начин на живот, за който не се изискват много средства, нито пък знания, за да се завърши каквото и да е висше образование.

Това го видяхме и от последните данни на Софийския университет, който дори като най-реномирания университет не успя да запълни бройката.

А как Вие гледате на възможността студентите да бъдат задължени да работят известно време в България след завършването си по специалността си?

Ами то обикновено няма работа по специалността, защото в България има много университети спрямо населението и предвид, че финансирането е такова, че всеки университет иска да отваря нови и нови специалности и да привлича нови студенти без регионално изобщо да има нужда или дори историята на университета да не предполага, че там може да има такава специалност, стимулите са объркани.

Финансирането на университетите не е обвързано с реализацията и с качеството. В такъв случай не можем да очакваме студентите да са адекватни на пазара на труда. В момента висшето образование става само по себе си самоцел, а не за да осигури заетост на студентите.

Така че това с реализацията да работят по специалността си е неизпълнимо условие. Въпреки че звучи на някои като хипотеза, то е неизпълнимо по сегашния модел.

Ако се въведе действително правилото, което беше измислено и в стратегията – финансирането да е според реализацията – тогава специалностите повече биха се приближили до пазара на труда и тогава би могло да се говори по тази тема.

А как според Вас би се приел и ефективен ли е английският модел на финансиране на висшето образование, според който всеки студент тегли заем за образованието си, а след завършването си трябва да го върне?

Като имаме предвид, че в момента висшето образование наистина е самоцел и реализацията е много ниска, то по-скоро дава някакво чувство за отговорност на студентите, защото в момента нито те, нито университетите, никой няма стимул да се получи едно качествено образование.

По данни на рейтинговата система на висшите училища, която се поддържа от МОН много висшисти работят на места, които не изискват висше образование изобщо, да не говорим за тяхната специалност.

Ако има например стипендия за успех, може би по-отговорно биха се харчили парите на данъкоплатците.

Да разбираме ли, че според Вас част от финансирането трябва да бъде пренасочено към студентите под формата на стипендии?

Не, това е вариант примерно за някой, който няма възможност да изтегли такъв заем и да го връща, но пък наистина има желание призвание да учи и работи дадено нещо. Т.е. да се награждава старанието дори.

Къде има най-голяма съпротива според Вас спрямо реформите, които са толкова необходими във висшето образование и кой ще загуби ако те бъдат направени?

Университетите ще загубят със сигурност. А абсолютно никой няма стимул да прави тези реформи.

Първо политиците, тъй като системата е огромна, те не искат да я разбутват, предвид че те гледат малко или много в 4-годишен период напред – колкото им е мандатът. Те нямат нужда да правят реформа.

Както видяхме, бяха приети стратегия и план за реформа в правилната посока и през следващите години всъщност с различни отстъпки все едно се унищожи тази реформа. Имам предвид точно финансирането според реализацията.

Студентите също нямат стимул. На някои им излиза безплатно или поне по-евтино да отидат в по-голям град като София, Пловдив или Варна, да учат и да работят междувременно примерно в хотелиерството или ресторантьорството, но да са записани.

Университетите пък нямат никакъв стимул да увеличават качеството, а само броя на студентите. Така че абсолютно никой няма всъщност стимул за реформа. Точно това е проблемът и затова е такова състоянието на висшето образование.

Данъкоплатците пък не са организирана група, така че да могат да изразят факта, че са ощетени.

Т.е. според Вас университетите се превръщат в бизнес по-скоро, отколкото в образователни институции?

Да, точно така се получава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!