Днес в столицата на Беларус Минск започва тридневно заседание на Св. Синод на Московска патриаршия.
След срещата се очаква Руската православна църква /РПЦ/ да съобщи позицията си за решението на Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия да открие своя ставропигия в Киев и да свали анатемите от предстоятелите на двете неканонични църкви в Украйна.
„Надявам се, че Православната църква ще намери в себе си сили да преодолее тези кризисни явления, които съществуват сега, и да запази своето единство“, каза снощи при пристигането си в Минск Московският патриарх Кирил.
Ден преди това Украинската православна църква (МП) беше наречена с друго име – „Руска православна църква в Украйна“.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков съобщи, че „Владимир Путин е обсъдил с постоянните членове на Съвета за безопасност на Русия въпроси от вътрешната и външна политика, в това число и ситуацията около Руската православна църква в Украйна“.
„Говори се за положението на РПЦ в Украйна след взетото от синода на Константинополската патриаршия решение за предоставяне на автокефалия на църквата в Украйна, отмяната на грамотата от 1686 г. за преминаване на Киевска митрополия под юрисдикцията на Московска патриаршия и заявлението за възстановяване на ставропигията на Вселенския патриарх в Киев“, каза още той.
Припомняме, че на 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия съобщи, че обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна, да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги, да приеме и преразгледа молбите за апелация на Филарет (Денисенко), Макарий (Малетич) и техните следовници, които са се оказали в разкол не по догматични причини, в съответствие с каноничните прерогативи на Константинополския патриарх да получава такива молби от йерарси и други клирици от всички автокефални църкви.
По този начин горепосочените бяха канонично възстановени в своя йерархичен или свещенически чин, а техните вярващи са приети в общение с Църквата.
Вселенска патриаршия отмени действието на Синодното писмо от 1686 г., издадено за тогавашните обстоятелства, което дава право по икономѝя на патриарха на Москва да ръкополага митрополита на Киев, избран от събранието на клира и народа в неговата епархия, който трябва да поменава Вселенския патриарх като пръв йерарх по време на богослужение като израз на канонична зависимост от църквата-майка в Константинопол.
Вселенска патриаршия отправи призив към всички ангажирани страни да се въздържат от окупиране на храмове, манастири и други имоти, както и от всякакви актове на насилие и отмъщение, за да надделеят мирът и Христовата любов.
Представители на Руската православна църква тогава обявиха решението на Константинопол за „узаконяване на разкола“ в църковния свят и заплашиха, че Московската патриаршия ще прекъсне и евхаристийното си общение с Вселенската патриаршия.
През септември, когато вселенският патриарх Вартоломей изпрати свои представители в Украйна, за да подготвят църквата там за получаване на автокефалия, Руската православна църква прекъсна дипломатическите си отношения с Константинопол.
Макар и все още да запазва неутрална позиция, Българската православна църква отказа да съдейства на Московската патриаршия и да участва в църковен събор, организиран от нея по повод решението да бъде дарена автокефалия на Украинската църква.
